Санкциите на ЕС срещу Иран – правното основание

Вече знаем, че ЕС наложи по-стриктни санкции на Иран, отколкото са предвидени в резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН. Интересно е да се види правното основание на тази мярка.

Новите санкции са наложени с решение на Съвета на основание чл. 29 ДЕС. Решението забранява доставката, продажбата или прехвърлянето на Иран на още изделия, материали, оборудване, стоки и технологии, в допълнение към посо­чените от Съвета за сигурност на ООН, които биха могли да подпомогнат дейностите на Иран, свързани с обогатяването и преработката на уран или с производството на тежка вода, както и с разработването на носители на ядрено оръжие. решението налага ограничения на финансовите транзакции от и към Иран, замразяване на сметки и фондове, както и провеждането на инспекции на ирански товари и ограничения върху предвижването на някои ирански граждани.

Постижения и пропуски в заключенията на Европейския съвет за икономиката на ЕС

Ще се опитам да изброя постиженията и пропуските в заключенията на Европейския съвет от заседанието на 17 юни 2010 г.

Постижения:

Стратегията „Европа 2020“ – тя трябва да насърчи серия реформи, насочени към конкурентноспособността и заетостта, поставяйки изследванията и иновациите в основата на икономическите инициативи за следващото десетилетие. Целта е да се постигне 75% заетост за мъжете и жените от 20 до 64 г., повишаване на разходите за изследвания и иновации до 3% от БВП, намаляване на емисиите парникови газове с 20%, намаляване на отпадането на ученици от училище с 10%, и изключване на риска от бедност и изключване поне за 20 милиона души.

Икономическо управление – изрична цел за засилване на превантивните и корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж; въвеждане на концепцията за динамичен дълг; списък с индикативни показатели за оценка на конкурентноспособността и дисбалансите в нея, позволяващ ранно откриване на неустойчиви тенденции; публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките от банковия надзор; въвеждане на система от данъци и такси за финансовите институции, осигуряваща справедливо споделяне на тежестите и създаваща стимули за ограничаване на системния риск.

Исландия – начало на преговорите за присъединяване.

Естония – въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

Иран – нови санкции на основание Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН.

Пропуски – Европейският съвет не е приел никакви конкретни мерки за справяне на дисбалансите в икономическия растеж и за истинска, сериозна координация на бюджетните политики. С други думи Европейският съвет е отложил вземането на болезнени решения за бъдещето на икономическото управление на ЕС, като в същото време определя стратегически цели, които могат или да произведат, или да не произведат ефективни резултати.

Свобода за Иран!

“Където е свободата, там е моята родина.”

Бенджамин Франклин

Народът на Иран очевидно не одобрява сегашното си правителство и протестира. Правителството на Иран от своя страна арестува, измъчва, изнасилва и убива протестиращите, за да уплаши населението на страната.

Категорично протестирам срещу това незаконно, нехуманно и унижаващо третиране на иранските граждани. Присъединявам се към позицията на Върховния представител на ЕС за общата външна политика и политиката на сигурност, в която се казва, че иранският народ „заслужава нещо по-добро”.

Само преди 20 години моята страна беше на ръба на прехода. България беше мрачно място, където потисническият режим държеше в хватката си всеки гражданин и всяваше страх и недоверие между хората. Дори днес в България има немалко хора, които мечтаят за „силна ръка” в управлението. Именно поради всичко това знам колко ценна и крехка е демокрацията.

Иран отмени посещение на евродепутати

Делегацията на Европейския парламент за отношенията с Иран изразява изненада относно отмяната в последния момент на посещението на делегацията в Техеран, което беше насрочено за тази седмица.

Посещението беше критикувано предварително от 15 представители на Конгреса на САЩ – демократи и републиканци.

Преговорите с Иран – Е3+3 или П5+1 или…?

Joshua Keating говори за името на формата за преговори с Иран, който включва САЩ, Франция, Великобритания, Китай, Русия и Германия. Един начин е да се нарече формата е П5+1 (постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН+Германия). Друг начин е да се говори за Е3+3 (европейските държави + останалите).

Keating не харесва акронима Е3+3, но очевидно пропуска нещо. Г-н Хавиер Солана (върховен представител по Общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз) също ще участва в преговорите. И о, всъщност той е уредил самата среща.

Така че може би не е чак толкова лошо да се постави акцент върху Европа, само този път.

Защо да присъстваме на встъпването в длъжност на Ахмадинеджад?

Протестите след президентските избори в Иран донякъде утихнаха. Махмуд Ахмадинеджад се закле като избрания президент на Иран. Но защо посланиците от Европейския съюз присъстваха на церемонията?

Шведският външен министър, Карл Билд, казва, че има много причини за това – съществуващите порядки; фактът, че присъстващите дипломати са по-добри свидетели, отколкото отсъстващите; както и че ЕС се нуждае от контакт с властите в Техеран по конкретни въпроси.

Иран разсъждава върху изисквания за участие в преговори

Началникът на Генералния щаб на иранската армия, генерал-майор Хасан Фирузабади, е казал, че „с намесата си в размириците след изборите те [държавите членки] загубиха правото да преговарят с Иран по ядрената тема”

Вече отбелязах проблема с използването на дипломатическите мисии в помощ на протестантите в Иран.

Този аргумент на генерала обаче отива на друго ниво на разсъждение.

„Правото” да се участва в преговори е въпрос на правосубектност, а не на действия. Безполезно е да се прикриват политически изявления зад международното публично право, и то по глупав начин.

Но се поражда друг въпрос – дали току-що не приключи „иранската фантазия” на Европейския съюз?

Трябва ли посолствата на държавите членки на ЕС да помагат на протестиращите в Иран?

EUobserver съобщава, че Италия е инструктирала посолството си в Техеран да оказва хуманитарна помощ на ранени протестиращи до приемането на общ подход от страна на Европейския съюз. Австрия също е инструктирала посолството си да оказва първа помощ на протестиращи. Въпреки това Швеция – която ще поеме председателството на ЕС през юли, твърди, че не може да приема бежанци ; подобна е позицията и на Белгия.

Франция и Финландия също призовават за общ подход на ЕС по отношение на бежанците и търсещите убежище в посолствата в Техеран.

В същото време иранското правителство обвинява Великобритания и Франция във вмешателство в кризата след изборите в страната.

Какво следва да направят държавите от ЕС по този въпрос? От гледна точка на дипломатическото и консулското право – нищо. Те не би трябвало да използват посолствата си по начин, който би нарушил чл. 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съдържащ задължение да не се месят във вътрешните работи на приемащата държава.

Въпреки това ЕС може да направи много за сдържането на Иран, работейки съвместно със САЩ, Китай, Русия и другите заинтересувани страни, както посочва François Godement от European Council on Foreign Relations. Скорошният доклад на група експерти от RAND Corporation също подчертава, че е необходим концентриран, многостранен подход за справяне с иранската заплаха. Това предполага, за разнообразие, и единна европейска позиция спрямо Иран.