Решение на СЕО относно компетентността на Общността в областта на сътрудничеството за развитие

С решение по дело C-91/05 Съдът на Европейските общности отменя Решение 2004/833/ОВППС на Съвета от 2 декември 2004 г. за изпълнение на съвместно действие 2002/589/ОВППС относно приноса на Европейския съюз за ИОЗАД в рамките на мораториума върху лекото стрелково и малокалибрено оръжие.

Искът е на Европейската комисия, подпомагана от Европейския парламент. Спорът е за тълкуването на чл. 47 ДЕС. Според ЕК обжалваното решение нарушава установеното в член 47 ЕС разделение на компетенциите между Общността и Европейския съюз, тъй като е могло да бъде прието въз основа на предоставената на Общността компетентност в областта на сътрудничеството за развитие.

СЕО счита, че обжалваното решение се състои от две части, без някоя от тях да може да бъде приета за акцесорна спрямо другата, като едната е свързана с общностната политика на сътрудничество за развитие, а другата с ОВППС. Съдът per agumentum a fortiori отменя обжалваното решение, защото Европейският съюз не може да използва правно основание, попадащо в рамките на ОВППС, за да приеме разпоредби, които едновременно спадат към компетентност, която Договорът за ЕО предоставя на Общността.

Общи насоки за икономическата политика на държавите-членки 2008 – 2010 г.

Обнародвана е препоръката на Съвета на ЕС относно общи насоки за икономическата политика на държавите-членки и Общността за периода 2008-2010 г.

Препоръката се издава в изпълнение на чл. 99, пар. 2 ДЕО като основен инструмент за координация на икономическите политики на държавите-членки.

Този правен акт е важен, защото Съветът оценява съответствието на средносрочната икономическа политика на всяка държава членка с Общите насоки на икономическата политика, като може да препоръча предприемането на определени мерки в случай на влошаване на икономическата или бюджетната ситуация (чл. 99, пар. 3 и 4 ДЕО).

Важни насоки от документа са насърчаване на иновациите, разпространяването и ефективната употреба на ИКТ, модерна и активна промишлена политика, устойчивото използване на ресурсите, култура на предприемачество и благоприятна среда за МСП.

Анализи на външната политика и политиката на сигурност на ЕС

Три гледни точки към общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС:

Sinan Ülgen разсъждава върху диалектиката на отношенията между ЕС и НАТО и обобщава двете конфликтни точки – отношението на Франция към ролята на НАТО от една страна, и трудностите в диалога между Турция и Европейския съюз от друга.

Antal Dániel обяснява защо според него ЕС е регион на мира по класацията на Economist Intelligence Unit за глобалния индекс на мира.

Kishore Mahbubani защитава тезата, че Европейският съюз е геополитическо джудже.

Нашата гордост

Отбор колеги студенти от юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ спечели първо място на престижно международно състезание по европейско право, в което участваха 18 отбора от държави кандидатки и от новите страни в Европейския съюз. Шампионите са Милена Гогова (ІІІ курс), Станка Черкезова (ІV курс), Валери Петков и Димитър Делчев (V курс) с треньор Полина Стойчева.

Наказателноправна санкция за увреждане на околната среда

В резултат на постигнатия след осем години преговори компромис между Европейския парламент и Съвета на ЕС, се предвижда задължение за държавите-членки да въведат наказателноправни санкции за умишлени и непредпазливи деяния, които значително увреждат околната среда.

Въпросът беше предмет на разглеждане от Съда на ЕО в делото C-440/05 Комисия/Съвет . Позицията на Съда беше, че „когато прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции от компетентните национални органи представлява задължително необходима мярка за борба срещу сериозните поражения върху околната среда, общностният законодател може да задължи държавите-членки да въведат такива санкции, за да гарантират пълната ефективност на приеманите от него норми в тази област“. Тази компетентност на общността според СЕО обаче не включва „определянето на нивото и вида на приложимите наказателни санкции“.

Така се стигна до компромисния вариант в проекта на Директивата. За в бъдеще могат да се очакват и други подобни случаи на използване на този механизъм за хармонизация на наказателните политики на държавите-членки в областите на общностните политики. След влизането в сила на Договора от Лисабон възможностите за такава хармонизация ще се увеличат и по брой, и по интензитет.

Предложения за промени на ОСП

Европейската комисия предлага съществена реформа на Общата селскостопанска (земеделска) политика. Акцентите в реформата:

Премахване на земите под угар: Комисията предлага да се отмени изискването към земеделските стопани с обработваеми земи да оставят 10 процента от тях необработвани. Това ще им позволи в максимална степен да оползотворят производствения си потенциал.

Постепенно премахване на квотите за мляко: квотите за мляко ще бъдат премахнати постепенно до април 2015 г. За да се осигури „меко приземяване“, Комисията предлага пет годишни увеличения на квотите с по един процент между 2009/10 и 2013/14 финансови години.

Премахване на зависимостта на помощта от производството: реформата на ОСП „отдели“ пряката помощ за земеделските стопани, т.е. плащанията не са свързани повече с обема на продукцията на определен продукт. Някои държави-членки избраха обаче да запазят някои „свързани“ с производството плащания. Комисията сега предлага да се премахнат оставащите свързани плащания и те да се прехвърлят по схемата на единно плащане с изключение на премиите за крави, кози и овце с бозаещи малки, където държавите-членки могат да запазят сегашното равнище на помощта, обвързана с производството.

Отказ от плащания въз основа на предишни плащания („исторически“ подход): земеделските стопани в някои държави-членки получават помощ въз основа на това, което са получили през определен референтен период. В други държави плащанията са на регионална основа – за хектар. С течение на времето става все по-трудно да се оправдае моделът за плащане въз основа на предишни плащания, така че Комисията предлага да се позволи на държавите-членки да преминат към система с по-уеднаквена ставка.

Удължаване на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП): десет от 12-те най-нови членки на ЕС прилагат Схемата за единно плащане на площ. Срокът на нейното действие следва да изтече през 2010 г., но Комисията предлага той да се удължи до 2013 г.

Кръстосано спазване: помощта за земеделските стопани е обвързана със съблюдаване на стандартите за опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и качеството на храните. Земеделски стопани, които не зачитат правилата, рискуват съкращения в помощта за тях. Така нареченото „кръстосано спазване“ ще бъде опростено чрез отмяна на стандарти, които нямат отношение или не са свързани с отговорността на земеделските стопани. Ще бъдат добавени нови изисквания, за да се запазят ползите за околната среда от оставянето на земи под угар и се подобри управлението на водите.

Помощ за сектори със специфични проблеми: понастоящем държавите-членки имат право да запазят по сектори 10 процента от своите бюджетни тавани за преки плащания за мерки за опазване на околната среда или за подобряване на качеството и маркетинга на продукти в съответния сектор. Комисията иска да направи този инструмент по-гъвкав. Няма да се изисква повече паричните средства да се използват в същия сектор; те ще могат да се използват за подпомагане на земеделски стопани, произвеждащи мляко, говеждо, козе и овче месо в регионите в неблагоприятно положение; те биха могли да се използват в подкрепа на мерки за управление на риска като схеми за застраховане срещу природни бедствия и взаимоспомагателни фондове за заболявания по животните; и държавите, прилагащи системата СЕПП, ще могат да участват в схемата.

Прехвърляне на парични средства от пряка помощ към развитие на селските райони: понастоящем за всички земеделски стопани, получаващи над 5 000 EUR под формата на пряка помощ, съответните плащания за тях се намаляват с 5 процента и тези парични средства се прехвърлят в бюджета за развитие на селските райони. Комисията предлага този дял да се увеличи на 13 процента до 2012 г. Допълнителни съкращения следва да се направят за по-големи земеделски стопанства (още 3 процента за земеделски стопанства, получаващи над 100 000 EUR годишно, 6 процента за получаващите над 200 000 EUR и 9 процента за получаващите над 300 000 EUR). Получените по този начин средства могат да се използват от държавите-членки за подсилване на програми в областта на промяната на климата, обновяемите енергийни източници, управлението на водите и биоразнообразието.

Интервенционни механизми: мерките за снабдяване на пазара не бива да забавят способността на земеделските стопани да отговорят на сигналите от пазара. Комисията предлага да се премахне интервенцията за твърда пшеница, ориз и свинско месо. За фуражни зърнени култури интервенцията ще се сведе до нула. За хлебна пшеница, масло и обезмаслено мляко на прах ще се въведат тръжни процедури.

Ограничения в плащанията: държавите-членки следва да прилагат праг за плащанията от минимум 250 EUR за земеделско стопанство или за минимален размер от 1 хектар, или и за двете.

Други мерки: редица малки схеми за подпомагане ще бъдат отделени от производството и прехвърлени към Схемата за единно плащане (СЕП). За коноп, сух фураж, протеинови култури и орехи това ще стане незабавно. За ориз, картофи, произвеждани за нишесте, и дълговлакнест лен ще има известен преходен период. Комисията предлага също така да се отмени премията за култури, използвани като енергоизточници.

Промяна в правилата за държавните гаранции

Европейската комисия прие ново известие относно държавната помощ под формата на гаранции. Текстът установява методи за изчисляване на елемента на помощ в гаранцията и предоставя опростени правила за МСП.

Според промените оценката дали и доколко дадена гаранция представлява държавна помощ следва да се извършва въз основа на принципа на инвеститора при пазарна икономика. Според този принцип инвестиции или друго финансиране от страна на публични органи в дружества могат да бъдат смятани за съвместими с правилата на ЕС относно държавната помощ, когато те са извършени при условия, които частен пазарен инвеститор би приел. Поради тази причина методите се основават преди всичко на правилна оценка на риска посредством рейтинг.

Известието установява специални правила за МСП, за да оценят по лесен начин елемента на помощ в една гаранция:
• Предварително определените освободени премии (safe-harbour premiums), определени въз основа на рейтингови категории, се смятат за съвместими с пазара и следователно освободени от помощ. Освен това, те могат да бъдат използвани като референция за изчисляване на еквивалентната помощ в случай на по-ниски премии. Таблицата на освободените премии (safe-harbour premiums) е средство за опростяване. Държавите-членки могат да не я използват, ако смятат, че могат да докажат, че по-ниските премии са съвместими с пазара;
• Прилага се годишна премия от 3,8 % дори при отсъствието на рейтинг, например за новосъздадени дружества;
• Единна премия може да се прилага за схеми, при които гарантираната сума е под 2,5 милиона EUR за дружество. Това дава възможност за ефект на споделяне на риска в полза на малките гаранции за МСП.

Тези правила не се прилагат за експортните кредитни гаранции (те са предмет на регулиране от СТО и ОИСР).

Отчет за дейността на OLAF

Мисията на OLAF е посветена на борбата с измамите, корупцията и незаконното поведение, които увреждат финансовите интереси на Европейската общност. Надзорният съвет на OLAF има за цел да укрепи независимостта на Службата чрез редовен контрол по изпълнението на функцията й по разследване, като в същото време се въздържа от намеса в хода на провеждащото се разследване.

В изпълнение на своите задължения Надзорният съвет на OLAF публикува доклад за дейността на службата за периода 2005 – 2007 г. Докладът препоръчва:
• OLAF да приеме ясна политика за провеждане на разследвания;
• OLAF да установи строги механизми за вътрешен контрол за избягване на каквито и да било конфликти на интереси;
• по-тясно сътрудничество между Европейската комисия и OLAF, както и по-добър обмен на информация между OLAF и Евроюст.

Поправки на Договора за присъединяване

Поправките са терминологични, с тях са коригирани част от неясните или неточни разпоредби на официалния превод на български език на учредителните актове на общностите.

ЕК предлага изписване на чл. 20 ДЕО в паспортите

Европейската комисия предлага изписването на чл. 20 ДЕО в паспортите на европейските граждани. Чл. 20 ДЕО предоставя на гражданите на Съюза, намиращи се в трети държави, в които тяхната държава-членка няма представителство, правото на закрила от дипломатическите и консулските органи на всяка друга представлявана държава-членка при същите условия, като гражданите на тази държава.