Решение на СЕО за местната подсъдност по граждански и търговски дела

По повод на преюдициално запитване на основание член 234 ЕО за определянето на компетентния съд по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001 СЕО дава разяснения относно правилата за определяне на компетентния съд по граждански и търговски дела по реда на регламента.

На първо място СЕО припомня, че „компетентността на юрисдикциите на държавата-членка, на чиято територия се намира местоживеенето на ответника, представлява общия принцип и единствено чрез дерогация от този принцип споменатият регламент въвежда правила за специална компетентност в изчерпателно изброени случаи”.

Съдът посочва кои са изключенията в чл. 5 от регламент 44/2001 - мястото на изпълнение на договорно задължение, по делата за издръжка, по дела за извъндоговорна отговорност, по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство, доверителната собственост, спасяване на товар или навло.

След това СЕО прави важно уточнение във връзка с приложението на чл. 6, т. 1 от регламента:

„Член 6
Срещу лице с местоживеене в държава-членка може, също така, да бъде предявен иск:
1. когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства;”

Според СЕО „член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, според който фактът, че предявените срещу множество ответници претенции имат различни юридически основания, не е пречка за прилагането на тази разпоредба.”

Т.е. не е необходимо да има едно право на иск срещу всички ответници; достатъчно е да има свързаност на претенциите, която води до целесъобразност те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

На практика това би означавало, че едната претенция има сходен (или дори идентичен) фактически състав с другата претенция при един и същ ищец срещу ответници в различни държави-членки. В този случай съществува риск от противоречащи си съдебни решения, доколкото компетентният съд в една държава членка може да постанови различно решение по отношение на фактите от съда в друга държава членка, което противоречи на съображение 15 от Регламент № 44/2001.

Евро или еуро – правни аспекти на спора

Според вестник Дневник се е намерил компромис за подписване на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Черна гора. В превода на документа на български еврото ще бъде изписано със съкращението му EUR.

Срещу това португалското председателство е приело да бъде изготвена специална декларация на Съвета на министрите на външните работи. В нея от името на целия Европейски съюз ще бъде подчертано, че България прави компромис, но само заради споразумението с Черна гора, около изписването на еврото на кирилица, като името на единната европейска валута ще бъде отбелязано с EUR .

Какво е правното основание на спора евро или еуро?

България твърди, че правилото изписване е “евро”, както е записано в българската версия на Договора за присъединяване. Според ЕЦБ правилното изписване и произнасяне е “еуро” и в българската версия на договора е станала “техническа грешка”.

И до днес няма официален превод на български език на консолидираните версии на ДЕО, ДЕС и договорите от Амстердам и Ница и протоколите към тях. В този смисъл единственият правен акт от първичното право на ЕС по отношение на изписването на думата “евро” с официална версия на български език е именно Договорът за присъединяване. Нещо повече, имаше протокол за поправка на текста на Договора за присъединяване, но нямаше поправка за еврото.

ЕЦБ се позовава на решението на Европейския съвет от Мадрид от 1995 г., в което се казва, че “the name given to the European currency shall be Euro. This name is meant as a full name, not as a prefix to be attached to the national currency names.” Този текст няма официален превод на български език. На английски това четирибуквие се произнася “юро”.

Най-добрата аргументация на българската позиция е правната характеристика на договора за присъединяване. Има едно решение на СЕО от 1986 г. (LAISA / Council (Rec.1988, p.2285), в което се казва, че: “разпоредбите на акта за присъединяване потвърждават резултатите от преговорите за присъединяване, които представляват цялост, предназначена да разреши трудностите, които предизвиква присъединяването за общността или за държавата-кандидат”. Може би е добре ЕЦБ да си припомни това решение.

Обща морска политика на ЕС

Европейската комисия представи план за действие за въвеждане на интегрирана морска политика на ЕС. Планът за действие е резултат на зелената книга за сектора, която даде старт на едногодишни консултации, които приключиха през юни 2007 г.

Съобщението и придружаващият го план за действие изброяват редица конкретни действия, които да бъдат предприети при сегашния мандат на Комисията. Тези действия обхващат широк спектър от въпроси - от морския транспорт до конкурентоспособността на морските предприятия, заетостта, научните изследвания, рибарството и опазването на морската среда.

Сред тях са:
• Европейско пространство за морски транспорт без граници
• Европейска стратегия за морски изследвания
• Национални интегрирани политики в областта на морското дело, които да бъдат разработени от държавите-членки
• Интегрирана мрежа за морско наблюдение
• Пътна карта за морско пространствено планиране на държавите-членки
• Премахване на незаконния риболов и на разрушителната практика на дънно тралене в открито море
• Създаване на европейска мрежа от морски клъстери
• Преразглеждане на изключенията от трудовото право на ЕС за секторите на корабоплаването и рибарството
• Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда
• Стратегия за смекчаване на последиците от измененията в климата в крайбрежните райони.

През идните седмици ще последват още инициативи в областта на политиката за пристанищата, рибарството и опазването на морската среда.

Пълният набор от мерки, както и допълнителна информация за морското дело, са достъпни на адрес:

http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/index_en.html

Нова директива за опазване на почвите

Комисията по околна среда на ЕП одобри проект на директива като част от тематичната стратегия на Комисията за опазване на почвите. Основните елементи на предложението са:

- създаване на национални или регионални инвентаризации на замърсените почви,
- създаване на национални стратегии за възстановяване на почви със специфични цели,
- идентификация от държавите-членки на зоните, застрашени от ерозия, уплътняване, свлачища, подкисляване, засоляване и опустиняване.

Директивата е първата в рамките на тематичната стратегия на ЕК, като се очаква тя да положи началото и на общностното измерение на политиката за промените в климата по отношение на почвите.

Европейският съюз е против смъртното наказание. На какво правно основание?

В специална декларация ЕК, Председателството на ЕС и Съвета на Европа за пореден път потвърждават своята позиция срещу смъртното наказание като вид наказание, навсякъде по света и при всякакви обстоятелства. Поводът е честването на деня против смъртното наказание - 10 октомври. Интересна история на отмяната на смъртното наказание в бившите социалистически държави в Източна Европа можете да прочетете тук.

Европейската комисия е финансирала над 30 проекта против налагането и изпълнението на смъртното наказание от 1994 г., с общ бюджет 15 милиона евро в рамките на политиката за човешки права и демократизация (повече - тук).

Въпросът е какво е правното основание за тази позиция на ЕС? Този въпрос не е толкова лесен, колкото изглежда. В рамките на правната система на ЕС можем да търсим тази аргументация в чл. 6, ал. 2 ДЕС, в който се казва, че „Съюзът зачита основните права, както те са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи”. Всички държави-членки са страни по ЕКЗПЧОС и по Протокол 6 (отмяна на смъртното наказание в мирно време) и Протокол 13 (отмяна на смъртното наказание и по време на война).

Смъртното наказание е отхвърлено и в текста на Хартата на основните права от 2000 г. - чл. 2, ал. 2. Проблемът е, че към момента Хартата няма правна сила (тя е обявена с тържествена декларация, повече по темата - тук).

Всъщност всеобщата отмяна на смъртното наказание ще бъде изрично уредена по правнозадължителен начин в ЕС едва с приемането на новия чл. 6 ДЕС, където се предвижда, че: „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права от 7 декември 2000 г., изменена на [... 2007 г. в ...], която има същата правна стойност като Договорите.” Дотогава обаче въпросът за правното основание на политиката против смъртното наказание остава реално висящ.

Тенденции в политиката на ЕС за промените в климата

Темата за промените в климата е много актуална в целия свят. Европейския съюз заема водеща роля в противодействието на промените в климата. Последните изяви на комисарите Барозо, Пиебалгс и Круз във връзка с намаляването на емисиите парникови газове са добър повод за обзор на основните теми в дебата за политиката на ЕС за измененията на климата.

1. Промените в климата - елемент от политиката за опазване на околната среда и енергийната политика

Промените в климата се свързват най-вече с антропогенни фактори, и по-конкретно отделяните емисии парникови газове - въглероден двуокис, метан и др. Голяма част от тези емисии се отделят при изгарянето на въглища, петролни продукти и природен газ. Ето защо проблемите на измененият в климата са едновременно обект на регулиране в рамките на политиката за опазване на околната среда и енергийната политика.

2. Европейската схема за търговия с емисии

За изпълнение на своите задължения по Протокола от Киото, държавите-членки приеха Европейска програма за промените в климата, която допълва мерките по Протокола от Киото. В рамките на втория етап от програмата беше въведена Европейската схема за търговия с емисии (Директива 2003/87/ЕО). България също е страна по схемата за търговия с емисии след 1 януари 2007 г. Основните елементи на Схемата са:
• Разпределение на квотите чрез Национален план за разпределение;
• Издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове за всяка инсталация;
• Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;
• Регистър на транзакциите;
• Контрол на изпълнението и налагане на санкции.

Към момента българският Национален план за разпределение все още очаква одобрение от Европейската комисия.

2. Други мерки за намаляване на емисиите

Другите мерки в Програмата за промените в климата включват намаляване на консумацията на гориво от автомобилите; подобряване на енергийната ефективност на сградите; увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници, намаляване на емисиите метан от сметища.

3. Текущи тенденции
Изказванията на представителите на ЕК очертават тенденциите на политиката на ЕС за промените в климата:
- възобновяване на дебата за мястото на ядрената енергетика в енергийния баланс на Европа;
- нова рамкова директива с мерки за достигането на задължително ниво на възобновяеми енергийни източници (20% );
- по-конкретна работа по изпълнение от държавите-членки на мерките в Плана за действие за енергийна ефективност;
- проучването на методи за складиране на емисиите въглероден двуокис.
Освен посочените мерки, Европейският съюз ще участва активно в преговорите за споразумение, което да „наследи” Протокола от Киото за периода след 2012 г. (съобщение от Временната комисия за промените в климата на ЕП).

Последния проект на Договора за реформа на ЕС – кратък анализ

Вече на български език са достъпни проектите за преамбюл, договор за изменение на ДЕС и ДЕО, протоколите и декларациите към договора.

Проектът ще се разглежда на междуправителствената конференция на министрите на външните работи на държавите-членки на 15 октомври и след това на междуправителствената конференция на държавните и правителствените ръководители на 18 октомври 2007 г., когато се очаква да се приеме окончателен вариант на проекта. Целта е ратифициране на новия договор преди изборите за Европейски парламент през юни 2009 г.

При положение, че оттук нататък не се направят съществени промени в проекта, могат да се посочат основните изменения на първичното право на ЕС. Тук изброявам само най-важните промени относно самия ЕС, неговата компетентност и институциите на Съюза:

1. Премахва се структурата на стълбовете, като се запазва отделния процес за взимане на решения и правилата относно юрисдикцията на СЕО по отношение на външната политика и политиката на сигурност;
2. Създава се единен правен субект - юридическо лице, наречено Европейски съюз, което е универсален правоприемник на ЕО и дейностите на ЕС;
3. Променят се разпоредбите относно ценностите на ЕС (досега наричани принципи);
4. Променя се обхвата на целите на Европейския съюз (чл. 3 ДЕС);
5. Променят се правилата относно взаимоотношенията между ЕС и държавите членки;
6. По-подробно са обяснени правилата относно компетентността на ЕС;
7. Хартата на основните права от 7 декември 2000 г. придобива същата правна сила като Договорите;
8. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ;
9. Създава се нова разпоредба за привилегировани отношения със съседните на ЕС страни;
10. Създават се нови разпоредби за демократичните принципи на ЕС;
11. Въведено е ново правило за ролята на националните парламенти;
12. Определен е максималният брой места в Европейския парламент - 750, както и минимума (6) и максимума (96) места, които може да има отделна държава-членка.
13. Европейският съвет вече е институция, която избира своя председател с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина;
14. Променят се правилата за гласуване в Съвета - квалифицирано мнозинство ако не е уговорено друго; от 1 ноември 2014 г. квалифицираното мнозинство се определя като мнозинство от поне 55 % от членовете на Съвета, което включва най-малко петнадесет членове и представлява държави-членки, които обхващат поне 65 % от населението на Съюза; председателството се осъществява „отборно”;
15. Броят комисари в Европейската комисия е намален до две трети от броя на държавите-членки; променя се редът за определяне на състава на ЕК;
16. Уредени са правомощията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност; той председателства Съвета на ЕС по външни работи.
17. За засиленото сътрудничество са необходими поне девет държави-членки;
18. Третият стълб (правосъдие и вътрешен ред) преминава към ДЕО (вече
Договор за функционирането на Европейския съюз - ДФЕС);
19. Съдът на ЕО вече е компетентен да тълкува част първа на ДЕС;
20. Изменена е обикновената процедура за изменение на договорите и са предвидени опростени процедури за изменение („преразглеждане”).
21. Променена е процедурата за приемане на нови държави-членки; критериите от Копенхаген придобиват правна сила;
22. Предвидена е възможност за оттегляне (излизане) на държава-членка от ЕС;
23. Променено е определението за решение, за да включи и решенията относно ОВППС (отпадат общите позиции);
24. Процедурата за съвместно взимане на решения става обикновената законодателна процедура;
25. Изрично са уредени условията за създаване на правила относно комитологията с участието на ЕП;
26. В ДФЕС изрично е предвидено изготвянето на многогодишна финансова рамка; променена е процедурата за приемане на годишния бюджет.

В текста на ДФЕС се съдържат и промени относно отделните политики на ЕС, които не са предмет на настоящия съкратен анализ. В случай, че бъдат включени нови изменения на МПК, ще ги включа в текста. В ДЕС е извършено и преномериране, което може да доведе първоначално до известно объркване.

Доклад на ЕП за изпълнението на правото на ЕС

Комисията за петициите на Европейския парламент прие единодушно доклад за дейността на комисията през 2006 г.

Между 1 януари и 31 декември 2006 г. в комисията са получени 1,016 петиции, но около една трета от тях не са се отнасяли до въпроси от компетентността на Европейския съюз. Мнозинството релевантни петиции се отнасят до приложението на общностното право в области като опазване на околната среда, социално осигуряване, признаване на квалификации и функционирането на вътрешния пазар.

Комисията за петициите отправя редица препоръки за изпълнението на правото на ЕС:

1. По-систематично отнасяне нарушенията на държавите-членки до Съда на ЕО

Според доклада на Европейската комисия й отнема твърде много време - понякога няколко години, за да приключи едно производство за нарушение на правото на ЕС. Членовете на ЕП призовават Комисията да се възползва по-често от възможността да налага глоби на държавите-членки в случай, че те бавят изпълнението на решенията на СЕО по дела за нарушаване на правото на ЕС.

2. Участие на Съвета на ЕС и държавите-членки

Докладът посочва необходимостта за включване на Съвета на ЕС в работата на комисията за петициите, както и за назначаване на отговорен служител за петициите към Съвета, доколкото много от петициите се отнасят до транспонирането на общностното законодателство от държавите-членки.

3. Тясно сътрудничество с ЕК и омбудсмана

Членовете на ЕП вярват, че сътрудничеството между комисията за петициите на ЕП и Европейската комисия е от критично значение за ефективна работа по петициите, особено с оглед на решенията на ЕК, които имат директни последици за европейските граждани.

Комисията за петициите е удовлетворена от сътрудничеството си с омбудсмана на ЕС и поддържа неговите искания за по-голям бюджет.

Приоритети на защитата на потребителите в ЕС

В реч, изнесена в университета Харвард, комисарят Меглена Кунева е посочила приоритетите от стратегията на ЕК за защита на потребителите.

На първо място според комисар Кунева стои подобряването на европейската законодателна рамка в областта на защита на потребителите, което да включва установяването на еднакви права и задължения в сектора на територията на ЕС.  Целта е по този начин да се преодолеят пречките пред свободната трансгранична икономическа активност, резултат от 27 режима за защита на потребителите.

Вторият приоритет на стратегията е правоприлагане и обезщетяване на вредите. В областта на правоприлагането Кунева посочва новосъздадената практика за координиран мониторинг от страна на националните регулатори. В областта на обезщетяването на вреди ЕК ще работи за по-широко въвеждане и използване на колективни искове за вреди, причинени от потребителски стоки и услуги.

ЕК ще полага усилия и за по-добро информиране и обучение на потребителите, както и за по-ясна комуникация на ползите от членството в Европейския съюз по отношение на защита на потребителите.

Меглена Кунева обръща специално внимание и на защитата на потребителите на международните пазари по отношение на мерките за защита и обмена на информация.

Либерализация на пощенските услуги – през 2011 г.

Съветът на ЕС е постигнал компромис за либерализацията на пощенските услуги в рамките на португалското председателство. Компромисът е резултат от 20-годишните усилия на Европейската комисия да реформира сектора на пощенските услуги.

Компромисът предвижда следните основни елементи:

• Пълна либерализация на пощенските услуги от 2011 г, включително за пратките под 50 гр.
• Възможност за отложено отваряне на пазара през 2013 г. за Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Румъния и Словакия;
• Клауза за реципрочност по отношение на държавите, избрали отложеното отваряне на пазара;
• Незасягане на режимите относно минималното заплащане и правото на стачка на пощенските служители;
• Задължение за универсална услуга - държавите-членки могат да определят правила за единни тарифи за доставка до селски райони, достъп до пощенски станции и минимални изисквания за доставка.