Право на Европейския съюз

Европейският комисар по правосъдие и вътрешен ред Франко Фратини е в отпуск от 10 март, за да участва в парламентарните избори в Италия. Те завършиха с победата на партията на Силвио Берлускони. Франко Фратини е избран за депутат в италианския парламент.

Проблемът идва от факта, че Франко Фратини следва да заеме мястото си в италианския парламент и да положи клетва до 29 април 2008 г. В този случай той следва да подаде оставка (чл. 213 - 215 ДЕО). Тогава следващият комисар по правосъдие и вътрешен ред ще бъде номиниран от сегашния министър-председател на Италия, Романо Проди. Алтернативният вариант е Франко Фратини да не заеме място на депутат в италианския парламент и да изчака избирането му за министър на външните работи в бъдещия кабинет (което му било обещано), за да може Силвио Берлускони да номинира кандидат за мястото на Фратини.

Важно е да се отбележи, че Фратини няма „автоматично” да загуби качеството си комисар в момента, в който положи клетва за депутат или министър (както пишат медиите). Процедурата за установяване на несъвместимост е уредена в чл. 213, вр. чл. 216 ДЕО. Компетентен е Съдът на ЕО.

Според мен е редно Фратини да избере бързо един от двата варианта, за да не поставя в неудобно положение председателя на ЕК Барозо, който вече му удължи неплатения отпуск с 12 дни, до 28 април.

Съветът на ЕС одобри предложенията на Европейката комисия за затягане на контрола върху огнестрелните оръжия в Европейския съюз.

Мерките предвиждат:

• Задължение за маркиране на огнестрелните оръжия в момента на производството;
• Поддържане на компютъризирана база-данни на огнестрелните оръжия във всяка държава-членка и съхраняване на данните за период от поне 20 години;
• Строги изисквания за разрешаване използването на огнестрелни оръжия за лица под 18 години;
• Използване и признаване на европейския паспорт за огнестрелно оръжие;
• ЕК ще проучи репликите на огнестрелно оръжие, класификацията на огнестрелните оръжия и деактивацията на оръжие и ще направи предложения за опростяване на режимите, където са необходими.

Съветът на ЕС упълномощи Европейската комисия да води преговори със САЩ относно условията за достъп до програмата за освобождаване от изискването за виза - Visa Waiver Program.

Основна задача на ЕК е бъде да получи повече информация за американската електронна система за разрешаване на пътуванията - Electronic System for Travel Authorisation (ESTA) и да прецени доколко тази система представлява на практика визова процедура.

Темата за визите със САЩ е предмет на дебат относно вече подписаните двустранни споразумения между САЩ и някои нови държави - членки. Сегашния мандат за преговори отразява т.нар. подход на две писти - преговори с ЕК по въпросите от общностна компетентност и двустранни преговори с държави - членки по останалите въпроси на визовия режим със САЩ.

Европейският парламент е приел без промени общата позиция на Съвета за приемане на Директива относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски въпроси. Остава директивата да бъде обнародвана в Официален вестник. Предвижда се тя да бъде транспонирана от държавите членки в тригодишен срок от обнародването.

Основните правила:

• Медиацията остава винаги доброволна и не преклудира правото на иск пред компетентния национален съд (чл. 8, параграф 1 от Директивата).
• Споразуменията, постигнати чрез медиация, могат да бъдат предмет на принудително изпълнение само при изрично съгласие и на двете страни по спора. Държавите членки сами избират процедурата, която придава изпълнителна сила на споразуменията, постигнати чрез медиация.

Припомням, че от 2004 г. в България действа Закон за медиацията. На практика законът възпроизвежда част от мерките, предвидени в директивата. Следва да се обмисли режима за принудително изпълнение на спогодбите за медиация, доколкото в ГПК е предвидена възможност за принудително изпълнение само по отношение на съдебно-спогодителните протоколи и спогодби по арбитражни дела (чл. 404 ГПК), или в рамките на заповедното производство при наличие на нотариално заверено споразумение - но само за парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи (чл. 417, т.3 ГПК).

Многократно ми се задава въпроса какви са възможните правни последици от приложението на механизма за проверка и сътрудничество, създаден с Решение 2006/929/ЕО на Комисията и съответно предвидените в Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния предпазни механизми.

Първо трябва да се посочи защо е създаден механизма - с цел да се помогне на страната да се справи с известни недостатъци в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и да се наблюдава постигнатият напредък.

За България са посочени следните индикативни показатели:

1. Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов закон за съдебната власт и на нов гражданско-процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на наказателно-процесуалния кодекс и административния процесуален кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.
4. Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище. Докладване за вътрешни проверки на обществените институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление
6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.

Правните последици са посочени в чл. 38 от Акта за присъединяване. Те се свеждат до суспендиране на задължението на останалите държави членки да признават и изпълняват при условията, предвидени в общностното право, български съдебни решения и други съдебни актове (например Европейски заповеди за арест).

Решаващ орган е Европейската комисия, след мотивирано искане от държава-членка или по собствена инициатива и след консултации с държавите-членки.

Следващият, окончателен доклад по механизма за проверка и сътрудничество се очаква през юли т.г. Следва да се уточни, че предпазна клауза може да бъде наложена във всеки един момент от тригодишния срок след присъединяването. Преценката е на ЕК и не е необходимо произнасянето с доклад по механизма, за да се постанови решение по чл. 38 от Акта за присъединяване.

Съдебната статистика за 2007 г. на Съда на Европейските общности, Първоинстанционния съд и Съда на публичната служба показва увеличаване на броя на производствата, особено пред Първоинстанционния съд, както и увеличаване броя на случаите, в които СЕО се произнася без заключение на генерален адвокат (43% от постановените през 2007 г. съдебни решения).

Като сравнявам с отчета на Софийски градски съд за 2007 г. ми прави впечатление една основна разлика - СГС не посочва средната продължителност на съдебните производства, а само съотношението образувани/приключили. Тази средна продължителност е един от важните индикатори според доклада на Dr. Pim Albers, експерт към CEPEJ (Европейската комисия за ефективно правосъдие - European Commission for the Efficiency of Justice) към Съвета на Европа.

Той посочва 6 основни индикатора:

1. натовареност (брой дела на съдия);
2. производителност (на труда) - включва всички служители на съда;
3. продължителност на производството;
4. средни разходи на дело;
5. съотношение постъпили/приключили дела;
6. бюджет на съда.

Два интересни доклада, които си заслужават четенето - на тема миграционна политика и Шенген.

Първият е на Didier Bigo, Sergio Carrera и Elspeth Guild от CEPS - What Future for the Area of Freedom, Security and Justice? Според авторите е необходимо да се промени организационната структура на Европейската комисия, както и да се прецени ефективността от засилени мерки по границите на Европейския съюз и събирането на биометрични данни. Те смятат, че интеграцията и борбата със социалното изключване трябва да направят ЕС едно по-гостоприемно място за лица от трети държави. Докладът посочва като основно предизвикателство ограничаването на използването на технически средства за събиране на лични данни.

Вторият доклад на Hugo Brady от Centre for European Reform - EU migration policy: An A-Z, прави опит за енциклопедично поднасяне на проблематиката относно миграционната политика на ЕС и може да се използва като удобен справочник по темата.

Европейската комисия прие предложение за директива, което има за цел да улесни преследването на трансграничните нарушения на правилника за движение по пътищата, които застрашават все повече безопасността. Целта е да се прилагат технически механизми и правни инструменти, позволяващи да се разпознават и впоследствие санкционират европейски шофьори за нарушения, извършени в държава-членка, различна от тази, където са регистрирани превозните им средства.

Предложената директива ще покрива четири вида нарушения на правилника за движение по пътищата: превишена скорост, употреба на алкохол при шофиране, непоставяне на предпазен колан и преминаване на червена светлина. Тези четири нарушения са сред главните причини за пътните нарушения и смъртните случаи: те са в основата на близо 75 % от фаталните случаи на пътя.

Днес в Официален вестник е публикуван списък за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

Европейската комисия прави следните предложения за намаляване на административния товар за бизнеса в държавите-членки през 2008 г.:

• По-малко преводи на документи при регистрация на клонове на дружества в други държави;
• По-малко изисквания за осчетоводяване на приходите на МСП;
• Улесняване на въвеждането на пазара на ново телекомуникационно оборудване;
• Намаляване на документооборота по въвеждане на лекарствени средства на пазара на общността;
• Намаляване на задължения на МСП по статистическата отчетност за Intrastat;
• Уточняване на противоречиви регулации за някои органични вещества, батерии, нишесте;
• Само едно плащане за публично обявяване на информация за търговска регистрация.