Оценка на услугите от екосистемите

TEEB – изследователски проект за икономиката на екосистемите и биоразнообразието, беше иницииран от Германия и Европейската комисия, за да разработи глобално изследване за икономическите последици от загубата на биоразнообразие. Публикуван е нов доклад, който обобщава основните констатации от изследването. Те са:

1. Оценката на екосистемите има икономически смисъл

Загубите в природата имат директни икономически последици, които ние систематично подценяваме.

2. Важно е да се измерва природата и биоразнообразието

Развитието на капацитет за изследване и наблюдение на биоразнообразието, екосистемите и предоставяните от тях услуги, е основна стъпка към по-добро управление на природния капитал.

3. Инвестициите в природата се отплащат

Инвестирането в природния капитал поддържа голям кръг от икономически сектори и поддържа и разширява възможностите ни за икономически растеж и устойчиво развитие.

4. Трябва да бъде отчетено социалното измерение при развиването на успешни стратегии за защита на биоразнообразието

Социалното измерение включва гаранции, че за опазването на биоразнообразието плащат правилните хора – и на локално, и на глобално равнище. То също включва отчитане на правата на собственост и ползване, за да бъдат избегнати сътресения при прехода.

5. Природата е актив за бъдещи икономически стратегии

Услугите, предоставяни от биоразнообразието и екосистемите, са природни активи с основна роля за бъдещите икономически стратегии за насърчаване на растеж и просперитет.

 

Предложение за намаляване на емисиите от лекотоварни автомобили

Европейската комисия предлага намаляване на емисиите парникови газове от лекотоварни автомобили (ванове) до 175 грама CO 2 еквивалент на километър. Предложението следва да бъде въведено в периода 2014-2016 г. и съдържа дългосрочна цел за намаляване на емисиите до 135 гр./км. до 2020 г. Форматът на предложението е подобен на вече приетото в края на 2008 г. предложение за лични МПС.

Реформа на бюджетните приоритети на ЕС след 2013 г.?

EU Observer съобщава, че първият принципен проект на бюджета на ЕС след 2013 г. показва значителна промяна на бюджетните приоритети. Финансовата помощ за земеделие и регионално развитие в сегашната си форма е значително намалена. Регионалната помощ за по-богатите държави членки на ЕС е намалена в голяма степен. Трите приоритета на първия проект на бюджет са работни места, промени в климата и външна политика.

Позиция на ЕС за Конференцията за климата в Копенхаген

Вече имаме заключенията на Съвета относно позицията на Европейския съюз за Конференцията за климата в Копенхаген. Документът повтаря основните насоки на политиката за климата на ЕС – праг за глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалните равнища; общо намаляване на парниковите емисии с 50% до 2050 година, както и намаляване на парниковите емисии в развитите държави с поне 80% до 2050 г.

Това е крос-пост от TH!NK2 Climate Change.

Няма съгласие за финансирането за климата от ЕС преди Копенхаген

Финансовите министри от ЕС не успяха да се споразумеят за финансирането на мерките за намаляване на емисиите и адаптацията към промените в климата в развиващите се държави. Полша и други държави от Източна Европа очевидно са изразили притеснения, че ще се налага да плащат повече, отколкото могат да си позволят. Въпросът е отнесен до заседанието на Европейския съвет в края на октомври.

Това развитие не е напълно изненадващо за мен.

Това е крос-пост от Th!nk About It 2 – Climate Change.

Финансиране за развиващите се държави: Гордиевия възел на преговорите за промените в климата?

Това не е точно новина – държавите членки на ЕС имат разногласия относно финансирането за развиващите се държави като част от общата стратегия за промените в климата. Има разногласия за всичко – размера на финансирането, кога да започне финансовото подпомагане и т.н.

Но има и още – изглежда, че няма нито един официален документ на ЕС, който да съдържа достоверна и проверима информация за общото ниво на финансова помощ за адаптация и намаляване на промените в климата, предоставена от ЕС и държавите членки на развиващите се държави до този момент.

Не че Европейският съюз не е направил нищо – вероятно сме направили повече, отколкото всеки друг. Но е много трудно да се очаква прогрес в преговорите в Копенхаген когато самият Съюз няма единен подход към финансирането за промените в климата в развиващите се държави.

Ясно е – трябва да подкрепим дейностите по адаптация към промените в климата и намаляване на емисиите в развиващите се държави. Един от най-важните въпроси е предоставянето на средства за нови, по-скъпи, но по-безопасни за климата технологии. Друг, не по-малко важен елемент е финансирането на мерки за адаптация, които са синхронизирани със стратегиите за развитие и отчитат влиянието на промените в климата за най-бедните.

Никога не вреди да си припомним, че промените в климата изискват едновременно глобални и колективни действия. Нека не изграждаме съюзи, които просто не работят.

Този пост е част от кампанията Blog Action Day.

Европейският дневен ред за промените в климата

Нов документ обобщава състоянието на преговорите преди срещата в Копенхаген и за трудностите да се постигне съгласие. За мен е по-важно, че са очертани въпросите, на които Европейският съюз държи в преговорите:

• Обвързващи цели за намаляване на емисиите във всички индустриализирани държави въз основа на сравними усилия;
• Подходящи действия на развиващите се държави за намаляване на емисиите;
• Рамка за действие за адаптация към промените в климата;
• Намаляване на обезлесяването и насърчаване на устойчиво управление на горите в тропическите райони;
• Осъвременени правила за отчитане на емисиите при използване на земеделски земи, промяна на предназначението на земеделски земи и горско стопанство;
• Разширен международен пазар на емисии, който да генерира финансова подкрепа за развиващите се държави и да насърчи икономически ефективно намаляване на емисиите;
• Предоставяне на международно финансиране на развиващите се държави, за да се допълнят финансовите потоци от пазара на емисии у местното финансиране;
• Пакет мерки за техническо сътрудничество и финансиране за по-бързото развитие на нисковъглеродна световна икономика.

Това е крос-пост от Th!nk 2 Climate Change.

Блогът ми за промени в климата

В момента участвам в TH!NK2 Climate Change – тримесечно състезание за блогове с фокус върху конференцията на ООН за промените в климата (COP15) през декември 2009 г.

Можете да четете моито постове по тази тема тук.

Насоки на Европейския съвет за срещата на Г-20

Неформалният Европейски съвет на 17 септември 2009 г. приключи с този документ, наречен Agreed Language for the Pittsburgh G-20 Summit.

Някои основни послания:

• Необходимо е да се определят и изпълнят по координиран начин стратегии за изход [от схемите за подпомагане на икономиките] веднага след възстановяването [им];
• Важно е да се засили глобалното макроикономическо сътрудничество (…) основано на централната роля на МВФ;
• Г-20 трябва да приеме глобално координирана система за макро-пруденциален надзор, основана на тясно сътрудничество между МВФ, Съвета за финансова стабилност и надзорните органи, при ефективен обмен на информация;
• Всички държави от Г-20 следва да възприемат капиталовата рамка на Базел II;
• Г-20 следва да определи обвързващи правила за финансовите институции за променливите възнаграждения [на ръководните служители], които правила да бъдат подкрепени от санкции на национално равнище;
• Международният пазар на въглеродни емисии трябва да бъде разширен и реформиран чрез установяването и свързването на системи за търговия;
• Г-20 трябва да разпознае необходимостта от бърз старт на международната подкрепа за отговор на спешните нужди от финансиране [във връзка с измененията в климата] в развиващите се и особено в най-малко развитите държави.

Франция ще използва предложена метрика за щастие

Президентът на Франция Никола Саркози е обявил, че Франция ще приеме номите метрики за социално-икономически прогрес, предложени от комисия от икономически експерти начело с Джоузеф Стиглиц.

Френската статистическа агенция ще включи новите индикатори в своите анализи и оценки.

Европейската комисия също обсъжда включването на нови индикатори за развитие, включително социални индикатори и индикатори за околната среда.