Право на Европейския съюз

Вече можем да прочетем обобщени исковете на Република България за отмяна на решенията на ЕК за Националния план за разпределение на квотите емисии (НПРК) за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. съответно.

Исковете, както и други подобни искове от държави-членки се основават на тезата, че Комисията е превишила правомощията си по Директива 2003/87/ЕО, като е използвала собствен метод за оценка на квотите емисии, както и че не е достатъчно мотивирано заключението, че българския НПРК не съответства на критерии 1, 2, 3 и 10 от Приложение III към Директива 2003/87/ЕО.

Цитира се решението на Първоинстанционния съд по дело T-374/04 Germany v. Commission. Това ме учудва, доколкото там спорът е основно по отношение на т.нар. корекции ex post на НПРК.

Нещо повече, в цитираното решение Първоинстанционният съд посочва, че: „(Комисията) при упражняването на този контрол разполага със свобода за действие, доколкото посоченият контрол предполага комплексни икономически и екологични оценки, извършвани с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове посредством икономична и икономически ефективна схема за търговия с квоти” и „Първоинстанционният съд не би могъл да замести Комисията, когато последната трябва да направи в този контекст комплексни икономически и екологични оценки. С оглед на това Първоинстанционният съд е длъжен да се ограничи до проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, дали компетентният орган явно не е излязъл извън пределите на своето правомощие за преценка и дали процесуалните гаранции, придобиващи в този контекст още по-голямо значение, са били напълно спазени”.

Днес в Официален вестник - Практически указания към страните относно съдебното производство пред Съда на публичната служба. Практическите указания обхващат както писмената, така и устната фаза на производството пред Съда на публичната служба на ЕС - от подаването на жалбата до закриването на съдебното заседание.

Съдът на публичната служба е компетентен да разглежда като първа инстанция споровете между Общностите и техните служители, по силата на член 236 ЕО. Съдът на публичната служба е компетентен да разглежда спорове, страни по които са някои специфични категории служители и по-специално служителите на Евроюст, Европол, Европейската централна банка, и Службата за хармонизиране във вътрешния пазар (СХВП).

Европейският съюз изпраща мисия в Косово. Някои държави и специалисти по международно право твърдят, че тази мисия е незаконна и че противоречи на принципите на международното право и Устава на ООН.

Тук ще се огранича до законосъобразността на Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово - EULEX KOSOVO, от гледна точка на общностното право. Важно е да се отбележи, че единствен Съдът на Европейските общности е компетентен да установи законосъобразността на Съвместното действие, както и съответствието му с Устава на ООН и принципите на международното публично право (виж съединени дела 21/72 до 24/72 International Fruit Company v Produktschap voor Groenten en Fruit [1972] ECR 1219).

На първо място Съвместното действие се позовава на чл. 14 и чл. 25, параграф 3 от ДЕС. Чл. 14 ДЕС регулира процедурата за приемане на съвместни действия в областта на Общата външна политика и политиката на сигурност. Съвместните действия се отнасят до конкретни ситуации, за които се прецени, че е необходимо конкретно действие на ЕС. Чл. 25, параграф 3 се отнася до правомощието на Съвета да възлага на Комитета по политика и сигурност да взема необходимите решения цел упражняване на политически контрол и стратегическо ръководство при управлението на кризи.

След това Съвместното действие се позовава на Резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Това позоваване, както стана дума, следва да бъде предмет на отделен на анализ.

След това Съветът прави констатация, че:

„Необходимо е да се предотвратят, от хуманитарни съображения, възможните актове на насилие, на преследване и заплаха в Косово, като се отчете по целесъобразност отговорността към населението, посочена в Резолюция 1674 на Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2006 г.”

Тази констатация всъщност е посочване на фактическия състав, който дава материалноправното основание за изпращане на мисията EULEX KOSOVO. Заплахата от актове на насилие и противодействието на подобна заплаха в трети страни е част от предметния обхват на ОВППС по смисъла на чл. 17, параграф 2 ДЕС (виж също съединени дела C-181/91 и C-248/91 European Parliament v Council of the European Communities and Commission of the European Communities).

Нещо повече, Съвместното действие се позовава на становището на Европейския съвет в Брюксел от 14 декември 2007 г. за готовността на ЕС да играе водеща роля при укрепването на стабилността в региона съгласно европейската му перспектива и в изпълнение на решението за уреждане на бъдещия статут на Косово. Европейският съвет заявява също така готовността на ЕС да подпомага Косово по пътя към трайна стабилност, включително чрез средствата на мисия по линия на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО).

Накрая според Съвместното действие мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово ще се провежда в обстановка, която би могла да се влоши и може да навреди на целите на общата външна политика и политика на сигурност, определени в член 11 от ДЕС.

В обобщение Съвместното действие е прието от компетентна институция на Европейския съюз в рамките на правомощията по Европейската политика за сигурност и отбрана и в изпълнение на насоките на Европейския съвет.

Според мен единственото възможно основание за оспорване законността на Съвместното действие на Съвета би могло да бъде именно противоречие с Устава на ООН и принципите на международното публично право; но подобна аргументация ще бъде много трудна.

Вече е достъпен текстът на първото българско преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. Препращащ съд е Софийския градски съд, страни в главното производство са ищеца Апис-Христович ЕООД и ответника Лакорда АД.

Основните въпроси са как да се тълкуват и разграничат понятията “постоянно пренасяне” и “временно пренасяне”, както и тълкуване на понятието “извличане в съществена в количествено отношение част” според Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни.

Общият доклад за дейностите на Европейския съюз прави обзор на постигнатото от съюза през 2007 г. и е своеобразен компендиум на най-важните промени в общностното законодателство и постиженията на общностните политики.

Предложени са две изменения на Процедурния правилник на Съда на Европейските общности (СЕО) - относно езиковия режим, приложим към производството за преразглеждане и един по-голям проект относно процедурата за преразглеждане на решенията на Първоинстанционния съд.

Основните моменти:

• Определя се съставът, на който се възлага да реши дали дадено решение на Първоинстанционния съд ще бъде преразгледано - председателя на Съда и четирима от председателите на състави от петима съдии;
• Определят се правилата за уведомяване на Съда от Първоинстанционния съд за подлежащите на преразглеждане решения;
• Уредена е процедурата за отправяне от първия генерален адвокат на предложение за преразглеждане на решение на Първоинстанционния съд.

Предложението за езиковия режим се прави отделно, защото той може да се променя само по реда за изменение на Статута на СЕО - с решение на Съвета, прието с единодушие по искане на Съда и след консултиране на Европейския парламент и Комисията. Другите предложения в Процедурния правилник могат да се приемат от СЕО с одобрението на Съвета.

Европейската комисия глоби енергийната компания E.ON с 38 млн. евро заради „счупен” печат на помещение в сграда на E.ON, където са се помещавали иззети от ЕК документи във връзка с разследване за нарушения на конкуренцията на германския енергиен пазар. Комисията не е приела обясненията на E.ON за влажност на въздуха или наличие на вибрации от използване на съседни заседателни зали (?!).

Правното основание е чл. 23, §1, буква „д” от Регламент (ЕО) № 1/2003. Размерът на санкцията е до 1 % от общия размер на оборота от предходната стопанска година. Тук могат да се видят печатите, използвани от ЕК за запечатване на помещения.

С Решение Съветът изменя Протокола относно статута на Съда на Европейските общности. Създава се нов чл. 23а, където е предвидено ново, спешно производство за преюдициални запитвания за тълкуване на правото на общностите, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие (дял VІ от ДЕС и част ІІІ, дял ІV от ДЕО).

Примери за подобни производства са съдебни спорове относно молби за убежище или относно решения за експулсиране в областта на имиграционното право, при спорове относно родителска отговорност, изпълнение на европейската заповед за арест или по-общо в наказателните производства, свързани със задържане на лица.

Според Съвета спешното производство по постановяване на преюдициално заключение би следвало да приключи в срок до три месеца. Следва да бъде приета промяна в Процедурния правилник на СЕО и тя да влезе в сила по отношение на новото производство.

Европейската комисия в изпълнение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността е приела Решение във връзка със заявленията за вътрешно преразглеждане на административни актове. В Решението се съдържат указания и правила за подаването на заявлението за вътрешно преразглеждане на административен акт или административно бездействие в областта на околната среда.

По силата на Регламента неправителствени организации, които отговарят на определени условия, имат право да заявят искане за вътрешно преразглеждане към институциите и органите на Общността, които са приели административен акт съгласно екологичното законодателство или, в случай на твърдяно административно бездействие, е трябвало да приемат такъв акт.

Срокът за подаването на искането е шест седмици след приемане, нотифициране или публикуване на административния акт, което от трите е последно, или, в случай на твърдяно бездействие, шест седмици след датата, на която административния акт е изискан.

Институцията или органът на Общността са длъжни да посочат своите аргументи в писмена форма не по-късно от 12 седмици след получаване на искането.

По съединени дела T 101/05 и T 111/05 Първоинстанционният съд на ЕО е приложил принципа “reformatio in melius” в изпълнение на чл. 31 от Регламент 1/2003/ЕО за прилагане на правилата за закрила на конкуренцията, установени в чл. 81 и 82 ДЕО.

BASF AG обжалва Решение 2005/566/ЕО, в което Комисията констатира, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) с участието си в група от споразумения и съгласувани практики относно определянето на цени, подялбата на пазари и съгласувани действия срещу конкуренти в сектора на холин хлорида в ЕИП.

Едно от исканията е да се преизчисли размера на санкцията, определена от Европейската комисия, като съществено намали нейния размер. ПИС прави точно обратното.

Според съда „компетентността за неограничена юрисдикция, предоставена с член 31 от Регламент № 1/2003 на общностния съд, го оправомощава, извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, да замества преценката на Комисията със своята собствена и вследствие на това да отменя, да намалява или да увеличава наложената глоба или периодично санкционно плащане, когато въпросът за размера на същите подлежи на неговата преценка”. Така ПИС постановява увеличение на санкцията с 54000 евро.