Доклад за напредъка по структурните действия

Европейската комисия представя доклад за напредъка по плана за действие за укрепване на съвместното управление на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

Докладът обобщава често срещани грешки при управлението на фондовете на ЕС на национално ниво:

• сключване на договори без да е спазена правилната тръжна процедура;
• непълна/неточна документация за обосноваване на разхода (липса на одитна пътека);
• неправилно изчисляване на разходите;
• прилагане на неправилна ставка на съфинансиране;
• завишени искания за плащане.

Доклади на ЕК за еврофондовете в България и Румъния

Вече са достъпни докладите на Европейската комисия за състоянието на изпълнението на фондовете на ЕС в България и Румъния към 31 юли 2009 г.

България е получила 488 милиона евро от общо заделените 1,36 милиарда евро за периода 2004-2006 г. – или успеваемост от 36%. Предварителните плащания по бюджета 2007-2009 г. са в размер 828,7 милиона евро. България не е получила междинни плащания поради отхвърлянето на оценките за съответствие на централната информационна система за управление и контрол (ИСУН) за всички оперативни програми. Единствените извършени междинни плащания са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Основна препоръка за България е подобряването на управленския капацитет на изпълнителните звена.

Румъния е получила 1,89 милиарда евро за периода 2004-2006 г. от общо заделени 2,97 милиарда евро, или има 63% успеваемост. Предварителните плащания за периода 2007-2009 г. са в размер на 2,42 милиарда евро. Румъния също така е получила 94 милиона евро междинни плащания за оперативните програми. Основна препоръка за Румъния е преразглеждането на националната правна рамка за обществените поръчки.

Общ европейски данък върху дохода?

EurActiv съобщава за проект на финансовата рамка 2014-2020. Интересната част е намекнатата идея за замяна на част от приходите в бюджета на ЕС (главно от ДДС) с нещо, което би могло да се нарече европейски данък общ доход. Едно от съображенията на Комисията явно е, че финансирането на бюджета на ЕС от ДДС е неразбираемо за европейските граждани.

Наистина смела идея.

Реформа на бюджетните приоритети на ЕС след 2013 г.?

EU Observer съобщава, че първият принципен проект на бюджета на ЕС след 2013 г. показва значителна промяна на бюджетните приоритети. Финансовата помощ за земеделие и регионално развитие в сегашната си форма е значително намалена. Регионалната помощ за по-богатите държави членки на ЕС е намалена в голяма степен. Трите приоритета на първия проект на бюджет са работни места, промени в климата и външна политика.

Няма съгласие за финансирането за климата от ЕС преди Копенхаген

Финансовите министри от ЕС не успяха да се споразумеят за финансирането на мерките за намаляване на емисиите и адаптацията към промените в климата в развиващите се държави. Полша и други държави от Източна Европа очевидно са изразили притеснения, че ще се налага да плащат повече, отколкото могат да си позволят. Въпросът е отнесен до заседанието на Европейския съвет в края на октомври.

Това развитие не е напълно изненадващо за мен.

Това е крос-пост от Th!nk About It 2 – Climate Change.

Спешна помощ за млечното животновъдство

21 от 27-те държави членки на ЕС, включително Франция и Германия, са написали писмо до Европейската комисия, в което искат „поне 300 милиона евро” допълнителна помощ за млечното животновъдство. Като резултат комисарят по земеделието, Мариан Фишер Бьол, се е съгласила да осигури спешен фонд от 280 милиона евро, който да бъде използван, за да помогне на фермерите – производители на мляко да се справят с последиците от ниските цени.

Моят въпрос е как тази мярка се вмества в прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика?

Финансиране за развиващите се държави: Гордиевия възел на преговорите за промените в климата?

Това не е точно новина – държавите членки на ЕС имат разногласия относно финансирането за развиващите се държави като част от общата стратегия за промените в климата. Има разногласия за всичко – размера на финансирането, кога да започне финансовото подпомагане и т.н.

Но има и още – изглежда, че няма нито един официален документ на ЕС, който да съдържа достоверна и проверима информация за общото ниво на финансова помощ за адаптация и намаляване на промените в климата, предоставена от ЕС и държавите членки на развиващите се държави до този момент.

Не че Европейският съюз не е направил нищо – вероятно сме направили повече, отколкото всеки друг. Но е много трудно да се очаква прогрес в преговорите в Копенхаген когато самият Съюз няма единен подход към финансирането за промените в климата в развиващите се държави.

Ясно е – трябва да подкрепим дейностите по адаптация към промените в климата и намаляване на емисиите в развиващите се държави. Един от най-важните въпроси е предоставянето на средства за нови, по-скъпи, но по-безопасни за климата технологии. Друг, не по-малко важен елемент е финансирането на мерки за адаптация, които са синхронизирани със стратегиите за развитие и отчитат влиянието на промените в климата за най-бедните.

Никога не вреди да си припомним, че промените в климата изискват едновременно глобални и колективни действия. Нека не изграждаме съюзи, които просто не работят.

Този пост е част от кампанията Blog Action Day.

Дългосрочни финансови рискове за държавите членки

Европейската комисия представя доклад за устойчивостта на публичните финанси в държавите членки на ЕС. Докладът групира държавите въз основа на средносрочните и дългосрочните им рискови профили.

За моя изненада България е в групата с най-нисък риск заедно с Дания, Естония, Финландия и Швеция. Държавите, чиито публични финанси са подложени на най-много средносрочни рискове са Гърция, Латвия, Испания и Великобритания.

Докладът предлага политическа рамка за подобряване на устойчивостта на публичните финанси, която включва:

• Намаляване на бюджетния дефицит и публичния дълг;
• Увеличаване на степента на заетост;
• Реформи на пенсионните и здравните системи.

Икономическата и финансова криза – европейската правна перспектива

Нов, полезен доклад на Prof. Sideek Mohamed Seyad съдържа правен анализ на глобалната икономическа и финансова криза от европейска гледна точка.

Според автора е трудно да се координира общ подход в кризисна ситуация в рамките на правната система на ЕС. Една от причините е, че Европейският съюз няма законодателна компетентност в определени области като данъчното облагане например. В други области, като трансграничното предоставяне на банкови услуги, правното регулиране се извършва до голяма степен на национално ниво.

Докладът посочва, че в отговор на кризата са надделели националните интереси пред по-широката цел за европейска интеграция, като държавите членки са приели различни мерки, за да защитят своите индустрии.

Общ извод е, че бъдещата стабилност и единство на ЕС до голяма степен зависят от възстановяването на нормалността в източната част на Съюза.

Блогът ми за промени в климата

В момента участвам в TH!NK2 Climate Change – тримесечно състезание за блогове с фокус върху конференцията на ООН за промените в климата (COP15) през декември 2009 г.

Можете да четете моито постове по тази тема тук.