Рамка за насърчаване на публично-частните партньорства

Европейската комисия представя рамка за насърчаване на използването на публично-частните партньорства (ПЧП) с цел да отговори на настоящите и бъдещи нужди от инвестиции в обществените услуги, инфраструктурата и научноизследователската дейност в Европа.

Рамката включва:

• увеличено финансиране за ПЧП чрез сътрудничество с ЕИБ, като се пренасочат съществуващите инструменти на Общността и се разработят гаранционни инструменти за финансиране на ПЧП;
• в случаи, които включват финансиране от ЕС, по-добри правила и процедури, с цел да се гарантира равнопоставеност между проектите, които са напълно под публично управление и тези, които са управлявани чрез ПЧП;
• по-ефективна рамка за иновации, включително възможността за ЕС да участва в частноправни организации и директно да инвестира в специфични проекти;
• обмисляне на законодателен инструмент на ЕС за концесиите, основан върху текуща оценка на въздействието;
• подобрено разпространение на информация и обмен на най-добри практики; включително и създаването на нова група за ПЧП, в която съответните заинтересовани страни могат да споделят своите тревоги и нови идеи относно ПЧП.

 

Резултати от срещата ЕС-Русия

Какви са резултатите от срещата на високо равнище ЕС-Русия? Първо, страните подписаха финансови споразумения за пет програми за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ENPI).

Второ, Русия се ангажира да подкрепи енергийната сигурност на ЕС, макар че някои съмнения остават.

Трето, Русия подкрепя по принцип позицията на ЕС за политиката по промените в климата, но детайлите остават неясни.

 

Нов законодателен пакет за енергийна ефективност

Съветът и Европейския парламент са постигнали съгласие по нов законодателен пакет за енергийна ефективност, включващ нова директивата за енергийните характеристики на сградите и нова директива за енергийно етикетиране.

До края на 2020 г. всички новопостроени сгради в Европейския съюз трябва да имат „много добри енергийни характеристики”. Енергийните нужди на сградите трябва да бъдат покрити в значителна степен от възобновяеми енергийни източници, включително произведени на място.

Следните типове сгради ще бъдат изключени от приложението на директивата: малки къщи (с площ до 50 кв. м.), сгради за почивка – които се използват по-малко от 4 месеца в годината, сгради за религиозни цели, временни сгради – използват се за по-малко от две години, промишлени обекти, цехове и селскостопански сгради с ниски енергийни нужди, защитени исторически сгради.

 

Оценка на услугите от екосистемите

TEEB – изследователски проект за икономиката на екосистемите и биоразнообразието, беше иницииран от Германия и Европейската комисия, за да разработи глобално изследване за икономическите последици от загубата на биоразнообразие. Публикуван е нов доклад, който обобщава основните констатации от изследването. Те са:

1. Оценката на екосистемите има икономически смисъл

Загубите в природата имат директни икономически последици, които ние систематично подценяваме.

2. Важно е да се измерва природата и биоразнообразието

Развитието на капацитет за изследване и наблюдение на биоразнообразието, екосистемите и предоставяните от тях услуги, е основна стъпка към по-добро управление на природния капитал.

3. Инвестициите в природата се отплащат

Инвестирането в природния капитал поддържа голям кръг от икономически сектори и поддържа и разширява възможностите ни за икономически растеж и устойчиво развитие.

4. Трябва да бъде отчетено социалното измерение при развиването на успешни стратегии за защита на биоразнообразието

Социалното измерение включва гаранции, че за опазването на биоразнообразието плащат правилните хора – и на локално, и на глобално равнище. То също включва отчитане на правата на собственост и ползване, за да бъдат избегнати сътресения при прехода.

5. Природата е актив за бъдещи икономически стратегии

Услугите, предоставяни от биоразнообразието и екосистемите, са природни активи с основна роля за бъдещите икономически стратегии за насърчаване на растеж и просперитет.

 

Позитивен доклад за изпълнението на бюджета на ЕС за 2008 г.

Европейската сметна палата е изготвила цялостно позитивен доклад за изпълнението на бюджета на ЕС за 2008 г. Съществено е намалял процентът грешки в сектора „Земеделие и природни ресурси”.

За България основните забележки са относно управлението и контрола на фондовете за земеделие – както предприсъединителните фондове, така и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) след присъединяването.

 

Доклад за напредъка по структурните действия

Европейската комисия представя доклад за напредъка по плана за действие за укрепване на съвместното управление на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

Докладът обобщава често срещани грешки при управлението на фондовете на ЕС на национално ниво:

• сключване на договори без да е спазена правилната тръжна процедура;
• непълна/неточна документация за обосноваване на разхода (липса на одитна пътека);
• неправилно изчисляване на разходите;
• прилагане на неправилна ставка на съфинансиране;
• завишени искания за плащане.

Доклади на ЕК за еврофондовете в България и Румъния

Вече са достъпни докладите на Европейската комисия за състоянието на изпълнението на фондовете на ЕС в България и Румъния към 31 юли 2009 г.

България е получила 488 милиона евро от общо заделените 1,36 милиарда евро за периода 2004-2006 г. – или успеваемост от 36%. Предварителните плащания по бюджета 2007-2009 г. са в размер 828,7 милиона евро. България не е получила междинни плащания поради отхвърлянето на оценките за съответствие на централната информационна система за управление и контрол (ИСУН) за всички оперативни програми. Единствените извършени междинни плащания са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Основна препоръка за България е подобряването на управленския капацитет на изпълнителните звена.

Румъния е получила 1,89 милиарда евро за периода 2004-2006 г. от общо заделени 2,97 милиарда евро, или има 63% успеваемост. Предварителните плащания за периода 2007-2009 г. са в размер на 2,42 милиарда евро. Румъния също така е получила 94 милиона евро междинни плащания за оперативните програми. Основна препоръка за Румъния е преразглеждането на националната правна рамка за обществените поръчки.

Реформа на бюджетните приоритети на ЕС след 2013 г.?

EU Observer съобщава, че първият принципен проект на бюджета на ЕС след 2013 г. показва значителна промяна на бюджетните приоритети. Финансовата помощ за земеделие и регионално развитие в сегашната си форма е значително намалена. Регионалната помощ за по-богатите държави членки на ЕС е намалена в голяма степен. Трите приоритета на първия проект на бюджет са работни места, промени в климата и външна политика.

Публична лекция на комисаря по регионална политика

Катедра Европеистика на Философския факултет

на СУ „Св. Климент Охридски“

Има удоволствието да ви покани на публичната лекция
на
Г-Н ПАВЕЛ САМЕЦКИ,
комисар по регионалната политика на Европейския съюз на тема:

„БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА, ЕВРОПА В БЪЛГАРИЯ: ДВАМА ПАРТНЬОРИ – ЕДНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО“

на 22 октомври (четвъртък)2009 г. от 15.30 ч. до 16.30 ч. в Аулата на Софийския университет.

Годишни доклади за напредъка и стратегия за разширяването

Европейската комисия публикува доклади за напредъка на държавите кандидати и потенциални кандидати за членство, както и стратегията за разширяване за 2009-2010 г.

Стратегията за 2009-2010 г. изброява основните предизвикателства пред разширяването:

• Икономическата криза;
• Законността и широко разпространената на корупция
• Двустранни въпроси и погранични спорове;
• Слабо регионално сътрудничество.

За Хърватска докладът е доста позитивен. Отбелязва се обаче, че организраната престъпност и корупцията все още преобладават в много области.

За Турция докладът се фокусира върху липсата на диалог и компромис между политическите партии. Похвалени са дипломатическите усилия за нормализиране на отношенията с Армения.

Македония е посъветвана да поддържа добри съседски отношения, както и да търси взаимно приемливо решение на въпроса с името. Донякъде изненадваща е констатацията, че се е влошило качеството на икономическите политики.

Албания се окуражава да укрепи законността и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Според доклада липсата на сигурност на енергийните доставки продължава да ограничава икономическото развитие.

За Босна и Херцеговина най-притеснителна е констатацията, че вътрешнополитическият климат се е влошил през последните месеци.

С изключение на въпроса за Косово, докладът за Сърбия е много положителен.