Право на Европейския съюз

Съветът на ЕС упълномощи Европейската комисия да води преговори със САЩ относно условията за достъп до програмата за освобождаване от изискването за виза - Visa Waiver Program.

Основна задача на ЕК е бъде да получи повече информация за американската електронна система за разрешаване на пътуванията - Electronic System for Travel Authorisation (ESTA) и да прецени доколко тази система представлява на практика визова процедура.

Темата за визите със САЩ е предмет на дебат относно вече подписаните двустранни споразумения между САЩ и някои нови държави - членки. Сегашния мандат за преговори отразява т.нар. подход на две писти - преговори с ЕК по въпросите от общностна компетентност и двустранни преговори с държави - членки по останалите въпроси на визовия режим със САЩ.

На 30 март 2008 г. влиза в сила новото споразумение за въздушен транспорт между ЕС и САЩ. За първи път европейски авиокомпании могат да летят без ограничения от коя да е точка в ЕС до коя да е точка в САЩ.

Споразумението премахва всички ограничения по отношение на маршрути, цени или брой на полети за седмица. Много авиокомпании ще увеличат броя на полетите и дестинациите си още в неделя. Например, полетите между Лондон-Хийтроу и САЩ ще нараснат с около 20 % в сравнение с април 2007 г.

Споразумението се отнася до най-големия международен пазар на въздушен транспорт с около 50 милиона пътници годишно между ЕС и САЩ. Премахването на всички ограничения за достъп до пазара ще стимулира конкуренцията. Очаква се спад в цените на трансатлантическите полети. Ползите за потребителите могат да достигнат 12 милиарда EUR за първите пет години. Споразумението може да доведе до създаването на 80 000 работни места от двете страни на Атлантическия океан.

Споразумението беше подписано на 30 април 2007 г. по време на трансатлантическата среща на върха ЕС-САЩ във Вашингтон. То замества 21 двустранни споразумения, заедно с техните национални ограничения, между държави-членки и Съединените щати. До този момент авиокомпаниите от ЕС нямаха право да провеждат полети до САЩ от точки извън територията на своята страна.

Два интересни доклада, които си заслужават четенето - на тема миграционна политика и Шенген.

Първият е на Didier Bigo, Sergio Carrera и Elspeth Guild от CEPS - What Future for the Area of Freedom, Security and Justice? Според авторите е необходимо да се промени организационната структура на Европейската комисия, както и да се прецени ефективността от засилени мерки по границите на Европейския съюз и събирането на биометрични данни. Те смятат, че интеграцията и борбата със социалното изключване трябва да направят ЕС едно по-гостоприемно място за лица от трети държави. Докладът посочва като основно предизвикателство ограничаването на използването на технически средства за събиране на лични данни.

Вторият доклад на Hugo Brady от Centre for European Reform - EU migration policy: An A-Z, прави опит за енциклопедично поднасяне на проблематиката относно миграционната политика на ЕС и може да се използва като удобен справочник по темата.

Както вече писах, Европейският съвет принципно одобри идеята за създаване на Средиземноморски съюз. Анализаторът Michael Emerson от CEPS представя анализ по темата. Според него е било погрешно решението за използване на Европейската политика на добросъседство като инструмент за сътрудничество с арабските държави от Средиземноморския басейн, защото в тяхното политическо и икономическо развитие се наблюдават редица разлики в сравнение със страните от бившия СССР.

Авторът смята, че е необходима цялостна реорганизация на Болонския процес, особено по отношение на институционалната уредба. Предлага се използване на по-гъвкави механизми по отношение на участието на държавите-членки на ЕС в процеса.

Днес в Официален вестник е публикуван списък за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

В Официален вестник са обнародвани Решения относно принципите, приоритетите и условията, на Европейското партньорство съответно с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово и Партньорството за присъединяване с Македония.

Европейските партньорства се определят като средство за осъществяване на европейската перспектива на държавите от Западните Балкани. Партньорството за присъединяване на Македония отразява статуса й на държава - кандидат за членство.

Приоритетите са подбрани въз основа на това, че е реалистично да се очаква от съответната държава да ги изпълни или да постигне съществен напредък по тях през следващите няколко години. Прави се разграничение между краткосрочни приоритети, които се очаква да бъдат изпълнени в рамките на една до две години, и средносрочни приоритети, които се очаква да бъдат изпълнени в рамките на три до четири години. Приоритетите се отнасят както до законодателството, така и до неговото прилагане.

Обнародвани са Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) и Процедурен правилник на Комитета на Европейския фонд за развитие. Европейския фонд за развитие подпомага финансово държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн. ЕФР се състои от няколко инструмента, включващи грантове, рисков капитал и заеми за частния сектор.

Десетият ЕФР се отнася за периода 2008 до 2013 г. и има общ бюджет 22,7 млрд. евро.

Заключения на Европейския съвет от заседанието на 13-14 март 2008 г. в Брюксел. По-важните акценти са:

1. Новият цикъл на Лисабонската стратегия - 2008-2010 г.

Фокусът тук е върху изпълнението на заложените цели; за целта ще се насърчава многостранния мониторинг, обмен на добри практики, децентрализация на управлението, стремеж към макроикономическа стабилност. Конкретни приоритети по отношение на икономиката, базирана на знанието, са постигането на инвестиции в научна и развойна дейност от 3% от БВП, насърчаване на мобилността и взаимодействието бизнес-наука. По отношение на малките и средните предприятия (МСП) усилията ще бъдат концентрирани върху намаляване на административния товар чрез законодателен инструмент за малките и средни предприятия. Европейският съвет счита, че въпросите относно икономическите и социални ефекти на миграцията от трети страни следва да се разглеждат в контекста на предложенията на Европейската комисия за обща миграционна политика.

2. Климат и енергетика

Европейският съвет счита, че направените от Европейската комисия предложения за намаляване на емисиите парникови газове в изпълнение на насоките от предишното пролетно заседание на Европейския съвет през 2007 г. следва да бъдат приети най-късно в началото на 2009 г., като се отчетат спецификата в икономическото развитие и изискването за устойчив икономически растеж. Европейският съвет подчертава важността на следващия Стратегически енергиен преглед (който ще бъде публикуван през ноември 2008 г.), който ще бъде в основата на новия План за действие в областта на енергетиката за периода след 2010 г. Европейският съвет насърчава ЕК да проучи доколко създаването на преференциални ДДС режими може да насърчи използването на съоръжения и продукти с по-висока енергийна ефективност.

3. Стабилност на финансовите пазари

Европейският съвет призовава към подобряване и конвергенция на основните правила и стандарти за надзор на финансовите пазари, както и въвеждането на системи за ранно предупреждение за предстоящи финансови кризи.

4. Средиземноморски съюз

Европейският съвет одобрява принципно идеята за Средиземноморски съюз, който да включва държавите-членки на Европейския съюз и държавите от Средиземноморския басейн.

Общата система за преференции (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) е най-старата и най-щедра схема, прилагана във всички системи за преференции на развитите страни, улесняваща търговията със 178 развиващи се страни. Целта и е да подпомогне развиващите се страни да намалят бедността, както и да насърчи устойчивото развитие и доброто управление, като спомогне за генерирането на доходи посредством интеграция в международната търговия чрез предоставяне на по-добър достъп до пазарите на ЕС.

Общия режим на ОСП включва около 6 400 продукта от около 10 000 тарифни позиции на ЕС; от тях около половината се ползват от безмитен достъп. Режимът за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) позволява безмитен достъп до пазара на ЕС на всички стоки, включени в общата схема ОСП. Понастоящем режимът ОСП+ включва 15 страни. Системата „ВОО” предоставя на 50 най-слабо развити страни безмитен достъп до ЕС за всички продукти, с изключение на оръжие и боеприпаси и 41 тарифни позиции за селскостопански продукти, основно ориз и захар, които ще бъдат либерализирани през 2009 г.

Докладът на Европейската комисия разглежда всичките три режима на ОСП; обхваща период от три години от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г.

Европейската комисия отпуска 160 млн. евро за закупуването на храни за над 18 млн. гладуващи в Африка, Близкия изток, Азия. Голяма част от помощта ще бъде разпределена чрез службите на ООН в рамките на Световната програма за храните.

Европейският съюз като цяло (бюджета на ЕС + индивидуалните транзакции от държави-членки) е най-големия донор на хуманитарна помощ в света.