Втората фаза на програмата Erasmus Mundus ще предостави повече грантове за талантливи студенти и професори от държавите извън Европейския съюз за участие в образователни програми. Програмата освен това ще разшири обхвата си и ще включва вече и докторската степен, както и повече финансова помощ за мобилност за студенти от Европейския съюз.
Новият бюджет за 2009 – 2013 г. е в размер на 950 млн. евро.
Една статия от уикенд изданието на водещия френски вестник Le Monde наистина ме разтревожи.
В статията François Frison-Roche, експерт на Centre d’études et de recherches de science administrative твърди, че в България е налице „феномена на криминализация на държавата“. Г-н Frison-Roche казва, че „не само парламента, правителството, президенството, прокуратурата и висшите съдебни инстанции са засегнати, а също така политическите партии и медиите“.
Цитира се анонимен бивш посланик на САЩ в България, който казва, че проблема с организираната престъпност у на с е че е „прекалено добре организирана“.
Превод на български на статията в Google тук.
Friends of the Earth Europe публикуват доклада „Whose views count? Business influence and the European Commission’s High Level Groups“. Докладът изследва по-конкретно експертните групи, наричани „групи на високо равнище“ („High Level Groups“).
Докладът посочва, че съставът на повечето такива експертни групи е определен в полза на индустрията. Авторите считат, че като цяло препоръките и докладите на групите на високо равнище са насочени главно към подобряване на конкурентноспособността на европейските предприятия за сметка на опазването на околната среда.
Чешкото председателство на ЕС свиква неформална среща на държавните и правителствени ръководители на държавите членки на ЕС на 1 март в Брюксел.
Според чешкия министър председател Мирек Тополанек, целта на срещата е да се оцени ефективността на вече взетите мерки по новия план за възстановяване относно способността им да смекчат ефектите на финансовата криза. Преди всичко срещата цели съгласие за координиран подход за всички мерки, приети след това от държавите членки.
По време на среща с националните парламенти, г-н Lorenzo Bini Smaghi, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, предлага идеи за разширяване на надзоррните правомощия на Европейската централна банка.
Г-н Bini Smagni счита, че „регулаторната и надзорна рамка [за финансовите пазари] на ЕС, която се основава на определени директиви на ЕС и механизми за сътрудничество, създадени преди няколко години, изглежда не работи както се очакваше“.
Предложенията са:
Речта намеква за предоставяне на нови правомощия на ЕСЦБ или нов орган към ЕЦБ. Според г-н Bini Smagni пруденциалният надзор на макро равнище, който да бъде предоставен на ЕЦБ, следва да включва:
• развитието на системи за ранно предупреждение за възникването на рискове и уязвимост на финансовата система;
• провеждането на макро стрес тестове с цел определяне степента на устойчивос на финансовата система към различни шокове и механизми за териториалното им разпространение и разпространението по сектори;
• определяне на изискванията за докладване и разкриване на информация;
• пруденциална регулация на макро равнище относно процикличността, кредитирането, концентрацията на риска и ликвидността.
Европейската комисия публикува днес междинните си доклади по механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.
Докладът за България съдържа 9 страници – 2 пъти по-малко от предишния междинен доклад. Изрично се посочва, че съдържа само технически актуализирана информация за по-съществените промени, настъпили в България през изминалите шест месеца по. Той не съдържа оценка на постигнатия напредък.
Основните констатации:
• Има известно развитие по показатели 1-3 (реформа на съдебната система), особено по отношение на работата на инспектората към Висшия съдебен съвет, който е придобил известен оперативен капацитет.
• По-съществена новост по показатели 4-6 (корупция и организирана престъпност) бе началото на пилотния проект за създаването на съвместни екипи за разследване, съставени от представители на прокуратурата, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Министерство на вътрешните работи.
• Бяха предприети стъпки за реформиране на Министерство на вътрешните работи и за изясняване на съответните правомощия на органите в досъдебната фаза, но резултатите и въздействието на тези мерки все още не могат да се измерят.
Какво се очаква:
• България трябва да покаже, че е създала самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система, която е в състояние да разкрива и наказва конфликта на интереси, корупцията и организираната престъпност, и да опазва върховенството на закона (т.е. не го е доказала – В.Г.).
• Да се приемат оставащите закони, които са необходими за окомплектоване на правната система;
• Да се демонстрира с конкретни обвинения, дела и присъди за корупция по високите етажи и организирана престъпност, че правната система е способна да прилага законите по независим и ефективен начин.
От техническата актуализация по отделните индикативни показатели правят впечатление следните констатации:
• Все още не са предприети действия по посочените елементи на неефективност в досъдебната фаза;
• Трябва да се намери решение на въпроса за парламентарния контрол върху Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС);
• Тази година едно от основните изпитания за професионализма и прозрачността в работата на съдебната власт ще бъде назначаването на административни ръководители на съдебните органи – процес, в който ВСС играе ключова роля;
• Данните за всички предприети действия по случаи на корупция показват низходяща тенденция през втората половина на 2008 г. в сравнение с първата половина на годината;
• Ефективността на децентрализирания механизъм за контрол в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси трябва да се докаже предвид отсъстващата в много случаи функционална самостоятелност;
• Предвид общите избори и изборите за Европейски парламент, които ще се състоят през лятото на 2009 г., законодателството, уреждащо финансирането на предизборни кампании, трябва да бъде последователно и ясно и да предвижда механизми за строг контрол;
• Властите трябва да положат повече усилия и за пресичане на практиката да се купуват гласове;
• Представената от българските власти статистика не отчита съществена промяна през 2008 г. в наказателното преследване, включително на съдебна инстанция, на организираната престъпност. През последните месеци липсват важни съдебни решения по знакови дела за организирана престъпност.
Народното събрание е отхвърлило предложението за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на полицейско насилие. Против предложението са гласували парламентарните групи на БСП и ДПС.
Според народния представител от БСП Татяна Дончева: „юристите в парламента трябва да правят разлика в разделението на властите“.
Понеже съм юрист, макар и извън Народното събрание на Република България, ще си позволя да припомня на госпожа Дончева, че България е република с парламентарно управление (виж чл. 1, ал. 1 от Конституцията). Народното събрание на Република България има две основни правомощия – то осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол (виж чл. 62, ал. 1 от Конституцията). Поради това народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят (чл. 90, ал. 1 от Конституцията).
Правейки разлика в разделението на властите стигам до извода, че според част от народните представители не е необходимо да се създава Временна анкетна комисия за изясняване на случаите на полицейско насилие. Причините може да са две – или няма полицейско насилие, или всички такива случаи са изяснени.
Полицейско насилие ИМА, госпожо Дончева, както вече имах случай да се уверя. Оттук извода, че сте наясно с всички случаи на полицейско насилие или че, по-лошо, нямате нищо против тях.
Posted in Правосъдие и вътрешен ред
Stefan Meister и Alexander Rahr от German Society for Foreign Policy (DGAP) са публикували изследване на развитието на отношенията Европейски съюз – Русия след войната в Грузия. Авторите смятат, че Русия преследва своите интереси, без изобщо да отчита интересите на ЕС и без да прави компромиси.
Изследването подчертава, че противопоставяйки се на „западното“ влияние в държавите от бившия СССР, Русия на практика се противопоставя на политиката на добросъседство на ЕС. Meister и Rahr твърдят, че ЕС трябва да има самостоятелна политика спрямо Русия, независима от политиката на САЩ. Те предлагат структурен подход, нови механизми за диалог и предотвратяване на ескалацията при възникващи и съществуващи конфликти.
Katinka Barysch от Centre for European Reform представя доклада: „New Europe and the Economic Crisis“, представящ детайлна информация относно влиянието на икономическата криза върху новите държави членки в Централна и Източна Европа.
Според доклада:
• Новите ДЧ са засегнати в огромна степен от свиването на кредита и изчезващите експортни пазари. Мнозинството държави са уязвими поради бюджетно разточителство, бум на кредитирането и твърде големи външни дефицити.
• Повечето „богати“ държави в ЕС увеличават бюджетните разходи, за да се справят с кризата. някои нови ДЧ са силно ограничени поради рестриктивни програми на МВФ. При други повишените бюджетни разходи не могат да компенсират загубените експортни пазари.
• Текущото чувство на безпомощност в Централна и Източна Европа се допълва от по-дълбокото усещане, че моделът на растеж след Студената война е сбъркан. Досегашните съставки на успеха – отварянве на търговията и продажба на банките на западноевропейски банки, увеличава уязвимостта. Европейският съюз, който действаше като котва за реформите в миналото, е загубил влиянието си и доверието в региона.
• Новите ДЧ нямат време за губене или за взаимни обвинения. Изправени пред предизвикателствата на застаряващо население, ожесточена световна конкуренция и по-високи изисквания за опазване на околната среда, те трябва да подобрят икономическия си модел на интеграция и либерализация. Но за това те се нуждаят от помощта на ЕС.
В същия ред на мисли Christoph Leitl, президент на Австрийската федерална икономическа камара твърди, че ЕС трябва да увеличи четирикратно финансовата си помощ за държавите от Източна Европа, за да балансира дългосрочното влияние на Русия в региона.
Австрийската федерална икономическа камара и Полската търговска камара предлагат план за възстановяване на Източна Европа.
Конкретните мерки са:
• Увеличаване на помощта за платежния баланс от 25 млрд. на 100 млрд. евро;
• от тези 100 млрд. 50 млрд. следва да бъдат заделени за страните в процеса по присъединяване и държавите от политиката на ЕС за добросъседство;
• Средствата трябва да се използват за планове за спасяване на финансови институции и за икономическо възстановяване;
• Структурните фондове на ЕС трябва временно да увеличат дела на кофинансиране от 80% до 100% за инфраструктурни проекти;
• Европейската централна банка трябва да продължи да намалява основния лихвен процент на еврозоната;
• Европейската инвестиционна банка следва да увеличи обема на кредитиране на малки и средни предприятия (МСП) в Източна Европа.
Европейската комисия е обобщила в доклад дейностите на Европейския съюз с регионално значение на територията на Западните Балкани.
Дейностите включват:
• стъпки към премахване на визовите ограничения за пътуване в ЕС;
• увеличаване броя на стипендиите за обучение в ЕС;
• повече подкрепа за гражданското общество;
• разширяване на регионалното сътрудничество и интеграция в областта на транспорта, търговията и подготовката за извънредни ситуации;
• подкрепа за справяне с ефектите на международната финансова криза;
• по-добра координация на финансовата помощ от ЕС и други международни донори.
Posted in Uncategorized
