Заключения на Европейския съвет от 20 юни 2008 г. Както стана ясно, Европейският съвет дава срок до 15 октомври 2008 г. за размисъл по отношение на провала на ратификацията в Ирландия, като се очаква в този срок ирландското правителство да представи „общ път напред“.
Важен нюанс е позоваването на висящото дело пред чешкия Конституционен съд относно съответствието на Договора от Лисабон с Конституцията на Чешката република. Делото е образувано по искане на чешкия Сенат. КС на Чехия не се е произнесъл, през октомври 2008 г. има нови избори за Сенат и се оказва напълно възможно Чехия да не ратифицира Договора от Лисабон до 1 януари 2009 г., когато поема председателството на Европейския съюз (?!).
Тук ще припомня текста на чл. 18 от Виенската конвенция за правото на договорите:
„Държавата е задължена да се въздържа от действия, които биха лишили договора от неговия обект и неговата цел, когато:
а) тя е подписала договора или е разменила документите, съставляващи договора, при условие за ратификация, приемане или утвърждаване – докато тя не изрази ясно своето намерение да не става страна по този договор или
b) тя е изразила съгласие да се обвърже с договора – през периода до влизането на договора в сила и при условие, че то не бъде прекомерно забавено.“
И още, чл. 46, ал. 1:
„1. Държавата няма право да се позовава на обстоятелството, че нейното съгласие да се обвърже с договор е било изразено в нарушение на една или друга разпоредба на нейното вътрешно право относно компетентността да сключва договори като основание за недействителност на съгласието й освен в случаите, когато нарушението е явно и засяга норма на нейното вътрешно право от особено важно значение.“
Питам, отказът от ратификация на Договора от Лисабон съставлява ли действие, което лишава Договора от неговия предмет и цел? Според мен да, доколкото ратификацията на Договора от всички държави членки е conditio sine qua non за влизането му в сила; а разпоредбите относно институционалната реформа няма как да бъдат предмет на отделно споразумение. И при ратификацията на Договора за Конституция за Европа Чехия беше проблемна държава. В този смисъл ако Чехия смята, че няма да ратифицира Договора от Лисабон, следва да уведоми писмено за това другите високодоговарящи се държави. Резултатът от референдума в Ирландия не освобождава Чешката република от това й задължение. Същото, отделно, важи и за Ирландия. Сега е моментът да се каже възможно ли е влизането в сила на договора.
Когато колата се обърне, пътища много. Има я темата за европеизацията на процеса на ратификация в държавите членки; има ги вече до болка познатите варианти „ако всичко се провали“. Може би европейската интеграция не е само снимка пред знамето в Брюксел. Липсата на реформи също има правни последици.
