Право на Европейския съюз

С Многогодишната рамка се определят тематичните области, по които ще работи Агенцията, създадена с Регламент (ЕО) № 168/2007, за периода 2007-2012 г.

Те са:

• расизъм, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост;
• дискриминация, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация и насочена срещу лица, принадлежащи към малцинства, както и всяка комбинация на тези основания (множествена дискриминация);
• обезщетение на жертви;
• правата на детето, включително закрила на децата;
• убежище, имиграция и интеграция на мигрантите;
• визи и граничен контрол;
• участие на гражданите на Съюза в демократичното му функциониране;
• информационно общество, и по-специално зачитане на личния живот и защита на личните данни;
• достъп до ефикасно и независимо правосъдие.

Агенцията за основните права е консултативен орган, но нейните становища и препоръки ще се използват широко в законодателния процес.

Чл. 22 от ДЕО изисква от Европейската комисия да докладва на на всеки три години за прилагането на разпоредбите на част втора от ДЕО, която се отнася за гражданството на Европейския съюз.

Петият доклад прави оценка на прилагането на тези разпоредби за периода от 1 май 2004 г. до 30 юни 2007 г.

Най-важното според мен е посочването на практиката на СЕО (дела C-456/02 Trojani и C-209/03 Bidar), че гражданите на Съюза, които пребивават законно в държава-членка, могат да разчитат на член 12 от ДЕО (забрана за дискриминация на национална основа) във всички положения, попадащи в материалноправния обхват на законодателството на ЕО, включително положенията, свързани с правото на свободно движение и пребиваване в друга държава-членка.

Общият доклад за дейностите на Европейския съюз прави обзор на постигнатото от съюза през 2007 г. и е своеобразен компендиум на най-важните промени в общностното законодателство и постиженията на общностните политики.

Европейската комисия изпраща 11 мотивирани становища до държави-членки във връзка с пълно прилагане на правилата на ЕС, забраняващи дискриминация в областта на заетостта и професиите, основана на религия, убеждения, възраст, увреждане и сексуална ориентация. Тези изисквания се уреждат от Директивата за равно третиране в областта на заетостта (2000/78/ЕО). Това е вторият етап по процедурата в чл. 226 ДЕО.

За България се казва, че „Комисията все още анализира законодателството, транспониращо директивата”.

Изследване на Университета на Кент (Център „Тизард”) и Лондон скул ъф икономикс. Изследването е по поръчка на Европейската комисия, която насърчава т. нар. „деинституционализиране” - затваряните институции да бъдат заместени от качествени услуги и жилища в местните общности.

Принципно работата на Европейския съд по правата на човека не е предмет на разглеждане в този блог. Но това решение на ЕСПЧ е колкото противоречиво, толкова и прецедентно.

Жена на 45 години във Франция през 1998 г. подава молба за осиновяване на дете в местната социална служба, без да крие, че е хомосексуална и че има партньорка. Отказват й с административен акт, тя обжалва. На първа инстанция жалбата е уважена, администрацията обжалва и административния апелативен съд на Нанси се произнася, че не са нарушени правата й по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и по-конкретно чл. 8 (личен и семеен живот) и чл. 14 (забрана на дискриминация).

През 2002 г. Conseil d’Etat на Франция при касационно обжалване също отхвърля жалбата. Следва производство пред ЕСПЧ, по реда на чл. 30 от ЕКЗПЧ делото се гледа от голямо отделение (17 съдии).

Това е решението. По-важните моменти:
• Според ЕСПЧ чл. 8 и чл. 14 са свързани, като чл. 14 изисква да съществуват „особено убедителни и сериозни доводи”, за да се ограничат права в обхвата на чл. 8;
• Според съда не е правно релевантно обосноваването на отказа с липса на партньор от друг пол, както не е релевантен единствено пола на партньора по отношение на отказа да се разреши осиновяването.

Цялото решение е доста условно и си заслужава да се прочете. 7 съдии са против, двама - “за” с особено мнение.