Доклад за реформи на общностното право

Депутатът в ЕП Alain Lamassoure прави в доклада си „Гражданинът и общностното право“ 61 предложения за реформи на общностното право. Основната му идея е, че правото на ЕС често не е адаптирано или е недостатъчно, за да позволи на европейските граждани да упражняват правата си.

По-интересните предложения:

• Общ трудовоправен и фискален режим за мобилните работници и служители;
• Засилено сътрудничество относно взаимното признаване на професионални квалификации;
• Десеткратно увеличаване на мобилността на студентите в ЕС;
• Обща европейска система за регистрация на МПС;
• Регламент за приложимото право при развод (Рим III);
• Европейски семеен регистър;
• Харта за транспонирането на правото на ЕС от държавите членки;
• Преглед на архитектурата на информационните системи, обслужващи общностното право от гледна точка на нуждите на европейските граждани;
• Програма за сътрудничество на националните органи в областта на социалното осигуряване по подобие на съществуващото сътрудничество между митническите органи;
• Право на конституционна жалба в държавите членки на обществените организации срещу национално законодателство, което противоречи на общностното право;
• Широкообхватна програма за обучение на магистратите в държавите членки по право на ЕС;
• По-добро използване на регламента като вид законодателен акт, по-често изполване на законодателство със срок на действие (Sunset clause);
• Задълбочаване на европейското гражданство.

Някои от идеите са стари, други неизпълними, но списъкът е наистина интересен.

Европейски фондове за миграционната политика

В Официален вестник са обнародвани три решения за създаване на три фонда по изпълнение на общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ за периода 2007-2013 г..

Това са:
• Европейски фонд за външните граници;
• Европейски фонд за интеграция на гражданите на трети страни;
• Европейски фонд за връщане.

Насоки на ЕК за улесняване достъпа на МСП до обществени поръчки

В рамките на инициативата за Акт за малкия бизнес Европейската комисия публикува Кодекс от добри практики, които улесняват достъпа на малки и средни предприятия до възлагане на обществени поръчки.

Документът има две основни цели:

• Да покаже как да се прилагат директивите на ЕС за обществените поръчки по начин, улесняващ МСП
• Да посочи правила и практики на национално ниво, които са благоприятни за МСП и които са събрани в резултат на консултации с държавите членки и други заинтересувани страни.

Мерки за реформа на вътрешния пазар на стоки

Съветът на ЕС одобри пакет от мерки за подобряване на вътрешния пазар на стоки. Мерките включват:

1. Правна рамка за акредитация и координация на дейността на контролиращите съответствието на стоките органи, лаборатории и т.н. на европейско ниво;
2. Обща правна рамка за мониторинг на вътрешния пазар на стоки (особено по отношение на стоки, опасни за човешкия живот и здраве);
3. Подобряване на информираността относно CE маркировката;
4. Постепенно изграждане на хоризонтална правна рамка по отношение на търговията със стоки във вътрешния пазар.

Втората група мерки се отнася до подобряване на достъпа до пазара за отделни групи продукти:
1. Премества се тежестта на доказване от вносителя към националния орган при отказ за допускане на пазара на съответните стоки;
2. Създават се продуктови контактни точки във всяка държава-членка, които да предоставят информация за техническите изисквания към стоките и съответните контакти на компетентните органи в другите държави-членки.

Рамкова директива за морска стратегия

В Официален вестник е обнародвана Директива 2008/56/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия).

Морските води под суверенитета и юрисдикцията на държавите-членки на Европейския съюз включват води в Средиземно море, Балтийско море, Черно море и Североизточния Атлантически океан, включително водите около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови.

Директивата е първият законодателен акт на ЕО, който включва цялостна интегрирана политика за опазването на морските води. Основната цел на директивата е да установи рамка за защита и опазване на морската среда, предотвратяване на влошаването й, и където е практически осъществимо, възстановяване на тази среда в области, където тя е изложена на отрицателно въздействие.

Директивата определя морски региони и подрегиони. Всяка държава-членка ще трябва да разработи морска стратегия за своите морски води за всеки морски регион или подрегион. Най-късно до 2015 г. трябва да се създаде програма от мерки с цел постигане или запазване на добро състояние на околната среда в морските води, която трябва да влезе в сила най-късно до 2016 г. Държавите-членки, които споделят един морски регион или подрегион ще трябва да си сътрудничат, за да гарантират, че различните елементи на стратегиите се допълват и са координирани.

Държавите-членки са задължени да предприемат необходимите мерки да постигнат или да запазят добро състояние на околната среда в морските води до 2020 г.

Френското председателство на ЕС

Jean-Pierre Jouyet, министър по европейските въпроси на Франция, представя приоритетите на френското председателство на ЕС. Топ приоритетите са:

• Договорът от Лисабон;
• Общ подход в миграционната политика;
• Промени в климата и енергетика;
• Отбрана и въпроси на сигурността.

Поне в статията на Jouyet Общата селскостопанска политика и нейният здравен преглед не са изведени като основен приоритет. Същото важи за Лисабонската стратегия, като акцентът е поставен върху малките и средните предприятия.

Подредени по друг ред, приоритетите са анализирани от Justin Vaïsse в Seen from America: What to Expect from the French Presidency of the European Union, July-December 2008.

Регистър на лобистите

По инициатива на Европейската комисия се учредява регистър на лобистите. Регистърът е доброволен и е част от Европейската инициатива за прозрачност.

Кой следва да се регистрира?

В регистъра могат да се регистрират само от субекти, които се занимават с дейностите по представителство на интереси.Дейностите по „представителство на интереси“, за които се очаква регистрация, се дефинират като „дейности, провеждани с цел да се повлияе на процеса на формулиране на политиката и на взимане на решения на европейските институции“. Не подлежат на регистрация местните, регионалните, националните и международни публични органи.

В Кодекса за добро поведение се съдържат следните правила за представителите на интереси:

Представителите на интереси винаги:
1) удостоверяват самоличността си по име и по субекта (и) за които работят или които представляват;
2) да се представят точно, за да не породи регистрацията заблуда в трети страни и/или служители на ЕС.
3) декларират интересите и където е приложимо клиентите или членовете, които представляват;
4) гарантират, че доколкото им е известно, информацията, която предоставят, е обективна, пълна, актуална и неподвеждаща;
5) не получават или не се опитват да получат информация или решение по непочтен начин.
6) не предизвикват служителите на ЕС да нарушават правила и стандарти на поведение, които се прилагат за тях;
7) ако при тях работят бивши служители на ЕС, уважават задължението им да спазват правилата и изискванията за поверителност, които се прилагат за тях.

Практическо значение

Практически значението на регистъра се вижда от следното изречение: „(с)лужителите на Комисията се насърчават да използват регистъра за справка за контакти и в интерес на прозрачността винаги да приканват, в рамките на своите работни контакти, нерегистрираните субекти да се впишат в регистъра.“

Заключения на Европейския съвет и техните правни последици

Заключения на Европейския съвет от 20 юни 2008 г. Както стана ясно, Европейският съвет дава срок до 15 октомври 2008 г. за размисъл по отношение на провала на ратификацията в Ирландия, като се очаква в този срок ирландското правителство да представи „общ път напред“.

Важен нюанс е позоваването на висящото дело пред чешкия Конституционен съд относно съответствието на Договора от Лисабон с Конституцията на Чешката република. Делото е образувано по искане на чешкия Сенат. КС на Чехия не се е произнесъл, през октомври 2008 г. има нови избори за Сенат и се оказва напълно възможно Чехия да не ратифицира Договора от Лисабон до 1 януари 2009 г., когато поема председателството на Европейския съюз (?!).

Тук ще припомня текста на чл. 18 от Виенската конвенция за правото на договорите:

„Държавата е задължена да се въздържа от действия, които биха лишили договора от неговия обект и неговата цел, когато:
а) тя е подписала договора или е разменила документите, съставляващи договора, при условие за ратификация, приемане или утвърждаване – докато тя не изрази ясно своето намерение да не става страна по този договор или
b) тя е изразила съгласие да се обвърже с договора – през периода до влизането на договора в сила и при условие, че то не бъде прекомерно забавено.“

И още, чл. 46, ал. 1:

„1. Държавата няма право да се позовава на обстоятелството, че нейното съгласие да се обвърже с договор е било изразено в нарушение на една или друга разпоредба на нейното вътрешно право относно компетентността да сключва договори като основание за недействителност на съгласието й освен в случаите, когато нарушението е явно и засяга норма на нейното вътрешно право от особено важно значение.“

Питам, отказът от ратификация на Договора от Лисабон съставлява ли действие, което лишава Договора от неговия предмет и цел? Според мен да, доколкото ратификацията на Договора от всички държави членки е conditio sine qua non за влизането му в сила; а разпоредбите относно институционалната реформа няма как да бъдат предмет на отделно споразумение. И при ратификацията на Договора за Конституция за Европа Чехия беше проблемна държава. В този смисъл ако Чехия смята, че няма да ратифицира Договора от Лисабон, следва да уведоми писмено за това другите високодоговарящи се държави. Резултатът от референдума в Ирландия не освобождава Чешката република от това й задължение. Същото, отделно, важи и за Ирландия. Сега е моментът да се каже възможно ли е влизането в сила на договора.

Когато колата се обърне, пътища много. Има я темата за европеизацията на процеса на ратификация в държавите членки; има ги вече до болка познатите варианти „ако всичко се провали“. Може би европейската интеграция не е само снимка пред знамето в Брюксел. Липсата на реформи също има правни последици.

ЕС дава срок до октомври на Ирландия

По съобщения от медиите Европейският съвет дава на Ирландия срок до октомври 2008 г. да представи план за ратификация на Договора от Лисабон.

Доклад за кохезионната политика след 2013 г.

Петият доклад за напредъка на икономическото и социалното сближаване съдържа доклад за резултатите от общественото обсъждане на кохезионната политика след 2013 г. и аналитичен доклад за икономическите резултати на регионите, от който е видно, че по-слабо развитите региони продължават да отбелязват устойчив растеж, съчетан с преориентиране към секторите с най-добри перспективи.

Резултатите от общественото обсъждане за периода след 2013 г. съдържат:

• Консенсус относно необходимостта от амбициозна европейска кохезионна политика, достъпна за всички региони в ЕС.

• Призив за съсредоточаване на инвестициите в областите на европейските приоритети, като например иновациите, образованието, подкрепата за малките и средните предприятия, инфраструктурата на равнището на ЕС и борбата срещу изменението на климата. Призив за по-нататъшно екологосъобразно развитие на политиката.

• Призив за засилена съгласуваност между кохезионната политика и други секторни политики на ЕС, имайки предвид комплексността на предизвикателствата на днешния ден, и в този контекст – призив към Комисията за засилване на връзката между кохезионната политика и политиката за развитие на селските райони.

• Призив за по-нататъшно опростяване на политиката и по-голяма ангажираност на местните и регионалните органи.

• Възприемане на трансграничния, транснационалния и междурегионалния обмен в рамките на териториалното сътрудничество като един от най-добрите примери за допълнителните предимства на европейската кохезионна политика; респондентите призовават за повече ресурси, които да бъдат отпуснати за целта.