Референдумът в Ирландия блокира влизането в сила на Договора от Лисабон

Все още не са излезли официалните резултати от референдума в Ирландия за Договора от Лисабон. От предварителните резултати обаче може да се заключи, че референдумът ще отхвърли Договора от Лисабон.

От правна гледна точка ратификацията на договора от всички държави членки е conditio sine qua non. В Ирландия според конституцията на страната референдумът е задължителен. В този смисъл моята работа като юрист свършва дотам – да отбележа, че най-вероятно Договорът от Лисабон няма да влезе в сила както е планирано. Мога още да припомня, че Договора от Ница беше отхвърлен на референдум пак в Ирландия и беше одобрен на повторен референдум 16 месеца по-късно. Иначе казано, има надежда.

По-важното е друго. Ако се върнем малко назад ще си спомним, че Договорът за Конституция за Европа не влезе в сила поради решителното „не“, което получи на два референдума – във Франция и Нидерландия. Последва дълъг период на подготовка и преговори. Това доведе до подписването на Договора от Лисабон, който в голяма степен интегрира постиженията на Конституцията.

Сега, изглежда, се връщаме в изходна позиция. В най-добрия случай Договорът от Лисабон ще влее в сила с поне едногодишно забавяне. Може и да не успее да влезе в сила, ако ирландците гласуват повторно с „не“.

Обяснението на вота на ирландските гласоподаватели е работа на политолозите (споделям гледната точка на Tøger Seidenfaden в Saving Europe from the tyranny of referendums). За мен са интересни някои последици относно правната уредба на общностите:

1. Така или иначе трябва да се направят някои реформи на Европейската комисия относно състава и процедурата за избора й. Това може да бъде малка ревизия, която обаче пак ще трябва да бъде предмет на ратификация от държавите-членки.
2. Не виждам как може правно да бъде осигурено по-нататък провеждането на обща външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз без реформа на втория стълб на ЕС относно координацията между институциите и държавите членки и представителството на интересите на ЕС.
3. В областта на правосъдието и вътрешния ред към момента общностите са на предела на правомощията, които са им предоставени от договорите. Напълно закономерно е и е крайно време при провал на Договора от Лисабон ефективно да се приложат възможностите за засилено сътрудничество в тази област.
4. Трябва да се предвиди ясна правна възможност за напускане на Европейския съюз. Напълно несправедливо е някои държави да ползват само предимствата на европейската интеграция и в същото време да я препятстват. Все пак при присъединяването си през 1973 г. Ирландия е една от най-бедните страни в Европа; и в продължение на десетилетия значим получател на средства от Структурните фондове на ЕС. И останалите две държави от разширението през 1973 г. – Дания и Великобритания, имат за какво да размишляват.
5. Друга възможност е част от тези държави да бъдат „извадени от семейната снимка“, като се преуреди правното действие на Договора от Лисабон; това е трудно постижим вариант, но е по-реалистичен от „пренаписване“ на договора.

При всяко положение сегашната ситуация е огромно предизвикателство пред експертите и няма само един правилен отговор.

5 responses to “Референдумът в Ирландия блокира влизането в сила на Договора от Лисабон

  1. Много кофтейшън, наистина.
    Повторният референдум в Ирландия преди е бил критикуван като недемократичен, май в „Дневник“ пишеше, така че шансовете за повтаряне сега са доста ниски.
    Идеята за изключването обаче е брутална, още повече че дори оттеглянето (49а) изглежда не влиза. Pacta sunt servanda, а измененията стават по взаимно съгласие, за съжаление или за радост. Явно хората не искат силен ЕС.

  2. Вихър Георгиев

    Какво искат хората е много относително.

    ЕС може да преодолее тази криза, по-скоро има нужда от недипломатичен дебат по някои въпроси. Досега винаги този дебат се е водил при закрити врати (с изключение на някои позиции на Полша). Сега може би е дошло времето за по-ясни послания.

  3. 1) Да, и френският, и сега ирландският референдум отговаряха на други въпроси, а не на тези които им бяха поставени. Примерно, французите се противопоставиха на разширяването. а) Липсва, предполагам дори в страните с референдум, достатъчно информация и достатъчно чуваемост в какво се състоят промените и с какво ще помогнат те. Липсва добър пиар. б) На тези референдуми се активизират евроскептични и вътрешно анархистични слоеве и настроения и „не“-то е „не“ на чуждото управление (както май е в Ирландия) и „не” на политическата класа.
    2) В цитираната от теб (в Интернет сме на „ти“, не се сърдиш, предполагам) статия авторът сам признава, че като бъде изнесена тежестта към преддоговорния процес, самото сключване отново ще трябва да се легитимира чрез референдуми. Не съм сигурен, че при един специализиран конвент (или друг международен орган) ще се подобри комуникацията с електората при крайния референдум, ако чуваемостта по съществото на договора, а също така и по компромисите, я няма.

  4. 3) Пораждат се идеи за премахване на нулевата алтернатива („не”-то) на референдума, за избор между две възможни редакции на текста или дори за премахване на прякото допитване. Не е сигурно доколко първото е демократично, а второто конституционосъобразно (дори у нас) и на мен ми се струва, че при такива съмнения, е по-добре пътят да е трънлив, но морално чист, отколкото манипулаторски.
    4) Човъркат ме два тъпи въпроса. а) Кой би се кандидатирал за делегат в такъв конвент? Политиците не биха имали финансови стимули, което може и да е добре. (Мернах, че наш представител в конвента, но не изборен, е бил Даниел Вълчев.) б) Ако в скоро време се проведе референдум в Ирландия за нейното членство в Евросъюза, какви ли биха били резултатите?
    5) Накрая, като съжалявам, че стана дълго, мисля си, че може би възможен изход е работата „на парче”. Макар че може временно да се наруши балансът, то усвояването на материала на малки стъпки ще е по-лесно за избирателното тяло.

  5. Вихър Георгиев

    Не съм специалист по формите на пряка демокрация, но има изследвания, че често „не“-то побеждава когато поставеният въпрос има по-голяма степен на абстрактност.

    Ще се търсят всякакви варианти за изход. Сигурен съм, че ирландските гласоподаватели нямат ни най-малка представа колко усилия, компромиси и преговори стоят зад Договора от Лисабон. Стои въпросът – справедливо ли е да ги обвиняваме?

    Има немалко упреци към комуникацията на общностната интеграция, най-вече защото тя изглежда скучна и казуистична. Но трябва паралелно да се правят изводи за причините за отрицателния вот в Ирландия, и едновременно с това да се мисли за останалите 26 държави.

    Все пак става дума за най-голямата икономика в света.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s