Daily Archives: 3 април 2008

Правни последици на механизма за проверка и сътрудничество

Многократно ми се задава въпроса какви са възможните правни последици от приложението на механизма за проверка и сътрудничество, създаден с Решение 2006/929/ЕО на Комисията и съответно предвидените в Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния предпазни механизми.

Първо трябва да се посочи защо е създаден механизма – с цел да се помогне на страната да се справи с известни недостатъци в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и да се наблюдава постигнатият напредък.

За България са посочени следните индикативни показатели:

1. Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов закон за съдебната власт и на нов гражданско-процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на наказателно-процесуалния кодекс и административния процесуален кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.
4. Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище. Докладване за вътрешни проверки на обществените институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление
6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.

Правните последици са посочени в чл. 38 от Акта за присъединяване. Те се свеждат до суспендиране на задължението на останалите държави членки да признават и изпълняват при условията, предвидени в общностното право, български съдебни решения и други съдебни актове (например Европейски заповеди за арест).

Решаващ орган е Европейската комисия, след мотивирано искане от държава-членка или по собствена инициатива и след консултации с държавите-членки.

Следващият, окончателен доклад по механизма за проверка и сътрудничество се очаква през юли т.г. Следва да се уточни, че предпазна клауза може да бъде наложена във всеки един момент от тригодишния срок след присъединяването. Преценката е на ЕК и не е необходимо произнасянето с доклад по механизма, за да се постанови решение по чл. 38 от Акта за присъединяване.

Бяла книга за обезщетяването на вреди от нарушения на конкурентното право

Европейската комисия публикува Бяла книга, с която предлага нов модел за обезщетяване на потребителите и предприятията, претърпели вреди от нарушения на антитръстовото право (нарушения на разпоредбите на Договора за ЕО относно ограничителните търговски практики и злоупотреба с господстващо положение).

Основните препоръки в Бялата книга са следните:
• Едно-единствено обезщетяване – пълно обезщетяване, включително обезщетяване на действително претърпените вреди, в резултат на например антиконкурентно повишаване на цените или на загуба на печалба поради намаления на продажбите.
• Колективни искове: потребителите и малките и средни предприятия при искове с малък материален интерес да имат възможността да обединяват исковете си и делата да се завеждат от съответните надлежни представители. Предлага се да се разрешават само искове заведени от представители, които да са например признати групи на потребители и искове, при които пострадалите могат да избират да участват (opt-in).
• Разкриване на информация – за да се позволи на съдията да придобие пълна представа за делото, на страните по него не трябва да се разрешава да запазват за себе си релевантни доказателства.
• Влязло в сила решение като доказателство: за да се избегнат сроковете и разноските, свързани с нови съдебни процеси, влезлите в сила решения на органите за защита на конкуренцията в държавите-членки, с които се установява нарушение, да се смятат за достатъчно доказателство за това нарушение при последващи искове за обезщетение за вреди.

Последно предупреждение за телефон 112

По реда на процедурата, уредена в чл. 226 ДЕО, Европейската комисия изпраща мотивирано становище поради това, че номер 112 все още не работи в цялата страна.

Правилата на ЕС в областта на далекосъобщенията изискват от държавите-членки да гарантират, че свързването със службите за спешна помощ става безплатно чрез единния европейски номер за спешна помощ 112. Те трябва също да гарантират, че далекосъобщителните оператори предоставят на службите за спешна помощ информация за местоположението на повикващия за обаждания към номер 112, както от фиксиран, така и от мобилен телефон.

България има няколко месеца, за да изпълни задължението си за безплатния телефон 112. След това ЕК може да предяви иск по чл. 226 ДЕО за установяване на нарушение на общностното право пред СЕО. Съда на ЕО установява нарушение на задължение, произтичащо от общностното право, и се изисква вземането на съответните мерки от държавата членка.

При положение, че България не изпълни решението на СЕО в срок, следва процедурата по чл. 228 ДЕО. В случай, че и след второ мотивирано становище на ЕК държавата не изпълни предписаните мерки, ЕК може да предложи налагането на парични санкции (повече за методите за определяне на размера тук). СЕО налага окончателно паричните санкции в размер по целесъобразност.

Това е първото мотивирано становище за България. Компетентен орган е Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.