Право на Европейския съюз

Принципно работата на Европейския съд по правата на човека не е предмет на разглеждане в този блог. Но това решение на ЕСПЧ е колкото противоречиво, толкова и прецедентно.

Жена на 45 години във Франция през 1998 г. подава молба за осиновяване на дете в местната социална служба, без да крие, че е хомосексуална и че има партньорка. Отказват й с административен акт, тя обжалва. На първа инстанция жалбата е уважена, администрацията обжалва и административния апелативен съд на Нанси се произнася, че не са нарушени правата й по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и по-конкретно чл. 8 (личен и семеен живот) и чл. 14 (забрана на дискриминация).

През 2002 г. Conseil d’Etat на Франция при касационно обжалване също отхвърля жалбата. Следва производство пред ЕСПЧ, по реда на чл. 30 от ЕКЗПЧ делото се гледа от голямо отделение (17 съдии).

Това е решението. По-важните моменти:
• Според ЕСПЧ чл. 8 и чл. 14 са свързани, като чл. 14 изисква да съществуват „особено убедителни и сериозни доводи”, за да се ограничат права в обхвата на чл. 8;
• Според съда не е правно релевантно обосноваването на отказа с липса на партньор от друг пол, както не е релевантен единствено пола на партньора по отношение на отказа да се разреши осиновяването.

Цялото решение е доста условно и си заслужава да се прочете. 7 съдии са против, двама - “за” с особено мнение.