Статия на германския историк Heinrich August Winkler за предизвикателствата пред Европейския съюз. Основната теза на Winkler е, че Европа има нужда от усещане за „ние“, за обща европейска идентичност.
По-интересно е друго наблюдение на автора. Според него Договорът от Лисабон не е достатъчно средство да се преодолее в Европейския съюз един ефект на бонапартизма, установен от Карл Маркс – изключителен превес на изпълнителната власт за сметка на парламента и съдебната власт (разбира се, с уговорката, че в ЕС не става дума за класическо разделение на властите).
Winkler смята, че е необходимо да се даде възможност на националните парламенти да участват реално в процеса на вземане на решения по важни въпроси (например разширяването на ЕС), вместо да им се представя европейската политика като „fait accompli“.
Идеята на автора отива отвъд процедурата в чл. 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност към Договора от Лисабон – в която се съдържа възможност за своеобразно отлагателно вето по инициатива на националните парламенти, но само в случай на нарушение на принципа на субсидиарност.
