Daily Archives: 16 октомври 2007

Решение на СЕО за местната подсъдност по граждански и търговски дела

По повод на преюдициално запитване на основание член 234 ЕО за определянето на компетентния съд по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001 СЕО дава разяснения относно правилата за определяне на компетентния съд по граждански и търговски дела по реда на регламента.

На първо място СЕО припомня, че „компетентността на юрисдикциите на държавата-членка, на чиято територия се намира местоживеенето на ответника, представлява общия принцип и единствено чрез дерогация от този принцип споменатият регламент въвежда правила за специална компетентност в изчерпателно изброени случаи“.

Съдът посочва кои са изключенията в чл. 5 от регламент 44/2001 – мястото на изпълнение на договорно задължение, по делата за издръжка, по дела за извъндоговорна отговорност, по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство, доверителната собственост, спасяване на товар или навло.

След това СЕО прави важно уточнение във връзка с приложението на чл. 6, т. 1 от регламента:

„Член 6
Срещу лице с местоживеене в държава-членка може, също така, да бъде предявен иск:
1. когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства;“

Според СЕО „член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, според който фактът, че предявените срещу множество ответници претенции имат различни юридически основания, не е пречка за прилагането на тази разпоредба.“

Т.е. не е необходимо да има едно право на иск срещу всички ответници; достатъчно е да има свързаност на претенциите, която води до целесъобразност те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

На практика това би означавало, че едната претенция има сходен (или дори идентичен) фактически състав с другата претенция при един и същ ищец срещу ответници в различни държави-членки. В този случай съществува риск от противоречащи си съдебни решения, доколкото компетентният съд в една държава членка може да постанови различно решение по отношение на фактите от съда в друга държава членка, което противоречи на съображение 15 от Регламент № 44/2001.