Първи български искове за отмяна на актове на Европейската комисия

Вече можем да прочетем обобщени исковете на Република България за отмяна на решенията на ЕК за Националния план за разпределение на квотите емисии (НПРК) за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. съответно.

Исковете, както и други подобни искове от държави-членки се основават на тезата, че Комисията е превишила правомощията си по Директива 2003/87/ЕО, като е използвала собствен метод за оценка на квотите емисии, както и че не е достатъчно мотивирано заключението, че българския НПРК не съответства на критерии 1, 2, 3 и 10 от Приложение III към Директива 2003/87/ЕО.

Цитира се решението на Първоинстанционния съд по дело T-374/04 Germany v. Commission. Това ме учудва, доколкото там спорът е основно по отношение на т.нар. корекции ex post на НПРК.

Нещо повече, в цитираното решение Първоинстанционният съд посочва, че: „(Комисията) при упражняването на този контрол разполага със свобода за действие, доколкото посоченият контрол предполага комплексни икономически и екологични оценки, извършвани с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове посредством икономична и икономически ефективна схема за търговия с квоти” и „Първоинстанционният съд не би могъл да замести Комисията, когато последната трябва да направи в този контекст комплексни икономически и екологични оценки. С оглед на това Първоинстанционният съд е длъжен да се ограничи до проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, дали компетентният орган явно не е излязъл извън пределите на своето правомощие за преценка и дали процесуалните гаранции, придобиващи в този контекст още по-голямо значение, са били напълно спазени”.