Евро или еуро – правни аспекти на спора

Според вестник Дневник се е намерил компромис за подписване на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Черна гора. В превода на документа на български еврото ще бъде изписано със съкращението му EUR.

Срещу това португалското председателство е приело да бъде изготвена специална декларация на Съвета на министрите на външните работи. В нея от името на целия Европейски съюз ще бъде подчертано, че България прави компромис, но само заради споразумението с Черна гора, около изписването на еврото на кирилица, като името на единната европейска валута ще бъде отбелязано с EUR .

Какво е правното основание на спора евро или еуро?

България твърди, че правилото изписване е „евро“, както е записано в българската версия на Договора за присъединяване. Според ЕЦБ правилното изписване и произнасяне е „еуро“ и в българската версия на договора е станала „техническа грешка“.

И до днес няма официален превод на български език на консолидираните версии на ДЕО, ДЕС и договорите от Амстердам и Ница и протоколите към тях. В този смисъл единственият правен акт от първичното право на ЕС по отношение на изписването на думата „евро“ с официална версия на български език е именно Договорът за присъединяване. Нещо повече, имаше протокол за поправка на текста на Договора за присъединяване, но нямаше поправка за еврото.

ЕЦБ се позовава на решението на Европейския съвет от Мадрид от 1995 г., в което се казва, че „the name given to the European currency shall be Euro. This name is meant as a full name, not as a prefix to be attached to the national currency names.“ Този текст няма официален превод на български език. На английски това четирибуквие се произнася „юро“.

Най-добрата аргументация на българската позиция е правната характеристика на договора за присъединяване. Има едно решение на СЕО от 1986 г. (LAISA / Council (Rec.1988, p.2285), в което се казва, че: „разпоредбите на акта за присъединяване потвърждават резултатите от преговорите за присъединяване, които представляват цялост, предназначена да разреши трудностите, които предизвиква присъединяването за общността или за държавата-кандидат“. Може би е добре ЕЦБ да си припомни това решение.

15 responses to “Евро или еуро – правни аспекти на спора

  1. Има още един аргумент в наша полза, който отново може да бъде открит в заключенията на Европейския съвет от Мадрид от 1995 г.: „The European Council considers that the name of the single currency must be the same in all the official languages of the European Union, taking into account the existence of different alphabets“. Именно различната азбука дава основания нашият случай да бъде считан за аналогичен на гръцкия, а не например на словенския или унгарския, което би довело до автоматично отхвърляне на нашите претенции, за да не бъде отворен отново въпросът от тези страни.

  2. Въпросът за азбуката ме връща към „Беседа против триезичниците“ на Константин-Кирил Философ и извън полето на правните аргументи. Но няма как човек да не си припомни неговите думи: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена -да бъдат слепи и глухи?“

    Това е казал философът преди 1140 години.

  3. Вярно е, че не всички аргументи биха могли да бъдат рационално-юридически, но този надали ще се хареса на правните експерти, които участват във воденето на преговорите :-). Иначе текстът си остава силен и след 1140 години…

  4. И все пак успяхме – снощи е било постигнато споразумение терминът „евро“ да бъде използван в българската версия на Договора за реформа, както и в правните документи на ЕС. Честито!

  5. Според някои източници компромисът е за изписване в българския текст на еврото на латиница – euro. Идеята била да се изчисти този въпрос до подписването.

  6. Според EU Observer и нашите собствени правителствени източници в документите на български език ще се изпозва „евро“. Откъде черпите другата информация?

  7. Още по-добре тогава. Някой ми го беше споменал в петък, но явно сме се преборили.

  8. Така е. Какво ще кажете за увеличаването броя на генералните адвокати – споделяте ли общия ентусиазъм?

  9. Трудно ми е да преценя дали има ентусиазъм; някои колеги казват, че генералните адвокати само бавят и оскъпяват производството пред СЕО.

    Що се отнася до позицията на Полша, те можеха да поискат увеличаване на броя на генералните адвокати и преди – на основание чл. 222 ДЕО. Но целта вероятно е била това изречение от протокола: „Конференцията се съгласява, че Полша ще има постоянен генерален адвокат, какъвто вече е случаят с Германия, Испания, Италия, Обединеното кралство и Франция“.

    Отделен е въпросът дали постоянните генерални адвокати не противоречат на изискването на чл. 222 ДЕО генералните адвокати да действат „с абсолютна безпристрастност и независимост“.

  10. Други обаче твърдят, че те отнемат от тежестта на подробната аргументация в решението, където често се изпозват преки позовавания на становището на ГА. Освен това вече съществува възможност за взимане на решение без становище на ГА. Не зная обаче доколко интензивно тя се използва. Има дори идеи за въвеждане на фигурата и в ПИС, при това не само като изключение. Обратните доводи са също така разумни.
    Доколкото разбрах целта е била именно тази. По време на преговорите обаче се спрягаше вариантът 9 генерелни адвокати – Полша получава постоянно място и отново остават трима, които се излъчват на ротационен принцип от останалите ДЧ. Нямам представа кога е настъпила промяната.

  11. Рискуваме да оттегчим читателите, но все пак – около 30% от решенията (33% за 2006 г.) на СЕО се постановяват без мнение от генерален адвокат по реда на чл. 20 от Статута на СЕО.

  12. Чудесно – предполагах, че са по-малко. Относно отегчението – съмнявам се 🙂 Все пак те сами избират дали да четат коментарите и докога. Появи се много любопитна статия в EU Observer днес:

    http://euobserver.com/9/24979/?rk=1

    Дали не си залужава да отделите внимание на темата?

  13. Това е част от един много голям дебат; заслужава особено внимание, защото ще има дългосрочно влияние върху частното право и у нас. Идеята за нов corpus juris civilis е любимо плашило на евроскептиците в някои държави-членки, неслучайно.

  14. Определено.

  15. Pingback: Обменен курс на еВрото « Право на Европейския съюз

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s