Право на Европейския съюз

Досегашната ГД в Европейската комисия вече се нарича Генерална дирекция „Морско дело и рибарство”. Създават се три дирекции на регионален принцип, които обхващат съответно:

• Арктика, Атлантическия океан;
• Средиземно и Черно море
• Северно и Балтийско море, страни без излаз на море.

Тези Дирекции ще бъдат допълнени от хоризонтална дирекция, която ще осигурява координация и развитие на политиките. Международната дирекция ще запази отговорностите си по отношение на външнополитическото измерение на въпросите на морското дело и рибарството. Последната, шеста Дирекция, ще отговаря за правни въпроси, ресурси, комуникация и взаимоотношения с други институции и заинтересувани страни.

Реорганизацията се прави с цел да подобри капацитета на Европейската комисия да развива и изпълнява общностните политики по отношение на морското дело и рибарството.

В Официален вестник - Регламент (ЕО) № 273/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на методи за анализ и оценка на качеството на млякото и млечните продукти.

Регламентът определя референтни методи за химичен, физичен и микробиологичен анализ и сензорна оценка на млякото и млечните продукти, които се използват в рамките на режимите, предвидени в общата организация на пазара на мляко и млечни продукти.

На 30 март 2008 г. влиза в сила новото споразумение за въздушен транспорт между ЕС и САЩ. За първи път европейски авиокомпании могат да летят без ограничения от коя да е точка в ЕС до коя да е точка в САЩ.

Споразумението премахва всички ограничения по отношение на маршрути, цени или брой на полети за седмица. Много авиокомпании ще увеличат броя на полетите и дестинациите си още в неделя. Например, полетите между Лондон-Хийтроу и САЩ ще нараснат с около 20 % в сравнение с април 2007 г.

Споразумението се отнася до най-големия международен пазар на въздушен транспорт с около 50 милиона пътници годишно между ЕС и САЩ. Премахването на всички ограничения за достъп до пазара ще стимулира конкуренцията. Очаква се спад в цените на трансатлантическите полети. Ползите за потребителите могат да достигнат 12 милиарда EUR за първите пет години. Споразумението може да доведе до създаването на 80 000 работни места от двете страни на Атлантическия океан.

Споразумението беше подписано на 30 април 2007 г. по време на трансатлантическата среща на върха ЕС-САЩ във Вашингтон. То замества 21 двустранни споразумения, заедно с техните национални ограничения, между държави-членки и Съединените щати. До този момент авиокомпаниите от ЕС нямаха право да провеждат полети до САЩ от точки извън територията на своята страна.

Европейската комисия обеща да публикува списък на всички участници в експертни групи, които участват в тези групи в лично качество. Според говорител на ЕК списъкът на всички работни формати, както и на всички индивидуални експерти, ще бъде публикуван „до лятото”.

Това изявление последва доклада на коалицията от 160 неправителствени организации - ALTER EU. В доклада на коалицията се твърди, че в експертните групи по най-противоречивите въпроси от работата на Комисията преобладават експерти на индустрията, а като цяло в експертните групи няма баланс на представените интереси. Според коалицията следва да се преустанови практиката на привилегирован достъп до участие в експертните групи, както и да се въведе по-голяма прозрачност.

Експертните групи са важни, защото те подпомагат работата на Европейската комисия по подготовка на законодателните предложения. ЕК има монопол върху законодателната инициатива по отношение на общностните политики, което прави работата на експертните групи много важна за динамиката и посоката на законодателния процес.

В момента има регистър на експертните групи, но според ALTER EU той на практика не представя възможност за проверка на състава на експертните групи и съотношението на представените интереси.

В Официален вестник - конкурси за директори в ГД „Изследвания”,
ГД „Информационно общество и медии”, ГД „Персонал и администрация”, ГД „Конкуренция”, ГД „Селско стопанство и развитие на селските райони”.

Кандидатурите се подават онлайн не по-късно от 12,00 ч. брюкселско време на 24 април 2008 г.

Два интересни доклада, които си заслужават четенето - на тема миграционна политика и Шенген.

Първият е на Didier Bigo, Sergio Carrera и Elspeth Guild от CEPS - What Future for the Area of Freedom, Security and Justice? Според авторите е необходимо да се промени организационната структура на Европейската комисия, както и да се прецени ефективността от засилени мерки по границите на Европейския съюз и събирането на биометрични данни. Те смятат, че интеграцията и борбата със социалното изключване трябва да направят ЕС едно по-гостоприемно място за лица от трети държави. Докладът посочва като основно предизвикателство ограничаването на използването на технически средства за събиране на лични данни.

Вторият доклад на Hugo Brady от Centre for European Reform - EU migration policy: An A-Z, прави опит за енциклопедично поднасяне на проблематиката относно миграционната политика на ЕС и може да се използва като удобен справочник по темата.

Европейската комисия прие предложение за директива, което има за цел да улесни преследването на трансграничните нарушения на правилника за движение по пътищата, които застрашават все повече безопасността. Целта е да се прилагат технически механизми и правни инструменти, позволяващи да се разпознават и впоследствие санкционират европейски шофьори за нарушения, извършени в държава-членка, различна от тази, където са регистрирани превозните им средства.

Предложената директива ще покрива четири вида нарушения на правилника за движение по пътищата: превишена скорост, употреба на алкохол при шофиране, непоставяне на предпазен колан и преминаване на червена светлина. Тези четири нарушения са сред главните причини за пътните нарушения и смъртните случаи: те са в основата на близо 75 % от фаталните случаи на пътя.

На 21 март 2008 г. Народното събрание на Република България ратифицира Договора от Лисабон. Ратификацията подкрепиха 195 народни представители, 15 бяха против.

Тук е обнародвания текст на Договора от Лисабон; тук - кратък анализ на основните изменения; в Wikipedia - кои държави са ратифицирали Договора от Лисабон и кои вече са депозирали ратификационните документи.

Вече можем да прочетем обобщени исковете на Република България за отмяна на решенията на ЕК за Националния план за разпределение на квотите емисии (НПРК) за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. съответно.

Исковете, както и други подобни искове от държави-членки се основават на тезата, че Комисията е превишила правомощията си по Директива 2003/87/ЕО, като е използвала собствен метод за оценка на квотите емисии, както и че не е достатъчно мотивирано заключението, че българския НПРК не съответства на критерии 1, 2, 3 и 10 от Приложение III към Директива 2003/87/ЕО.

Цитира се решението на Първоинстанционния съд по дело T-374/04 Germany v. Commission. Това ме учудва, доколкото там спорът е основно по отношение на т.нар. корекции ex post на НПРК.

Нещо повече, в цитираното решение Първоинстанционният съд посочва, че: „(Комисията) при упражняването на този контрол разполага със свобода за действие, доколкото посоченият контрол предполага комплексни икономически и екологични оценки, извършвани с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове посредством икономична и икономически ефективна схема за търговия с квоти” и „Първоинстанционният съд не би могъл да замести Комисията, когато последната трябва да направи в този контекст комплексни икономически и екологични оценки. С оглед на това Първоинстанционният съд е длъжен да се ограничи до проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, дали компетентният орган явно не е излязъл извън пределите на своето правомощие за преценка и дали процесуалните гаранции, придобиващи в този контекст още по-голямо значение, са били напълно спазени”.

Както вече писах, Европейският съвет принципно одобри идеята за създаване на Средиземноморски съюз. Анализаторът Michael Emerson от CEPS представя анализ по темата. Според него е било погрешно решението за използване на Европейската политика на добросъседство като инструмент за сътрудничество с арабските държави от Средиземноморския басейн, защото в тяхното политическо и икономическо развитие се наблюдават редица разлики в сравнение със страните от бившия СССР.

Авторът смята, че е необходима цялостна реорганизация на Болонския процес, особено по отношение на институционалната уредба. Предлага се използване на по-гъвкави механизми по отношение на участието на държавите-членки на ЕС в процеса.