Category Archives: Образование, наука и култура

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

  • Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;
  • По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
  • Нова категория региони — „региони в преход“;
  • Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
  • Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
  • Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
  • Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
  • За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
  • 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

  • Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
  • Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

  • Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
  • Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
  • Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
  • Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

  • Подобряване на конкурентоспособността;
  • Увеличаване на заетостта;
  • Принос към устойчивостта на публичните финанси;
  • Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

  • Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
  • Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
  • Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
  • Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
  • Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
  • Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
  • Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
  • Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
  • Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

Политика под (фалшивия) академичен флаг

Всеки вече е чувал за скандала за плагиатство около докторската теза на германския министър на отбраната, Карл-Теодор цу Гутенберг. Междувременно се оказа, че синът на Муамар Кадафи, Сейф-ал-Ислам, има докторат от London School of Economics, който представлява в едната си част плагиатство от Уикипедиа.

Междувременно на изток руските бюрократи се опитват да скрият своето невежество чрез докторски степени и професури докато са на съответната длъжност. В България председателят на комисията за изземване на незаконно придобито имущество не е професор, както самият той твърдеше.

За какво става дума??? Откъде идва тази борба за академични титли? Тези случаи очевидно трябва да са свързани със статуса и престижа на титлите. Но това е още и сигнал за некомпетентност, която се опитва да се маскира. С други думи, това са симптомите на дълбока посредственост на политическия живот и хлабави академични стандарти.

 

 

Доклад за застаряването на Комитета на регионите

Докладът за застаряването на Комитета на регионите за 2009 г. съдържа интересни предложения за справяне със застаряването на населението в Европейския съюз. Темата е много важна с оглед на факта, че 9 от 10-те държави с най-старо население в света са държави членки на ЕС. (NB – името на доклада е сбъркано, става дума за техническа грешка).

Докладът предлага три основни приоритета:

1. остаряване в добро здраве;

2. заетост и производителност; и

3. достъпност на услугите и съоръженията

Идеята е тези приоритети да се включат в стратегията Европа 2020.

Българският проблем на Европейския съюз

Европейският съюз има голям проблем с България и може би не го знае. Ето защо.

Целта на международното изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е да изследва начините, по които младите хора се подготвят да заемат своята роля в обществото. Изследването обхваща всички ученици в осмата година от училищното образование, като средната възраст на участниците трябва да е 13,5 години. Резултатите от изследването рисуват мрачна картина за България.

Но тук искам да се спра само на един конкретен факт. Две трети от осмокласниците в България предпочитат да живеят постоянно в друга държава. Това са 2/3 от всички млади българи на възраст 13-14 г.

Много може да се каже за последиците от този резултат за общото демографско развитие в България. Проблемът е че дори днес България застарява с бързи стъпки. Данните на ООН показват, че през 2050 г. коефициентът на възрастова зависимост ще се удвои спрямо нивата си от 2010 г. Населението ще намалее от 7,5 милиона на 5,4 милиона. Но това е консервативна оценка, базирана на сегашните демографски тенденции и изключваща сериозна миграция извън страната. Да, намеренията на 14-годишните едва ли са най-добрия индикатор за бъдещото демографско развитие, но те със сигурност ни дават предупредителен сигнал.

Нека не забравяме, че само след няколко години ще отпаднат всички трудови ограничения за българи в Европейския съюз. Много държави от ЕС също бързо застаряват и ще приемат радушно български мигранти.

Дотук добре. Но тези мигранти ще оставят след себе си една почти нефункционираща пенсионна система, бързо застаряващо население и недобри перспективи за младите хора, оставащи в България. В този момент България ще се превърне в реален проблем за Европейския съюз поради пропадащия бюджет, увеличаване на бедността (особено сред възрастните хора и ромското население) и не на последно място – всякакви криминогенни социални проблеми.

Очевидно не можем да спрем младите българи да емигрират ако го искат. Те се нуждаят от добро образование и добри перспективи за работа в България. Те не се нуждаят от увеличаващи се правителствени разходи и съответно увеличаващи се данъци и осигуровки. На България й е трудно в момента да осигури качествено образование на децата си и е, честно казано, относително неспособна да развие здрава, устойчива икономическа система. Ето защо има нужда от външна помощ, а вероятно и от политически натиск. Перспективите пред българската икономика се влошават ден след ден и трябва да се направи много, за да убедим малкото си деца да останат у дома.

Приоритети на белгийското председателство на Съвета 2010

Белгийското председателство на Съвета започна и публикува своята програма. Целите и приоритетите са:

  • Възобновяване на трайния, устойчив и балансиран икономически растеж в Европейския съюз;
  • Изпълнение на целите на стратегията Европа 2020;
  • Нова правна и надзорна рамка за финансовия сектор;
  • Зелени работни места и бели работни места (в социалния сектор и здравеопазването);
  • Цели и индикатори в областта на социалната закрила, социалното включване, пенсиите, здравеопазването;
  • Преговори за Европейски патент;
  • Насоки за по-добра координация на политиките на държавите членки в областта на научно-изследователската и развойната дейност;
  • Гарантиране на енергийните доставки;
  • Постигане на съгласие по ново европейско законодателство, което ще позволи на държавите членки да възстановяват част от външните разходи, предизвикани от пътния транспорт, от използващите го;
  • Установяване на единна процедура за даване на убежище и обща международна закрила до 2012 г.;
  • Борба срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция и трафика на хора;
  • Законната имиграция също ще бъде приоритет на председателството.

Интересно е, че програмата използва мотото „Да вкараме отново Европа в действие!“. Чудя се дали това има нещо общо с досегашното испанско председателство.

Постижения и пропуски в заключенията на Европейския съвет за икономиката на ЕС

Ще се опитам да изброя постиженията и пропуските в заключенията на Европейския съвет от заседанието на 17 юни 2010 г.

Постижения:

Стратегията „Европа 2020“ – тя трябва да насърчи серия реформи, насочени към конкурентноспособността и заетостта, поставяйки изследванията и иновациите в основата на икономическите инициативи за следващото десетилетие. Целта е да се постигне 75% заетост за мъжете и жените от 20 до 64 г., повишаване на разходите за изследвания и иновации до 3% от БВП, намаляване на емисиите парникови газове с 20%, намаляване на отпадането на ученици от училище с 10%, и изключване на риска от бедност и изключване поне за 20 милиона души.

Икономическо управление – изрична цел за засилване на превантивните и корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж; въвеждане на концепцията за динамичен дълг; списък с индикативни показатели за оценка на конкурентноспособността и дисбалансите в нея, позволяващ ранно откриване на неустойчиви тенденции; публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките от банковия надзор; въвеждане на система от данъци и такси за финансовите институции, осигуряваща справедливо споделяне на тежестите и създаваща стимули за ограничаване на системния риск.

Исландия – начало на преговорите за присъединяване.

Естония – въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

Иран – нови санкции на основание Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН.

Пропуски – Европейският съвет не е приел никакви конкретни мерки за справяне на дисбалансите в икономическия растеж и за истинска, сериозна координация на бюджетните политики. С други думи Европейският съвет е отложил вземането на болезнени решения за бъдещето на икономическото управление на ЕС, като в същото време определя стратегически цели, които могат или да произведат, или да не произведат ефективни резултати.