Българският демократичен дефицит

Както вече стана ясно, участвах днес в националния протест на площад „Народно събрание” в София.
Имам да казвам няколко неща:
1. Искрено вярвам, че действията на органите на МВР бяха предварително определени; тези хора бяха дошли, за да бият протестиращи. Техните ръководители постоянно ги насърчаваха (бих казал дори насъскваха). Хулиганските прояви на няколкостотин футболни фенове очевидно бяха достатъчно основание за физическа саморазправа с всички протестиращи, включително и с мен.
2. Слушайки коментарите на управляващите се оказва, че на площада са били събрани шайка разбойници. Отказвам да се разпозная като разбойник. Аз съм гражданин на Република България, гражданин на Европейския съюз, данъкоплатец, неосъждан. Нещо повече, правя каквото мога, за да изпълнява Република България задълженията си и да ползва правата си на член на Европейския съюз. Но защо???
3. Европейският съюз се основава на принципите на свобода, демокрация, спазване на човешките права и основните свободи, и законност (виж чл. 6, пара. 1 ДЕО). Категорично считам, че Република България в сегашния момент не гарантира основните ми човешки права, и по-конкретно правото ми на лична свобода и неприкосновеност (чл. 30 от Конституцията), още по-малко пък правото ми да изразявам мнение и да го разпространявам (чл. 39 от Конституцията), да не споменавам правото ми да се събирам с други български граждани мирно и без оръжие на събрания и манифестации (чл. 43 от Конституцията). В този смисъл Република България не изпълнява задълженията си на член на Европейския съюз за защита на тези човешки права.
4. Явно коруционният establishment в България е сериозно притеснен от този протест. Но може би им убягва следния факт – не можете да арестувате Жак Баро или пък Жозе Мануел Барозо. И през февруари ще чуете от тях, вече с открито обиден тон, същото, което се опитахме да ви кажем днес.