Право на Европейския съюз

Първоинстанционният съд потвърди наложената от Европейската комисия глоба на Deutsche Telekom AG в размер на 12,6 млн. евро. Глобата е за използването на т.нар. margin squeeze (свиване на маржа) при определяне на цените за достъп на конкурентите на Deutsche Telekom AG до мрежата на компанията. Нарушението се състои в определяне на цени за достъп „на едро”, които са по-високи от цените за достъп „на дребно”.

Важен извод е, че одобряването на цените от немския регулатор RegTP не е освободило Deutsche Telekom AG от задължението да спазва правилата за защита на конкуренцията, както и че решенията на националните компетентни органи по отношение на общностното право в областта на телекомуникациите не влияят на правомощието на Европейската комисия да установява нарушения на правилата за защита на конкуренцията.

Първоинстанционният съд посочва, че ЕК правилно е анализирала злоупотребата с надмощно положение само въз основа на ценовите ставки на Deutsche Telekom AG и направените разходи, без да се анализира положението на други конкуренти на пазара. Първоинстанционният съд отбелязва, че ако законосъобразността на ценообразуването на предприятие с надмощно положение зависеше от състоянието на другите конкуренти на пазара, и по-конкретно тяхната структура на разходите (информация, която като цяло не е известна на предприятието с надмощно положение), същото не би било в състояние да оцени законосъобразността на своите действия.

Европейският парламент е приел без промени общата позиция на Съвета за приемане на Директива относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски въпроси. Остава директивата да бъде обнародвана в Официален вестник. Предвижда се тя да бъде транспонирана от държавите членки в тригодишен срок от обнародването.

Основните правила:

• Медиацията остава винаги доброволна и не преклудира правото на иск пред компетентния национален съд (чл. 8, параграф 1 от Директивата).
• Споразуменията, постигнати чрез медиация, могат да бъдат предмет на принудително изпълнение само при изрично съгласие и на двете страни по спора. Държавите членки сами избират процедурата, която придава изпълнителна сила на споразуменията, постигнати чрез медиация.

Припомням, че от 2004 г. в България действа Закон за медиацията. На практика законът възпроизвежда част от мерките, предвидени в директивата. Следва да се обмисли режима за принудително изпълнение на спогодбите за медиация, доколкото в ГПК е предвидена възможност за принудително изпълнение само по отношение на съдебно-спогодителните протоколи и спогодби по арбитражни дела (чл. 404 ГПК), или в рамките на заповедното производство при наличие на нотариално заверено споразумение - но само за парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи (чл. 417, т.3 ГПК).

По реда на процедурата, уредена в чл. 226 ДЕО, Европейската комисия изпраща мотивирано становище поради това, че номер 112 все още не работи в цялата страна.

Правилата на ЕС в областта на далекосъобщенията изискват от държавите-членки да гарантират, че свързването със службите за спешна помощ става безплатно чрез единния европейски номер за спешна помощ 112. Те трябва също да гарантират, че далекосъобщителните оператори предоставят на службите за спешна помощ информация за местоположението на повикващия за обаждания към номер 112, както от фиксиран, така и от мобилен телефон.

България има няколко месеца, за да изпълни задължението си за безплатния телефон 112. След това ЕК може да предяви иск по чл. 226 ДЕО за установяване на нарушение на общностното право пред СЕО. Съда на ЕО установява нарушение на задължение, произтичащо от общностното право, и се изисква вземането на съответните мерки от държавата членка.

При положение, че България не изпълни решението на СЕО в срок, следва процедурата по чл. 228 ДЕО. В случай, че и след второ мотивирано становище на ЕК държавата не изпълни предписаните мерки, ЕК може да предложи налагането на парични санкции (повече за методите за определяне на размера тук). СЕО налага окончателно паричните санкции в размер по целесъобразност.

Това е първото мотивирано становище за България. Компетентен орган е Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

Съдебната статистика за 2007 г. на Съда на Европейските общности, Първоинстанционния съд и Съда на публичната служба показва увеличаване на броя на производствата, особено пред Първоинстанционния съд, както и увеличаване броя на случаите, в които СЕО се произнася без заключение на генерален адвокат (43% от постановените през 2007 г. съдебни решения).

Като сравнявам с отчета на Софийски градски съд за 2007 г. ми прави впечатление една основна разлика - СГС не посочва средната продължителност на съдебните производства, а само съотношението образувани/приключили. Тази средна продължителност е един от важните индикатори според доклада на Dr. Pim Albers, експерт към CEPEJ (Европейската комисия за ефективно правосъдие - European Commission for the Efficiency of Justice) към Съвета на Европа.

Той посочва 6 основни индикатора:

1. натовареност (брой дела на съдия);
2. производителност (на труда) - включва всички служители на съда;
3. продължителност на производството;
4. средни разходи на дело;
5. съотношение постъпили/приключили дела;
6. бюджет на съда.

Вече можем да прочетем обобщени исковете на Република България за отмяна на решенията на ЕК за Националния план за разпределение на квотите емисии (НПРК) за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. съответно.

Исковете, както и други подобни искове от държави-членки се основават на тезата, че Комисията е превишила правомощията си по Директива 2003/87/ЕО, като е използвала собствен метод за оценка на квотите емисии, както и че не е достатъчно мотивирано заключението, че българския НПРК не съответства на критерии 1, 2, 3 и 10 от Приложение III към Директива 2003/87/ЕО.

Цитира се решението на Първоинстанционния съд по дело T-374/04 Germany v. Commission. Това ме учудва, доколкото там спорът е основно по отношение на т.нар. корекции ex post на НПРК.

Нещо повече, в цитираното решение Първоинстанционният съд посочва, че: „(Комисията) при упражняването на този контрол разполага със свобода за действие, доколкото посоченият контрол предполага комплексни икономически и екологични оценки, извършвани с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове посредством икономична и икономически ефективна схема за търговия с квоти” и „Първоинстанционният съд не би могъл да замести Комисията, когато последната трябва да направи в този контекст комплексни икономически и екологични оценки. С оглед на това Първоинстанционният съд е длъжен да се ограничи до проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, дали компетентният орган явно не е излязъл извън пределите на своето правомощие за преценка и дали процесуалните гаранции, придобиващи в този контекст още по-голямо значение, са били напълно спазени”.

Днес в Официален вестник - Практически указания към страните относно съдебното производство пред Съда на публичната служба. Практическите указания обхващат както писмената, така и устната фаза на производството пред Съда на публичната служба на ЕС - от подаването на жалбата до закриването на съдебното заседание.

Съдът на публичната служба е компетентен да разглежда като първа инстанция споровете между Общностите и техните служители, по силата на член 236 ЕО. Съдът на публичната служба е компетентен да разглежда спорове, страни по които са някои специфични категории служители и по-специално служителите на Евроюст, Европол, Европейската централна банка, и Службата за хармонизиране във вътрешния пазар (СХВП).

Европейският съюз изпраща мисия в Косово. Някои държави и специалисти по международно право твърдят, че тази мисия е незаконна и че противоречи на принципите на международното право и Устава на ООН.

Тук ще се огранича до законосъобразността на Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово - EULEX KOSOVO, от гледна точка на общностното право. Важно е да се отбележи, че единствен Съдът на Европейските общности е компетентен да установи законосъобразността на Съвместното действие, както и съответствието му с Устава на ООН и принципите на международното публично право (виж съединени дела 21/72 до 24/72 International Fruit Company v Produktschap voor Groenten en Fruit [1972] ECR 1219).

На първо място Съвместното действие се позовава на чл. 14 и чл. 25, параграф 3 от ДЕС. Чл. 14 ДЕС регулира процедурата за приемане на съвместни действия в областта на Общата външна политика и политиката на сигурност. Съвместните действия се отнасят до конкретни ситуации, за които се прецени, че е необходимо конкретно действие на ЕС. Чл. 25, параграф 3 се отнася до правомощието на Съвета да възлага на Комитета по политика и сигурност да взема необходимите решения цел упражняване на политически контрол и стратегическо ръководство при управлението на кризи.

След това Съвместното действие се позовава на Резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Това позоваване, както стана дума, следва да бъде предмет на отделен на анализ.

След това Съветът прави констатация, че:

„Необходимо е да се предотвратят, от хуманитарни съображения, възможните актове на насилие, на преследване и заплаха в Косово, като се отчете по целесъобразност отговорността към населението, посочена в Резолюция 1674 на Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2006 г.”

Тази констатация всъщност е посочване на фактическия състав, който дава материалноправното основание за изпращане на мисията EULEX KOSOVO. Заплахата от актове на насилие и противодействието на подобна заплаха в трети страни е част от предметния обхват на ОВППС по смисъла на чл. 17, параграф 2 ДЕС (виж също съединени дела C-181/91 и C-248/91 European Parliament v Council of the European Communities and Commission of the European Communities).

Нещо повече, Съвместното действие се позовава на становището на Европейския съвет в Брюксел от 14 декември 2007 г. за готовността на ЕС да играе водеща роля при укрепването на стабилността в региона съгласно европейската му перспектива и в изпълнение на решението за уреждане на бъдещия статут на Косово. Европейският съвет заявява също така готовността на ЕС да подпомага Косово по пътя към трайна стабилност, включително чрез средствата на мисия по линия на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО).

Накрая според Съвместното действие мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово ще се провежда в обстановка, която би могла да се влоши и може да навреди на целите на общата външна политика и политика на сигурност, определени в член 11 от ДЕС.

В обобщение Съвместното действие е прието от компетентна институция на Европейския съюз в рамките на правомощията по Европейската политика за сигурност и отбрана и в изпълнение на насоките на Европейския съвет.

Според мен единственото възможно основание за оспорване законността на Съвместното действие на Съвета би могло да бъде именно противоречие с Устава на ООН и принципите на международното публично право; но подобна аргументация ще бъде много трудна.

Вече е достъпен текстът на първото българско преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. Препращащ съд е Софийския градски съд, страни в главното производство са ищеца Апис-Христович ЕООД и ответника Лакорда АД.

Основните въпроси са как да се тълкуват и разграничат понятията “постоянно пренасяне” и “временно пренасяне”, както и тълкуване на понятието “извличане в съществена в количествено отношение част” според Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни.

Общият доклад за дейностите на Европейския съюз прави обзор на постигнатото от съюза през 2007 г. и е своеобразен компендиум на най-важните промени в общностното законодателство и постиженията на общностните политики.

Предложени са две изменения на Процедурния правилник на Съда на Европейските общности (СЕО) - относно езиковия режим, приложим към производството за преразглеждане и един по-голям проект относно процедурата за преразглеждане на решенията на Първоинстанционния съд.

Основните моменти:

• Определя се съставът, на който се възлага да реши дали дадено решение на Първоинстанционния съд ще бъде преразгледано - председателя на Съда и четирима от председателите на състави от петима съдии;
• Определят се правилата за уведомяване на Съда от Първоинстанционния съд за подлежащите на преразглеждане решения;
• Уредена е процедурата за отправяне от първия генерален адвокат на предложение за преразглеждане на решение на Първоинстанционния съд.

Предложението за езиковия режим се прави отделно, защото той може да се променя само по реда за изменение на Статута на СЕО - с решение на Съвета, прието с единодушие по искане на Съда и след консултиране на Европейския парламент и Комисията. Другите предложения в Процедурния правилник могат да се приемат от СЕО с одобрението на Съвета.