Daily Archives: 13 юни 2008

Референдумът в Ирландия блокира влизането в сила на Договора от Лисабон

Все още не са излезли официалните резултати от референдума в Ирландия за Договора от Лисабон. От предварителните резултати обаче може да се заключи, че референдумът ще отхвърли Договора от Лисабон.

От правна гледна точка ратификацията на договора от всички държави членки е conditio sine qua non. В Ирландия според конституцията на страната референдумът е задължителен. В този смисъл моята работа като юрист свършва дотам – да отбележа, че най-вероятно Договорът от Лисабон няма да влезе в сила както е планирано. Мога още да припомня, че Договора от Ница беше отхвърлен на референдум пак в Ирландия и беше одобрен на повторен референдум 16 месеца по-късно. Иначе казано, има надежда.

По-важното е друго. Ако се върнем малко назад ще си спомним, че Договорът за Конституция за Европа не влезе в сила поради решителното „не“, което получи на два референдума – във Франция и Нидерландия. Последва дълъг период на подготовка и преговори. Това доведе до подписването на Договора от Лисабон, който в голяма степен интегрира постиженията на Конституцията.

Сега, изглежда, се връщаме в изходна позиция. В най-добрия случай Договорът от Лисабон ще влее в сила с поне едногодишно забавяне. Може и да не успее да влезе в сила, ако ирландците гласуват повторно с „не“.

Обяснението на вота на ирландските гласоподаватели е работа на политолозите (споделям гледната точка на Tøger Seidenfaden в Saving Europe from the tyranny of referendums). За мен са интересни някои последици относно правната уредба на общностите:

1. Така или иначе трябва да се направят някои реформи на Европейската комисия относно състава и процедурата за избора й. Това може да бъде малка ревизия, която обаче пак ще трябва да бъде предмет на ратификация от държавите-членки.
2. Не виждам как може правно да бъде осигурено по-нататък провеждането на обща външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз без реформа на втория стълб на ЕС относно координацията между институциите и държавите членки и представителството на интересите на ЕС.
3. В областта на правосъдието и вътрешния ред към момента общностите са на предела на правомощията, които са им предоставени от договорите. Напълно закономерно е и е крайно време при провал на Договора от Лисабон ефективно да се приложат възможностите за засилено сътрудничество в тази област.
4. Трябва да се предвиди ясна правна възможност за напускане на Европейския съюз. Напълно несправедливо е някои държави да ползват само предимствата на европейската интеграция и в същото време да я препятстват. Все пак при присъединяването си през 1973 г. Ирландия е една от най-бедните страни в Европа; и в продължение на десетилетия значим получател на средства от Структурните фондове на ЕС. И останалите две държави от разширението през 1973 г. – Дания и Великобритания, имат за какво да размишляват.
5. Друга възможност е част от тези държави да бъдат „извадени от семейната снимка“, като се преуреди правното действие на Договора от Лисабон; това е трудно постижим вариант, но е по-реалистичен от „пренаписване“ на договора.

При всяко положение сегашната ситуация е огромно предизвикателство пред експертите и няма само един правилен отговор.