Повдигане на булото на тайната на избора

Jean Quatremer е направил немислимото – той е повдигнал свещеното було на тайните дискусии за избора на първия председател на Европейския съвет.

Ако неговата информация е достоверна, изглежда, че президентът на Франция – Никола Саркози, едностранно се е противопоставил на кандидатурата на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Всички останали 26 държави членки са били подкрепили кандидатурата на г-н Юнкер, но г-н Саркози наложил своето „вето” без да посочва причини за това.

Г-н Quatremer казва, че шведският премиер Райнфелдт след това е предложил Херман ван Ромпуй, без да се извърши формално гласуване. Това е било направено въпреки, че Договорът от Лисабон изисква квалифицирано мнозинство, а не единодушие, за избора на председател на Европейския съвет.

 

Рамка за насърчаване на публично-частните партньорства

Европейската комисия представя рамка за насърчаване на използването на публично-частните партньорства (ПЧП) с цел да отговори на настоящите и бъдещи нужди от инвестиции в обществените услуги, инфраструктурата и научноизследователската дейност в Европа.

Рамката включва:

• увеличено финансиране за ПЧП чрез сътрудничество с ЕИБ, като се пренасочат съществуващите инструменти на Общността и се разработят гаранционни инструменти за финансиране на ПЧП;
• в случаи, които включват финансиране от ЕС, по-добри правила и процедури, с цел да се гарантира равнопоставеност между проектите, които са напълно под публично управление и тези, които са управлявани чрез ПЧП;
• по-ефективна рамка за иновации, включително възможността за ЕС да участва в частноправни организации и директно да инвестира в специфични проекти;
• обмисляне на законодателен инструмент на ЕС за концесиите, основан върху текуща оценка на въздействието;
• подобрено разпространение на информация и обмен на най-добри практики; включително и създаването на нова група за ПЧП, в която съответните заинтересовани страни могат да споделят своите тревоги и нови идеи относно ПЧП.

 

Ван Ромпуй е първият председател на Европейския съвет

Херман ван Ромпуй е избран за първи председател на Европейския съвет – нова длъжност, създадена с Договора от Лисабон. В първата си публична изява той очертава някои от приоритетите си за поста:

• Приемственост, особено по отношение на многогодишните документи като финансовите перспективи и Лисабонската стратегия;
• Икономически и социален дневен ред;
• Предизвикателства пред околната среда и енергетиката;
• По-голяма сигурност и справедливост за европейските граждани.

Интересно е, че според г-н ван Ромпуй „всяка държава трябва да излиза победител от преговорите”. Той смята също, че институционалният дебат в ЕС „е затворен за дълъг период”.

Катрин Аштън е новият Върховен представител по външната политика и политиката за сигурност. Нейното назначение трябва да бъде одобрено от Европейския парламент. Пиер дьо Боасьо ще бъде генерален секретар на Съвета.

Реакциите на тези назначения са разнообразни. Едно е сигурно – г-н ван Ромпуй и г-жа Аштън нямат особен външнополитически опит.

Quentin Peel казва, че изборът показва значителната роля, която вече играе Европейският парламент в европейската политика. Според него непосредствената реакция във Вашингтон е била шок и разочарование. Това някак противоречи на новината, че САЩ приветстват назначенията. Andreas Ross казва, че случилото се е пример за старомоден европейски компромис. Christopher Bickerton казва в интервю за LA Times, че „всичко се превръща във фарс…и кара Европейския съюз да изглежда повече като шега, отколкото като реалност”.

Ван Ромпуй все още не е „консенсусен”

FT съобщава, че все още няма консенсус относно първия председател на Европейския съвет. Според вестника шведското председателство позиционира Херман Ван Ромпуй като водещия кандидат, но остава трудността да се намери подходящ кандидат за поста Върховен представител по общата външна политика и политиката за сигурност.

Прозрачност срещу конспирация

Теоретици на конспирацията, радвайте се: един от водещите кандидати за председател на Европейския съвет, белгийският премиер Херман ван Ромпуй, е произнесъл реч пред тайнствената група Билдерберг.

Напълно неофициалното участие на г-н ван Ромпуй ще даде аргументи за критиките на държавите членки от Източна Европа, които последователно атакуват непрозрачния процес на номинация за нови постове в ЕС, създадени с Договора от Лисабон.

 

Сега можете изберете председател на Европейския съвет!

Фондацията „Роберт Шуман” ви предоставя уникална възможност – да изберете първия председател на Европейския съвет! Разбира се, гласът ви няма да бъде отчетен на срещата на върха следващата седмица, но – кой знае?

Можете да избирате между Вайра Вике-Фрайберга, Жан-Клод Юнкер, Тони Блеър, Херман ван Ромпуй и Ян Петер Балкененде.

 

Нова среща на върха на ЕС на 19-ти ноември

Шведското председателство свиква нова среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС на 19 ноември, за да се реши въпроса за постовете на председател на Европейския съвет и върховен представител по общата външна политика и политиката на сигурност.

Срещата ще премине във формат вечеря на лидерите на ЕС и се организира след двуседмични консултации между Стокхолм и столиците на държавите-членки.

Полша има интересно предложение – да се проведе изслушване на кандидатите по време на срещата.

 

Спомняйки си комунизма

Има само две сили на света: меч и дух. Дългосрочно духът винаги побеждава меча.

Наполеон Бонапарт

Преди двадесет години на този ден падна Берлинската стена. Това беше началото на края на комунизма в Източна Европа.

Днес искам да кажа няколко думи за тази разрушителна идеология. Тя донесе много страдания на Източна Европа. Милиони почтени, трудолюбиви хора в Съветския Съюз, Чехословакия, Унгария, ГДР, Полша, България, Румъния и Албания бяха убивани, затваряни, измъчвани, изнасилвани, унижени и бити. Още много милиони станаха жертва на комунизма в Азия.

Този режим беше тоталитарен, точно както нацизма. Тоталитарните режими имат една особеност, чудесно обяснена от Juan José Linz – властта е концентрирана в малка група, която не се отчита пред никого и не може да бъде свалена от власт с мирни средства.

За да запазят своята власт, комунистическите ръководители бяха готови да направят всичко необходимо. И те го правеха, смазвайки безпощадно всяка съпротива, унищожавайки човешки животи, разрушавайки културата и сривайки общите човешки ценности.

Този дехуманизиращ аспект на комунизма е може би най-важната му и зловеща особеност.

Днес отбелязваме двадесет години без комунизъм в Европа. Но не би трябвало да празнуваме.

Комунизмът е жив и рита, поне в моята страна. Дори днес служителите на комунистическия режим играят важна роля в българското общество. Синовете и внуците на комунистическите ръководители са активни политици, магистрати, бизнесмени. Сега знаем как много от участниците в прехода към демокрация са били агенти или сътрудници на комунистическата Държавна сигурност.

По-лошо, дори днес българите са носталгични спрямо комунизма. Само 13% смятат че сме „по-добре’, а 62% от българите казват, че сме „по-зле” икономически, отколкото при комунизма. Понякога идеята за „силна ръка” се представя на обществеността в приглушени, мамещи тонове от опитни политически инженери.

Нека бъда ясен. Интеграцията в Европейския съюз е единствената истинска външна гаранция за демократичния политически процес в България. Но това не е достатъчно. В случай, че забравим миналото и пожелаем разваления плод на авторитаризма, никой и нищо няма да ни спаси.

Дейвид Камерън за ЕС – малко по-меко

Лидерът на британската Консервативна партия, Дейвид Камерън, е изнесъл реч за Европейския съюз. Един въпрос очевидно е отпаднал от дневния ред на торите – няма да има нов референдум за Договора от Лисабон. Причината – провеждането на такъв референдум ще бъде като провеждането на „референдум за спиране на изгрева на слънцето сутрин”.

Една от конкретните стъпки на евентуалното бъдещо правителство на торите ще бъде да забрани трансфер на суверенитет към ЕС без референдум. Камерън предлага нов закон, който „да установи, че върховната власт остава в тази държава, в нашия Парламент”. Третата мярка е да се предвиди, че всички промени на първичното право на ЕС без нов ратифициран договор (т.нар. pasarelles) да бъдат предмет на „пълно одобрение от Парламента”.

Камерън иска нови изключения за Великобритания от приложението на правото на ЕС:

• изключване на приложението на Социалната харта;
• нова, по-добра клауза за изключване на приложението на Хартата на основните свободи;
• ограничаване на юрисдикцията на Съда на ЕО по наказателни дела до равнището преди Договора от Лисабон.”

Камерън разбира, че новите изключения ще бъдат предмет на одобрение от всички държави членки на ЕС.

 

Нова Комисия през февруари?

Членове на Европейския парламент предполагат, че новата Европейска комисия ще бъде одобрена по-скоро в началото на февруари, а не на 1-ви януари 2010 г.

Един от основните въпроси по време на изслушванията на кандидатите за комисари ще бъде стратегията за изход от икономическата и финансова криза.