Казусът „Марица Изток” 2

Възникнаха много въпроси относно възможно спиране на работата на ТЕЦ „Марица Изток” 2 поради неспазване на условията на комплексното разрешително. От гледна точка на общностното законодателство нещата изглеждат така:

Инсталациите на ТЕЦ „Марица Изток” 2 попадат в обхвата на Директива 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации и Директива 2001/81/ЕО относно националните пределно допустими стойности за емисии на някои атмосферни замърсители. Конкретно за тези инсталации не са договорени преходни периоди в Приложение IV по чл. 23 от Акта за присъединяване.

Срокът за намаляване на емисиите по Директива 2001/80/ЕО е в общия случай 1 януари 2008 г. Към момента не са изградени сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Марица Изток” 2, каквито са предвидени в комплексното разрешително. Неспазването на срока води до две правни последици:
1. Отговорност на оператора на инсталацията за неизпълнение на задълженията за намаляване на емисиите от големи горивни инсталации (ГГИ), предвиждат се имуществени санкции за нарушителя, които според Директива 2001/80/ЕО трябва да бъдат „ефективни, съразмерни и възпиращи”;
2. В случай, че прецени, че Република България не е изпълнила задълженията си по транспониране на двете посочени директиви, Европейската комисия може да започне производство по реда на чл. 226 ДЕО. Такъв ще бъде случаят, ако инсталациите продължат да работят (без сероочистка) и без налагане на санкции по националното законодателство.

Според Министерство на околната среда и водите до момента няма съобщение на ЕК по отношение на ТЕЦ „Марица Изток” 2. Но това не изключва упражняването на правомощията на министъра на околната среда и водите, свързани с приложението на двете директиви, както и на националното законодателство (виж и НАРЕДБА № 10 от 6.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации).