Насоки за държавната помощ при преодоляване на финансовата криза

Европейската комисия е изготвила насоки за държавите членки относно приложението на правилата за държавна помощ при мерките по отношение на финансовите институции в контекста на текущата финансова криза.

Специфичните условия включват:

• Недискриминационен достъп чрез гаранции, че допустимостта до схема за подкрепа не е обусловена от националността [т.е. от седалището на контролиращото дружество];
• Държавните ангажименти да бъдат ограничени във времето по начин, който да гарантира, че подкрепата ще бъде предоставяна доколкото е необходимо за справяне с текущите трудности на финансовите пазари, но ще бъдат преразгледани и променени/отменени когато подобрените пазарни условия позволят това;
• Държавната подкрепа да бъде ясно дефинирана и ограничена по обхват до необходимото за справяне с острата криза на финансовите пазари, като в същото време изключва неоснователни привилегии за акционерите във финансови институции за сметка на данъкоплатеца;
• Подходящ принос на частния сектор чрез адекватно заплащане за въвеждането на общи схеми за подкрепа;
• Правила за поведение на бенефициентите, които изключват злоупотребата с държавна помощ;
• Последващи дейности по мерки за структурни промени на финансовия сектор като цяло и/или преструктуриране на отделни финансови институции, които са били обект на държавна намеса.

Заключения на Съвета на ЕС относно финансовата криза

Общи заключения на Съвета на ЕС относно финансовата криза. Съветът определя общите принципи за намеса на държавите членки:

- Намесата следва да е навременна, а подкрепата [за финансовите институции] - по принцип временна;
- съблюдаване интересите на данъкоплатците;
- акционерите [на финансовите институции] следва да понесат последствията от интервенциите;
- правителството следва да може да променя мениджмънта [на засегнатите финансови институции];
- мениджмънта не следва да получава недължими възнаграждения - и правителствата следва да могат да влияят върху размера на възнагражденията;
- следва да се защити легитимния интерес на конкурентите [на засегнатите финансови институции], най-вече чрез правилата за държавна помощ;
- следва да се избягват негативни ефекти на разрастване (spillover) [на кризата].

В допълнение са представени четири отделни заключения на Съвета - относно забавянето на икономиката, възнагражденията на мениджмънта, финансовата стабилност и финансовия надзор и борбата с данъчните измами.

Няма обвързващо решение за единен размер на гаранциите за депозити на граждани от 50 000 евро, както пишат медиите. Дословно се казва „всички държави членки биха предоставили, за период от една година, гаранция за депозити на физически лица от поне 50 000 евро, като се отчита, че много държави членки са решени да увеличат този минимум на 100 000 евро. Приветстваме намерението на Комисията спешно да представи подходящо предложение за насърчаване на конвергенцията на схемите за гарантиране на депозитите“.

В Република България за целта следва да се промени Закона за гарантиране на влоговете в банките, който урежда дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Спор относно мерките срещу световната финансова криза

Президентът на Франция Никола Саркози в писмо отправя послание до участниците в Съвета на ЕС във формата Ecofin. Писмото препоръчва обща стратегия на Европейския съюз за справяне с финансовата криза, и по-конкретно:

- обща диагноза и съгласие относно мерките в рамките на икономическата политика, които най-вероятно ще насърчат бързо възстановяване на растежа и ограничаване на инфлацията;
- предложения за начините за преодоляване на установените проблеми чрез подобряване на прозрачността и отчетността във финансовия сектор, отчитане на реалното представяне при определяне на възнаграждението на директорите [във финансови институции], както и механизми за игбягване на излишното поемане на риск във финансовия сектор;
- средства за укрепване на европейската система за надзор [на финансовия сектор].

Никола Саркози нарича ситуацията „спешна”, крайно нетипичен израз.

Подобно е и посланието на държавите-членки на ЕС, които участват в Г8 (още известни като Г4).

В понеделник правителствата на държавите членки разпространиха обръщение, в което се казва, че ще предприемат „всички необходими мерки за осигуряване на стабилността на финансовата система”.

В същото време правителството на Германия в нарочна декларация твърди, че спестяванията на германските граждани не са подложени на риск. Financial Times публикува интерактивна графика на държавите от ЕС, които са предприели мерки за гарантиране на всички банкови депозити.

Според Euractiv министрите от еврозоната в понеделник са постигнали споразумение за спасяване на всички големи европейски банки, но детайли не са известни.

Wolfgang Münchau от Eurointelligence критикува досегашния несистемен подход за спасяване - “bail out”, на банки особено в Германия, защото според него това намалява възможността за последващи интервенции на правителствата на финансовия пазар.
Екипът на CEPS пише отворено писмо, в което централно място заема предложението за обща рекапитализация на банковия сектор в ЕС.

Подобни са и предложенията на Avinash Persaud от Intelligence Capital.

Решение на КЗК за адвокатските дружества

Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла по искането на редица водещи български адвокатски дружества срещу представителства на чуждестранни адвокатски дружества, регистрирани като клонове или търговски дружества в България.

Вече обърнах внимание на общностноправната уредба на адвокатските услуги.

От решението на КЗК се разбира, че някои от ответните страни по производството са направили възражение за приложението на Директива 98/5/ЕО, и по-конкретно член 11 от нея. Те твърдят, че „единствената възможна форма за регистрация на клон на чуждестранно дружество в България е по реда на Търговския закон”, както и че „разпоредбата на чл. 59 от ЗА, противоречи на европейското право”.

КЗК правилно посочва, че спорът не следва да се препрати за решаване от Европейската комисия, каквото искане е постъпило.

Наред с другите доводи на молителите и ответните страни, КЗК разсъждава върху цитираното от страните общностно законодателство и по-конкретно чл. 11 на Директива 98/5/ЕО.

Според КЗК:
„Чл. 11 (1) изрично допуска съвместна практика на адвокати под професионално звание по произход в приемащата държава членка, [но] се посочва, че когато основополагащи правила, които уреждат дейността на тази група в държавата-членка по произход, са несъвместими с основополагащите правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка, последните имат предимство, доколкото спазването им е оправдано от гледна точка на обществения интерес с оглед защитата на клиента и на трети лица.

Такъв е и духът на директивата, доколкото в преамбюла й се посочва, че тя не се стреми нито да промени правилата, уреждащи професията в приемащата държава, нито да освободи адвоката от спазването на тези правила” и „адвокатите „следва да се подчинят на задължението за вписване при компетентния орган на приемащата държава -членка”.

Следователно, на първо място по подобие на ЗА и тази директива предвижда, че адвокатите, респ. сдруженията на адвокати, следва да са надлежно регистрирани по националното законодателство.

Директивата предвижда, че при противоречие между реда за осъществяване на адвокатска дейност в държавата по произход и реда, в приемащата държава, превес има вторият ред, доколкото така се обезпечава защитата на обществения интерес.”

КЗК не разбира, че става дума за различни хипотези. Първо, чл. 11, пара. 1 се отнася до правната възможност да се регистрира клон или представителство в друга държава членка, когато един или няколко адвокати от една група желаят да практикуват чрез такъв клон или представителство в приемащата държава. Второ, посочените ограничения са възможни само ако се засягат основополагащи разпоредби на националното право на приемащата държава и ако (а не доколкото!!!) те обезпечават обществения интерес с оглед (забележете!!!) защитата на клиента и на трети лица.

КЗК очевидно спира да чете на параграф 1 на член 11 от Директива 98/5/ЕО. Защото, както вече посочих в предишния пост, параграф 2 гласи:

„2) Всяка държава-членка разрешава на двама или повече адвокати от една и съща група или от една и съща държава-членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионалното звание по произход, достъп до форма на съвместна практика. (…) Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на тази държава-членка.”

Чл. 11, пара. 3:

„3) Приемащата държава-членка приема необходимите мерки за допускане на съвместна практика и:
a) между няколко адвокати от различни държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход;
б) между един или повече адвокати, посочени в буква а), и един или повече адвокати от приемащата държава-членка.”

Дотук директивата се занимава с правната възможност за съвместна практика на адвокати под професионалното звание в приемащата държава-членка.

Това, което буди в мен недоумение, е липсата на правен анализ от КЗК на чл. 12 от директивата:

„Член 12

Фирма на групата

Независимо от условията и реда, по който адвокатите практикуват в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, те могат да използват фирмата на всяка група, в която членуват в своята държава-членка по произход.

Приемащата държава-членка може да поиска освен посочената в първа алинея фирма, да се посочат правният статут на групата в държавата-членка по произход и/или имената на членовете на групата, които практикуват в приемащата държава-членка.”

Що се отнася до духа на директивата, припомням на КЗ позоваване 15 от преамбюла на 98/5/ЕО:

„(15) като имат предвид, че поради икономически и професионални съображения, в Общността се налага тенденцията за съвместна практика на адвокати, включително под формата на сдружаване; като имат предвид, че обстоятелството на съвместна практика в държавата-членка по произход не следва да се използва като претекст за недопускане или затрудняване на адвокатите от такава група да се установят в приемащата държава-членка; (…)”.

В заключение - нека бъда разбран правилно. Най-вероятно има нарушение на правилата на ЗЗК, но Закона за адвокатурата в сегашния си вид явно не съответства на изискванията на Директива 98/5/ЕО. Не е правомощие на КЗК да преценява духа на директивата; в случай, че има спор за тълкуването на общностното право. При положение, че ответните страни обжалват решението пред ВАС, следва да се поиска произнасяне на СЕО относно тълкуването на чл. 11 - чл. 13 от Директива 98/5/ЕО. ВАС е длъжен да поиска даване на преюдициално заключение при разглеждане на делото в петчленен състав (арг, чл. 43 ЗЗК, чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 234 ДЕО).

Не ми се струва удачно всеки път да се търси тълкуване на общностното право от СЕО като последна мярка, когато е явно, че има спор за тълкуването му. Отделен е въпросът как се създава институционален капацитет за прилагане на общностното право от решаващ орган по правен спор.

ЕК впрочем може да бъде сезирана в случая за неизпълнение на  общностното законодателство (чл. 226 и следващите ДЕО).

Спор за нарушение на правилата за регистрация на адвокатските дружества

Адвокатски дружества са поискали от Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе дали практиката чуждестранни адвокатски сдружения да се регистрират като търговски дружества в Република България не противоречи на Закона за адвокатурата и Закона за защита на конкуренцията. Представителите на чуждестранните адвокатски дружества твърдят, че КЗК не е компетентна да се произнесе, доколкото става дума за твърдяни нарушения на Закона за адвокатурата.

За съжаление не е достъпна жалбата на българските дружества, така че разполагам само с информацията от медиите. Не знам дали и доколко са обсъдени в нея или във възраженията на ответната страна въпросите относно общностната правна уредба на въпроса.

Според чл. 11, т. 2 на Директива 98/5/ЕО относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, адвокатите от една групова практика в държавата по произход могат да регистрират клон или представителство на тяхната група в приемащата държава-членка.

Ако обаче правилата на държавата по произход са несъвместими с основополагащите правила в приемащата държава, се прилагат правилата в приемащата държава доколкото спазването им е оправдано от гледна точка на обществения интерес с оглед защитата на клиента и на трети лица.

Т. 2 на чл. 11 от Директива 98/5/ЕО предвижда, че всяка държава-членка разрешава на двама или повече адвокати от една и съща група или от една и съща държава-членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионалното звание по произход, достъп до форма на съвместна практика. Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на тази държава-членка.

Приемащата държава е длъжна да приема необходимите мерки за допускане на съвместна практика между няколко адвокати от различни държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход.

В случай, че приемащата държава забранява на адвокати, които практикуват под съответното професионално звание, да упражняват адвокатската професия в група, в която има лица извън професията, то тази държава може да откаже на адвокат, вписан под професионалното звание по произход, да практикува на нейна територия в качеството си на член на своята група, ако тя включва такива лица.

Приема се, че групата включва лица извън професията ако:
- капиталът на групата изцяло или отчасти се държи от, или
- фирмата, под която се извършва дейността, се използва от, или
- правото на вземане на решения, фактически или юридически, се упражнява от лица, които нямат качеството на адвокат.

Директивата съдържа задължение за държавите-членки да определят, компетентните органи, оправомощени да разглеждат молбите и да вземат решенията, посочени в нея.

Така от гледна точка на правото на общностите правният спор поражда няколко допълнителни въпроси:

• Предвижда ли Законът за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.) ред, който да позволява допускане на съвместна практика между няколко адвокати от различни държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход?
• Съставлява ли регистрацията на търговски дружества от чуждестранни адвокатски сдружения опит за заобикаляне на законодателството на приемащата държава членка - т.е. Република България, по смисъла на чл. 13 от Директива 98/5/ЕО?
• Изпълнил ли е Висшият адвокатски съвет задължението си по чл. 13 от Директива 98/5/ЕО в случай, че е сезиран за подобно нарушение?

Това са въпросите, върху които си заслужава да се разсъждава от гледна точка на общностната правна уредба на свободата за предоставяне на адвокатски услуги.

Предстои да видим решението на КЗК.

Нов общ регламент за групово освобождаване

Европейската комисия прие нов общ регламент за групово освобождаване по отношение на редица мерки на държавна помощ. С регламента се дава автоматично одобрение за редица мерки за помощ, като по този начин се позволява на държавите-членки да предоставят държавна помощ, без предварително да уведомяват ЕК за това.

С новия общ регламент за групово освобождаване (ОРГО) се обединяват в един текст и се хармонизират правилата, които преди съществуваха в пет отделни регламента, и се разширяват категориите държавна помощ, за които се прилага освобождаване.

Мерките за помощ, които не са включени в ОРГО, не са непременно незаконни. За тях просто ще остане да важи традиционното изискване за уведомяване: Комисията ще разглежда тези уведомления въз основа на съществуващите насоки и рамки.

Категориите помощи, разрешени от ОРГО, са:

• за инвестиции за МСП и за заетост;
• за малки предприятия, новосъздадени от жени предприемачи;
• за консултантски услуги за МСП;
• за участие на МСП в панаири;
• за предоставяне на рисков капитал;
• за научни изследвания и развойна дейност;
• за проучвания за технически възможности за реализиране;
• за разходи по придобиване на права за индустриална собственост за МСП;
• за научни изследвания и развойна дейност в сектора на селското стопанство и рибарството;
• за нови иновативни предприятия;
• за консултантски услуги за иновации и за услуги за подкрепа на иновациите;
• за временно наемане на висококвалифициран персонал;
• за обучение;
• за наемане на работници в неравностойно положение под формата на субсидии за заплати;
• за наемане на работници с увреждания под формата на субсидии за заплати;
• за компенсиране на допълнителните разходи за наемане на работници с увреждания;
• за регионални инвестиции и за заетост;
• за новосъздадени малки предприятия в подпомагани региони;
• за инвестиции за надвишаване на стандартите на Общността за опазване на околната среда;
• за придобиване на транспортни средства, които надхвърлят стандартите на Общността за опазване на околната среда;
• за ранно адаптиране към бъдещите екологични стандарти за МСП;
• за инвестиции в мерки за спестяване на енергия;
• за инвестиции във високоефективно комбинирано производство на енергия;
• за инвестиции в насърчаването на добив на енергия от възобновяеми източници;
• за проучвания във връзка с околната среда;
• за околната среда под формата на данъчни облекчения.

Нова процедура за споразумение по делата за картели

Днес в Официален вестник - изменение на Регламент (ЕО) 773/2004 относно провеждането на процедури за постигане на споразумение при дела за картели.

Целта е да се ускори процедурата и евентуално да се намали санкцията за извършеното нарушение (10% от предвидената санкция).

Общи насоки за икономическата политика на държавите-членки 2008 - 2010 г.

Обнародвана е препоръката на Съвета на ЕС относно общи насоки за икономическата политика на държавите-членки и Общността за периода 2008-2010 г.

Препоръката се издава в изпълнение на чл. 99, пар. 2 ДЕО като основен инструмент за координация на икономическите политики на държавите-членки.

Този правен акт е важен, защото Съветът оценява съответствието на средносрочната икономическа политика на всяка държава членка с Общите насоки на икономическата политика, като може да препоръча предприемането на определени мерки в случай на влошаване на икономическата или бюджетната ситуация (чл. 99, пар. 3 и 4 ДЕО).

Важни насоки от документа са насърчаване на иновациите, разпространяването и ефективната употреба на ИКТ, модерна и активна промишлена политика, устойчивото използване на ресурсите, култура на предприемачество и благоприятна среда за МСП.

Промяна в правилата за държавните гаранции

Европейската комисия прие ново известие относно държавната помощ под формата на гаранции. Текстът установява методи за изчисляване на елемента на помощ в гаранцията и предоставя опростени правила за МСП.

Според промените оценката дали и доколко дадена гаранция представлява държавна помощ следва да се извършва въз основа на принципа на инвеститора при пазарна икономика. Според този принцип инвестиции или друго финансиране от страна на публични органи в дружества могат да бъдат смятани за съвместими с правилата на ЕС относно държавната помощ, когато те са извършени при условия, които частен пазарен инвеститор би приел. Поради тази причина методите се основават преди всичко на правилна оценка на риска посредством рейтинг.

Известието установява специални правила за МСП, за да оценят по лесен начин елемента на помощ в една гаранция:
• Предварително определените освободени премии (safe-harbour premiums), определени въз основа на рейтингови категории, се смятат за съвместими с пазара и следователно освободени от помощ. Освен това, те могат да бъдат използвани като референция за изчисляване на еквивалентната помощ в случай на по-ниски премии. Таблицата на освободените премии (safe-harbour premiums) е средство за опростяване. Държавите-членки могат да не я използват, ако смятат, че могат да докажат, че по-ниските премии са съвместими с пазара;
• Прилага се годишна премия от 3,8 % дори при отсъствието на рейтинг, например за новосъздадени дружества;
• Единна премия може да се прилага за схеми, при които гарантираната сума е под 2,5 милиона EUR за дружество. Това дава възможност за ефект на споделяне на риска в полза на малките гаранции за МСП.

Тези правила не се прилагат за експортните кредитни гаранции (те са предмет на регулиране от СТО и ОИСР).

ЕК ще разследва държавната помощ за Alitalia

Европейската комисия обяви, че ще разследва заема от правителството на Италия за националния авиационен превозвач Alitalia.

Според ЕК съществуват редица съмнения дали заемът на стойност 300 млн. евро не представлява държавна помощ. Поискана е допълнителна информация по случая.

По-интересна е реакцията на бъдещия министър-председател на Италия, Силвио Берлускони. Според него „Европейският съюз трябва да помага на справедливи каузи, а не да създава трудности”.

Но трудност ли е защитата на лоялната конкуренция?