Турция се отдалечава от Запада?

Три анализа разглеждат очевидното отдалечаване на турската външна политика от Европейския съюз и САЩ.

Dan Bilefski в New York Times разглежда множество гледни точки относно новата посока на турската външна политика към Изтока. Той обръща внимание на проблема за присъединяването на Турция към Европейския съюз, както и на икономическите и културните предпоставки за преориентацията на турската политика. Според автора дори частичен провал на преговорите за членство с ЕС би имал дългосрочни последици. Намирам за интересно цитираното мнение на Cengiz Aktar, че вместо да се притеснява за обръщането на Турция на Изток, Западът трябва да се притеснява от възможността наранената Турция да се обърне към Русия.

Според Daniel Pipes турският външен министър Ахмед Давутоглу предвижда намаляване на конфликтите със съседните държави и развитието на Турция като регионална сила, своеобразна модернизирана Османска империя.

Philip Stephens във the Financial Times вярва, че Турция все още иска да бъде част от Европа. Според него по всяко предизвикателство – енергетика, тероризъм, наркотици, миграция, търговия и инвестиции – Европа има неотменим интерес да подкрепя една демократична, обърната към Запада Турция.

Реформа на бюджетните приоритети на ЕС след 2013 г.?

EU Observer съобщава, че първият принципен проект на бюджета на ЕС след 2013 г. показва значителна промяна на бюджетните приоритети. Финансовата помощ за земеделие и регионално развитие в сегашната си форма е значително намалена. Регионалната помощ за по-богатите държави членки на ЕС е намалена в голяма степен. Трите приоритета на първия проект на бюджет са работни места, промени в климата и външна политика.

Позиция на ЕС за Конференцията за климата в Копенхаген

Вече имаме заключенията на Съвета относно позицията на Европейския съюз за Конференцията за климата в Копенхаген. Документът повтаря основните насоки на политиката за климата на ЕС – праг за глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалните равнища; общо намаляване на парниковите емисии с 50% до 2050 година, както и намаляване на парниковите емисии в развитите държави с поне 80% до 2050 г.

Това е крос-пост от TH!NK2 Climate Change.

България вън от Южен поток?

Руският вестник Комерсант твърди, че България е „изхвърлена” от проекта за газопровод „Южен поток” и е заместена от Турция.

Българският енергиен холдинг отрича информацията.

Европейският дневен ред за промените в климата

Нов документ обобщава състоянието на преговорите преди срещата в Копенхаген и за трудностите да се постигне съгласие. За мен е по-важно, че са очертани въпросите, на които Европейският съюз държи в преговорите:

• Обвързващи цели за намаляване на емисиите във всички индустриализирани държави въз основа на сравними усилия;
• Подходящи действия на развиващите се държави за намаляване на емисиите;
• Рамка за действие за адаптация към промените в климата;
• Намаляване на обезлесяването и насърчаване на устойчиво управление на горите в тропическите райони;
• Осъвременени правила за отчитане на емисиите при използване на земеделски земи, промяна на предназначението на земеделски земи и горско стопанство;
• Разширен международен пазар на емисии, който да генерира финансова подкрепа за развиващите се държави и да насърчи икономически ефективно намаляване на емисиите;
• Предоставяне на международно финансиране на развиващите се държави, за да се допълнят финансовите потоци от пазара на емисии у местното финансиране;
• Пакет мерки за техническо сътрудничество и финансиране за по-бързото развитие на нисковъглеродна световна икономика.

Това е крос-пост от Th!nk 2 Climate Change.

Заключения на Съвета на ЕС за свинския грип

Заключенията на Съвета на ЕС за пандемията от вируса H1N1 през 2009 г. правилно припомнят, че подготовката и справянето със здравните рискове в Европейския съюз е от компетентността на държавите членки. Въпреки това са очертани някои важни въпроси:

• Наличност на ваксини – заключенията насърчават държавите членки да групират обществените поръчки за тези държави, които все още нямат споразумения с производителите на ваксини (България обмисля съвместна поръчка на ваксини с Литва, Латвия, Естония и Малта);

• Стратегия за ваксинация – препоръчва се ваксинирането на приоритетните групи;
• Информация и комуникация с обществеността – препоръчва се договарянето между държавите членки на основни стратегически линии на комуникация по важни въпроси;
• Многосекторна подготовка за пандемия – трябва да се оцени подготовката на някои приоритетни сектори, като информационни услуги, телекомуникации, транспорт и енергетика.

Блогът ми за промени в климата

В момента участвам в TH!NK2 Climate Change – тримесечно състезание за блогове с фокус върху конференцията на ООН за промените в климата (COP15) през декември 2009 г.

Можете да четете моито постове по тази тема тук.

Насоки на Европейския съвет за срещата на Г-20

Неформалният Европейски съвет на 17 септември 2009 г. приключи с този документ, наречен Agreed Language for the Pittsburgh G-20 Summit.

Някои основни послания:

• Необходимо е да се определят и изпълнят по координиран начин стратегии за изход [от схемите за подпомагане на икономиките] веднага след възстановяването [им];
• Важно е да се засили глобалното макроикономическо сътрудничество (…) основано на централната роля на МВФ;
• Г-20 трябва да приеме глобално координирана система за макро-пруденциален надзор, основана на тясно сътрудничество между МВФ, Съвета за финансова стабилност и надзорните органи, при ефективен обмен на информация;
• Всички държави от Г-20 следва да възприемат капиталовата рамка на Базел II;
• Г-20 следва да определи обвързващи правила за финансовите институции за променливите възнаграждения [на ръководните служители], които правила да бъдат подкрепени от санкции на национално равнище;
• Международният пазар на въглеродни емисии трябва да бъде разширен и реформиран чрез установяването и свързването на системи за търговия;
• Г-20 трябва да разпознае необходимостта от бърз старт на международната подкрепа за отговор на спешните нужди от финансиране [във връзка с измененията в климата] в развиващите се и особено в най-малко развитите държави.

Помощта за изменението на климата – недостатъчна?

Financial Times съобщава, че Европейският съюз планира да отдели 15 милиарда евро годишно за подпомагане на бедните държави за справяне с ефектите от изменението на климата.

Според FT това предложение не отговаря на исканията на развиващите се държави. В допълнение според вестника предложението е формулирано така, че да допусне използването и на помощта за развитие, предоставяна от ЕС, като част от приноса на съюза за справяне с измененията в климата. Тази идея се оспорва от неправителствените организации, използващи помощта за развитие.

Въпросът за помощта, необходима на развиващите се страни за намаляване на техните емисии и адаптиране към въздействието на изменението на климата, е един от четирите основни политически теми на срещата в Копенхаген, формулирани от Иво де Боер, изпълнителният секретар на Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC).

Обнародван е Третият енергиен пакет

Третият енергиен законодателен пакет беше предложен на 19 септември 2007 г. от Европейската комисия с цел по-нататъшната либерализация на пазарите на газ и електроенергия. Днес пакетът е обнародван в Официален вестник.

Създава се нова Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия, която ще наблюдава вътрешните пазари на електроенергия и газ, както и дейността на националните регулаторни органи.

Добър анализ на Третия енергиен пакет прави Wim Groenendijk от University of Utrecht.