Германската помощ за Опел не е, ами, условна

В петък комисарят по конкуренцията Нели Крус е писала на германския министър на икономиката, изразявайки съмнения относно предложението на Германия да предостави финансова помощ в размер на 4,5 млрд. евро на Опел като част от сделката с канадската компания Magna и руската Сбербанк. Както посочва Euractiv, германското правителство неколкократно е повторило, че има „ясни предпочитания” към офертата на Магна, тъй като тя предлага на Опел най-обещаващо бъдеще и би защитила германските работни места.

Правителството на Германия е написало от своя страна писмо до Опел и компанията майка General Motors, в което ги уверява, че държавната помощ в размер на 4,5 милиарда евро не зависи от това Magna и Сбербанк да са победители в търга за Опел и че помощта е на разположение на всички наддаващи в търга. Доста убедително.

Frankfurter Allgemeine Zeitung обяснява, че аргументите „за” сделката нямат нищо общо с конкурентното право на Общността. Но разбира се. Конкурентното право на Общността е украшение, което носим, когато времето е подходящо.

Спешна помощ за млечното животновъдство

21 от 27-те държави членки на ЕС, включително Франция и Германия, са написали писмо до Европейската комисия, в което искат „поне 300 милиона евро” допълнителна помощ за млечното животновъдство. Като резултат комисарят по земеделието, Мариан Фишер Бьол, се е съгласила да осигури спешен фонд от 280 милиона евро, който да бъде използван, за да помогне на фермерите – производители на мляко да се справят с последиците от ниските цени.

Моят въпрос е как тази мярка се вмества в прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика?

Клаус ще подпише?

Die Welt казва, че чешкият президент Вацлав Клаус се е отказал от борбата си срещу Договора от Лисабон. Вестникът цитира интервю в Lidove Noviny, но не уточнява никаква времева рамка.

Много е трудно да се оцени тази информация.

Стартира виртуална библиотека на ЕС

Една добра новина – започна да функционира виртуалната библиотека на книжарницата на ЕС. Тя предлага свободен достъп до 12 милиона страници от 110 000 публикации.

Финансиране за развиващите се държави: Гордиевия възел на преговорите за промените в климата?

Това не е точно новина – държавите членки на ЕС имат разногласия относно финансирането за развиващите се държави като част от общата стратегия за промените в климата. Има разногласия за всичко – размера на финансирането, кога да започне финансовото подпомагане и т.н.

Но има и още – изглежда, че няма нито един официален документ на ЕС, който да съдържа достоверна и проверима информация за общото ниво на финансова помощ за адаптация и намаляване на промените в климата, предоставена от ЕС и държавите членки на развиващите се държави до този момент.

Не че Европейският съюз не е направил нищо – вероятно сме направили повече, отколкото всеки друг. Но е много трудно да се очаква прогрес в преговорите в Копенхаген когато самият Съюз няма единен подход към финансирането за промените в климата в развиващите се държави.

Ясно е – трябва да подкрепим дейностите по адаптация към промените в климата и намаляване на емисиите в развиващите се държави. Един от най-важните въпроси е предоставянето на средства за нови, по-скъпи, но по-безопасни за климата технологии. Друг, не по-малко важен елемент е финансирането на мерки за адаптация, които са синхронизирани със стратегиите за развитие и отчитат влиянието на промените в климата за най-бедните.

Никога не вреди да си припомним, че промените в климата изискват едновременно глобални и колективни действия. Нека не изграждаме съюзи, които просто не работят.

Този пост е част от кампанията Blog Action Day.

Дългосрочни финансови рискове за държавите членки

Европейската комисия представя доклад за устойчивостта на публичните финанси в държавите членки на ЕС. Докладът групира държавите въз основа на средносрочните и дългосрочните им рискови профили.

За моя изненада България е в групата с най-нисък риск заедно с Дания, Естония, Финландия и Швеция. Държавите, чиито публични финанси са подложени на най-много средносрочни рискове са Гърция, Латвия, Испания и Великобритания.

Докладът предлага политическа рамка за подобряване на устойчивостта на публичните финанси, която включва:

• Намаляване на бюджетния дефицит и публичния дълг;
• Увеличаване на степента на заетост;
• Реформи на пенсионните и здравните системи.

Годишни доклади за напредъка и стратегия за разширяването

Европейската комисия публикува доклади за напредъка на държавите кандидати и потенциални кандидати за членство, както и стратегията за разширяване за 2009-2010 г.

Стратегията за 2009-2010 г. изброява основните предизвикателства пред разширяването:

• Икономическата криза;
• Законността и широко разпространената на корупция
• Двустранни въпроси и погранични спорове;
• Слабо регионално сътрудничество.

За Хърватска докладът е доста позитивен. Отбелязва се обаче, че организраната престъпност и корупцията все още преобладават в много области.

За Турция докладът се фокусира върху липсата на диалог и компромис между политическите партии. Похвалени са дипломатическите усилия за нормализиране на отношенията с Армения.

Македония е посъветвана да поддържа добри съседски отношения, както и да търси взаимно приемливо решение на въпроса с името. Донякъде изненадваща е констатацията, че се е влошило качеството на икономическите политики.

Албания се окуражава да укрепи законността и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Според доклада липсата на сигурност на енергийните доставки продължава да ограничава икономическото развитие.

За Босна и Херцеговина най-притеснителна е констатацията, че вътрешнополитическият климат се е влошил през последните месеци.

С изключение на въпроса за Косово, докладът за Сърбия е много положителен.

Икономическата и финансова криза – европейската правна перспектива

Нов, полезен доклад на Prof. Sideek Mohamed Seyad съдържа правен анализ на глобалната икономическа и финансова криза от европейска гледна точка.

Според автора е трудно да се координира общ подход в кризисна ситуация в рамките на правната система на ЕС. Една от причините е, че Европейският съюз няма законодателна компетентност в определени области като данъчното облагане например. В други области, като трансграничното предоставяне на банкови услуги, правното регулиране се извършва до голяма степен на национално ниво.

Докладът посочва, че в отговор на кризата са надделели националните интереси пред по-широката цел за европейска интеграция, като държавите членки са приели различни мерки, за да защитят своите индустрии.

Общ извод е, че бъдещата стабилност и единство на ЕС до голяма степен зависят от възстановяването на нормалността в източната част на Съюза.

Поправяне на съдебната власт – мисията невъзможна?

Трима членове на Висшия съдебен съвет – Стойко Стоев, Иван Димов и Пламен Стоилов, са обвинени в корупция и търговия с постове в българската съдебна система.

Изглежда, че в случая са замесени и членове на НДСВ.

Това са фактите. Бих искал да знам – как точно ще се борим с корупцията в съдебната власт когато не по-малко от трима членове на ВСС са обвинени в престъпна дейност?

Европейският дневен ред за промените в климата

Нов документ обобщава състоянието на преговорите преди срещата в Копенхаген и за трудностите да се постигне съгласие. За мен е по-важно, че са очертани въпросите, на които Европейският съюз държи в преговорите:

• Обвързващи цели за намаляване на емисиите във всички индустриализирани държави въз основа на сравними усилия;
• Подходящи действия на развиващите се държави за намаляване на емисиите;
• Рамка за действие за адаптация към промените в климата;
• Намаляване на обезлесяването и насърчаване на устойчиво управление на горите в тропическите райони;
• Осъвременени правила за отчитане на емисиите при използване на земеделски земи, промяна на предназначението на земеделски земи и горско стопанство;
• Разширен международен пазар на емисии, който да генерира финансова подкрепа за развиващите се държави и да насърчи икономически ефективно намаляване на емисиите;
• Предоставяне на международно финансиране на развиващите се държави, за да се допълнят финансовите потоци от пазара на емисии у местното финансиране;
• Пакет мерки за техническо сътрудничество и финансиране за по-бързото развитие на нисковъглеродна световна икономика.

Това е крос-пост от Th!nk 2 Climate Change.