Daily Archives: 18 февруари 2008

Насоки на ЕК за създаване на публично-частно партньорство

Европейската комисия е приела насоки за т.нар. институционализирани публично-частни партньорства (ИПЧП). ЕК се позовава на решението на СЕО C-26/03 „Stadt Halle“, в което СЕО изисква прозрачни и състезателни процедури за възлагане на обществени поръчки или концесия на ПЧП.

Възприетият принцип е, че е достатъчна една състезателна процедура за избор на частния партньор в ПЧП. Когато предмет на ПЧП е обществена поръчка, се прилагат общностните правила на директивите за възлагане на обществени поръчки. При концесиите се прилагат общите принципи на правото на ЕО (виж чл. 43 и чл. 49 ДЕО).

Решение относно принципите за присъединяване на Хърватия към ЕС

Обнародвано е Решение 2008/119/ЕО на Съвета относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Хърватия и за отмяна на Решение 2006/145/ЕО. С Решението се идентифицират възобновените приоритети за по-нататъшна работа въз основа на заключенията в Доклада от 2007 г. за напредъка на Хърватия в подготовката за по-нататъшна интеграция към Европейския съюз.

Посочени са ключовите приоритети относно изпълнението на икономическите и политическите критерии за членство, както и изискванията относно възможността за поемане на задълженията, свързани с членството в ЕС.

Правното основание на мисията на ЕС в Косово

Европейският съюз изпраща мисия в Косово. Някои държави и специалисти по международно право твърдят, че тази мисия е незаконна и че противоречи на принципите на международното право и Устава на ООН.

Тук ще се огранича до законосъобразността на Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово – EULEX KOSOVO, от гледна точка на общностното право. Важно е да се отбележи, че единствен Съдът на Европейските общности е компетентен да установи законосъобразността на Съвместното действие, както и съответствието му с Устава на ООН и принципите на международното публично право (виж съединени дела 21/72 до 24/72 International Fruit Company v Produktschap voor Groenten en Fruit [1972] ECR 1219).

На първо място Съвместното действие се позовава на чл. 14 и чл. 25, параграф 3 от ДЕС. Чл. 14 ДЕС регулира процедурата за приемане на съвместни действия в областта на Общата външна политика и политиката на сигурност. Съвместните действия се отнасят до конкретни ситуации, за които се прецени, че е необходимо конкретно действие на ЕС. Чл. 25, параграф 3 се отнася до правомощието на Съвета да възлага на Комитета по политика и сигурност да взема необходимите решения цел упражняване на политически контрол и стратегическо ръководство при управлението на кризи.

След това Съвместното действие се позовава на Резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Това позоваване, както стана дума, следва да бъде предмет на отделен на анализ.

След това Съветът прави констатация, че:

„Необходимо е да се предотвратят, от хуманитарни съображения, възможните актове на насилие, на преследване и заплаха в Косово, като се отчете по целесъобразност отговорността към населението, посочена в Резолюция 1674 на Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2006 г.“

Тази констатация всъщност е посочване на фактическия състав, който дава материалноправното основание за изпращане на мисията EULEX KOSOVO. Заплахата от актове на насилие и противодействието на подобна заплаха в трети страни е част от предметния обхват на ОВППС по смисъла на чл. 17, параграф 2 ДЕС (виж също съединени дела C-181/91 и C-248/91 European Parliament v Council of the European Communities and Commission of the European Communities).

Нещо повече, Съвместното действие се позовава на становището на Европейския съвет в Брюксел от 14 декември 2007 г. за готовността на ЕС да играе водеща роля при укрепването на стабилността в региона съгласно европейската му перспектива и в изпълнение на решението за уреждане на бъдещия статут на Косово. Европейският съвет заявява също така готовността на ЕС да подпомага Косово по пътя към трайна стабилност, включително чрез средствата на мисия по линия на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО).

Накрая според Съвместното действие мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово ще се провежда в обстановка, която би могла да се влоши и може да навреди на целите на общата външна политика и политика на сигурност, определени в член 11 от ДЕС.

В обобщение Съвместното действие е прието от компетентна институция на Европейския съюз в рамките на правомощията по Европейската политика за сигурност и отбрана и в изпълнение на насоките на Европейския съвет.

Според мен единственото възможно основание за оспорване законността на Съвместното действие на Съвета би могло да бъде именно противоречие с Устава на ООН и принципите на международното публично право; но подобна аргументация ще бъде много трудна.