Договорът за фискална стабилност на ЕС: обобщение и анализ

UPDATE: одобреният текст на Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз е достъпен тук

Договорът за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз се очаква да бъде обсъден на заседанието на Европейския съвет на 30 януари. Ще използвам последния изтекъл проект, за да представя кратко обобщение на договора и след това ще анализирам съдържанието му.

1. Обобщение на Договора за фискална стабилност

Договорът включва следните теми:

Обхват и цели

Договарящите се страни целят укрепване на икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз чрез приемане на правила, целящи засилване на бюджетната дисциплина, засилване на координацията на икономическите политики и подобряване на управлението на еврозоната.

Фискален пакт

Общият принцип е, че държавният бюджет следва да е балансиран или с излишък. Годишният структурен дефицит не трябва да надвишава 0.5% от БВП. В случай на сериозни отклонения от този принцип следва автоматично да се задейства коригиращ механизъм. Механизмът ще включва задължението на участващите държави членки да коригират отклонението за определен период от време.

Тези правила следва да бъдат транспонирани в националното право на участващите държави членки на ЕС в рамките на една година от влизане в сила на договора за фискална стабилност чрез разпоредби „с обвързваща сила и постоянен характер, за предпочитане на констиуционно ниво”.

Когато съотношението на общия държавен дълг към БВП надвиши 60%, държавата членка ледва да започне да го намалява със средно 1/20 на година.

Участващите държави от еврозоната се задължават да подкрепят препоръките на Европейската комсия в случаите, когато Комисията установи, че участваща държава членка е в нарушение на правилата за бюджетен дефицит в рамките на процедурата за прекомерен бюджетен дефицит.

В случай, че Европейската комисия установи, че дадена държава членка е нарушила съответните правила на националното си право, въпросът ще бъде отнесен до Съда на ЕС от една или повече участващи държави членки на ЕС. Решението на Съда на ЕС е бъде задължително за участващите в съдебното производство държави, които ще трябва да предприемат съответните мерки в определен период. Ако Съдът на ЕС установи, че дадена държава не се е съобразила с решението, ще може да наложи еднократна парична снакция или периодично плащане, но не повече от 0.1% от БВП. Санкциите ще постъпват в бюджета на Европейския механизъм за стабилност.

Икономическа политика, координация и конвергенция

Участващите държави членки на ЕС се съгласяват да предприемат необходимите стъпки и мерки във всички области, които са важни за доброто функциониране на еврозоната и постигане на целите за подобряване на конкурентоспособността, устойчивостта на публичните финанси и подобряване на финансовата стабилност. Това ще бъде направено чрез приемане на специални правила за еврозоната (чл. 136 ДФЕС) и процедурата за засилено сътрудничество (чл. 20 ДЕС).

Управление на еврозоната

Държавните и правителствени ръководители на еврозоната ще се срещат неформално на срещи на върха за еврото, заедно с председателя на Европейската комисия.

Срещите на върха за еврото ще се провеждат поне два пъти годишно и на тях ще се обсъждат отговорностите на държавите от еврозоната, други въпроси относно управлението на еврозоната, както и стратегическа ориентация за икономическите политики с оглед на подобряване на конвергенцията в еврозоната. Държавите извън еврозоната, които участват в договора за фискална стабилност, ще участват в срещите на върха за еврото поне веднъж годишно.

Общи и заключителни разпоредби

Договорът за фискална стаблиност ще влезе в сила на 1 януари 2013 г. в случай, че 12 държави от еврозоната са го ратифицирали или на първия ден от месец след депозиране на дванадесетия ратификационен инструмент.

В рамките на пет години след влизане в сила на договора участващите държави чл;енки ще предприемат необходимите стъпки в съответствие с разпоредбите на ДЕС и ДФЕС да включат основните разпоредби на договора в правната рамка на Европейския съюз.

2. Анализ на разпоредбите на Договора за фискална стабилност

Едно трябва да се уточни в началото: договорът за фискална стабилност в сегашния си вид не е част от правото на ЕС. Той е инструмент, координиран с и до голяма степен зависещ от първичното право на ЕС. Това е и основният проблем на договора.

Разпоредбите са умишлено неясни, за да се се избегне противоречие с раширените правомощия на ЕС след Договора от Лисабон. Единственият смислен инструмент е sui generis процедурата за установяване на нарушение в случай, че участваща държава членка на ЕС не е приложила автоматичния коригиращ механизъм. Процедурата е съществено отслабена от факта, че държавите членки, а не Европейската комисия, трявба да сезират Съда на ЕС. Това ще се случва само в изключителни случаи и с голямо нежелание.

В допълнение разпоредбите за икономическата координация са безплътни. Не разбирам как тези текстове ще засилят координацията на икономическите политики – те преразказват съществуващи възможности в правото на ЕС.

Допълнително притеснение носи въпроса доколко договорът за фискална стабилност ще произведе желания ефект. В момент когато мнозина открито обсъждат разпадането на еврозоната, се нуждаем от много повече мерки по същество и детайлизация, за да спрем кризата. Да, правителството на Великобритания направи каквото можа, за да усложни мерките за преодоляване на кризата, но ние наистина трябва да отговорим на очакванията на пазарите и на политическите реалности днес. Твърде много европейци вече страдат от ефектите на продължаващата несигурност и свиване на икономиката на ЕС.

Весели празници!

Скъпи приятели, пожелавам ви весели празници и успешна Нова година!

Весели празници!

Какво стои зад новия съюз за фискална стабилност на еврозоната?

Последното заседание на Европейския съвет изглежда е било доста бурно. Но имаме резултат – „съюз за фискална стабилност“. По-долу представям предварителна критична оценка на предложението, както и коментар за токсичната роля на Великобритания в преговорите.

Съюзът за фискална стабилност накратко

Изявлението на лидерите на еврозоната не съдържа много детайли. Все пак знаем, че:

  • Златното бюджетно правило, че годишният структурен бюджетен дефицит не трябва да надвишава 0.5% от номиналния БВП ще бъде записано в конституциите на държавите от еврозоната или в еквивалентни актове;
  • В националните законодателства ще бъде предвиден автоматичен коригиращ механизъм, който се задейства в случай на отклонение;
  • Ще бъдат създадени общи стандарти за автоматичния коригиращ механизъм и съответствието с тези стандарти ще бъде наблюдавано от Европейската комисия; транспонирането на тези стандарти ще бъде подчинено на юрисдикцията на Съда на ЕС;
  • Държавите-членки ще трябва да докладват предварително за своите национални планове за емитиране на дългови инструменти;
  • Когато дадена държава-членка е надхвърлила горната граница от 3 % бюджетен дефицит, ще има автоматични последици, освен ако държавите-членки от еврозоната не се противопоставят с квалифицирано мнозинство;
  • Някои от мерките ще бъдат въведени чрез по-активно използване на процедурата за засилено сътрудничество.

Спешни мерки

Лидерите на еврозоната са се съгласили на няколко спешни мерки:

  • Договорът за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) ще влезе в сила, веднага щом бъде ратифициран от държавите-членки, които представляват 90 % от капиталовите ангажименти, по възможност до юли 2012;
  • Гарантиране на комбиниран действителен капацитет за кредитиране от 500 млрд. евро от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и ЕМС;
  • Предоставяне на допълнителни ресурси на МВФ в размер до 200 млрд. евро (270 млрд. долара) под формата на двустранни заеми;
  • Единодушието в ЕМС ще бъде заменено с квалифицирано мнозинство от 85% в случай, че Комисията и ЕЦБ излязат със заключение, че при заплаха за финансовата и икономическата стабилност на еврозоната е необходимо да се вземе спешно решение за отпускане на финансова помощ.

Правен анализ на предложенията

С оглед на противопоставянето на Великобритания ревизията на учредителните договори изглежда невъзможна към момента. Ето защо лидерите на еврозоната говорят за „международно споразумение“, което да бъде подписано до март 2012. Това споразумение няма да бъде част от правото на ЕС (поне първоначално). Не разбирам обаче как в този случай Европейската комисия ще участва в мониторинга на фискалната стабилност. Процедурата за засилено сътрудничество (чл. 20 ДЕС и чл. 329 ДФЕС) изглежда по-подходяща. Проблемът с нея е, че само Европейската комисия може да предложи засилено сътрудничество на Съвета и Европейският парламент също трябва да го одобри. Това може да доведе до съществено забавяне на процедурата. Ето защо една стратегия на две писти изглежда по-подходяща. Общите стандарти за фискална стабилност трябва да бъдат уточнени в „международното“ споразумение. Едновременно с това държавите от еврозоната би следвало да започнат процедурата за одобряване на засилено сътрудничество. Това е важно, защото един заслужаващ доверие режим за фискална стабилност ще изисква предоставянето на правомощия на Европейската комисия. Това означава, че писането на проекта трябва да започне сега, в тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент.

Токсичната роля на Великобритания

От известно време съм доста скептичен към ролята на Великобритания в интеграционния процес. В британския политически елит има дълбоки разделения относно мястото на Великобритания в ЕС. Тези разделения обаче се пренасят към ЕС и създават нестабилност. Истината е,че твърде много британските политици искат Великобритания да излезе от ЕС и да влезе в Европейското икономическо пространство.

Напълно подкрепям правото на Великобритания да определи своето място в интеграционния процес. Със своето решение да се противопостави на новите правила за управление на еврозоната Великобритания на практика сигнализира своята решителност да се дистанцира още повече от останалите държави в ЕС. Не смятам обаче, че на Великобритания може да се позволи едностранно да блокира по-нататъшното изграждане на европейския проект. Поради това е необходимо да започне нов политически диалог между държавите членки на ЕС относно възможните изменения в обхвата на членството и задълженията на Великобритания в ЕС. Този процес трябва да отразява интересите на Великобритания и стратегическите цели на Съюза. Ясно е, че не можем да продължаваме да се преструваме, че Великобритания продължава да подкрепя интеграционния процес.

 

За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Предложение за европейски данък върху финансовите транзакции

Ето го най-накрая – оспорваното предложение за Директива за обща система за данък върху финансовите транзакции. Този вид данък е предложен първоначално от икономиста Джеймс Тобин.

Идеята е да бъдат обложени транзакциите с голям брой финансови инструменти – включително инструменти, договаряни на капиталовите пазари, инструменти на паричните пазари (с изключение на инструментите за разплащане), акции или дялове в колективни схеми за инвестиране (включително АДСИЦ и алтернативни инвестиционни фондове) и деривативни споразумения. Данъчните ставки ще бъдат определяни от държавите членки, но не могат да бъдат по-малко от 0.1% от облагаемата стойност в повечето случаи.

Според Комисията новият данък ще има прогресивен преразпределителен ефект, тъй като групите с по-високи доходи се възползват повече от услугите на финансовия сектор.

 

 

Много добро предложение за Шенген

Комисията е направила предложение за подобряване на институционалната рамка на шенгенското пространство. Първо, Комисията предлага засилване на механизма за оценка по Шенген. Прилагането на шенгенските правила ще се проверява чрез предварително обявени и внезапни проверки в дадена държава-членка от ръководени от Комисията екипи от експерти от други държави-членки и Frontex. Второ, Комисията обръща внимание на въпроса за повторното едностранно въвеждане на граничен контрол. Съгласно новия режим решенията за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници за предвидими събития (като например големи спортни събития или важни политически срещи) ще се вземат на европейско равнище въз основа на предложение от Европейската комисия, подкрепено с „квалифицирано мнозинство“ от експертите на държавите-членки. Ако дадена държава-членка не съумява да охранява по необходимия начин даден участък от външната граница на ЕС, могат да се предприемат мерки за подкрепа, включващи техническа и финансова подкрепа от Комисията, държавите-членки, Frontex или от други агенции като Европол или Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO).

Предлаганите мерки са голяма стъпка напред за общата европейска политика за граничен контрол. Въпреки това някои държави вече изразиха скептицизма си, цитирайки като основна причина националния суверенитет. Тези държави явно са забравили неудачния подход на Франция и Италия за справяне с вълната от мигранти по време на революциите от Арабската пролет в Северна Африка.

Ще бъде много интересно да се наблюдава дебата по предложенията на Комисията, доколкото граничния контрол е един от факторите, които ще предопределят жизнеспособността на Европейския проект.