Monthly Archives: юни 2008

Двама нови комисари

Европейският парламент одобри кандидатурите на Жак Баро (Франция) за комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността, и на Антонио Таяни (Италия) за комисар по транспорта

Жак Баро е заместник-председател на ЕК и бивш комисар по транспорта.

Антонио Таяни замени Франко Фратини на 9 май 2008 г. (който се върна като министър на външните работи в новото правителство на Силвио Берлускони) и също е заместник-председател на ЕК.

Заслужава внимание процедурата за изслушване на комисарите от ЕП преди одобряването им. Тук можете да прочетете въпросите и отговорите на двамата комисари. Подобна процедура няма в нашата парламентарна практика.

Доклад за фонд „Солидарност”

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) е създаден през 2002 г. в отговор на сериозните наводнения в Германия, Австрия, Чешката република и Франция. Целта на фонда е да прояви солидарност с държавите-членки, пострадали от природни бедствия. До края на 2006 г. фондът е предоставил над 1 милиард евро като помощ при 23 бедствия. България е получила от фонда общо 20,3 милиона евро досега.

Сметната палата представя доклад за работата на фонда. Според СП фондът работи ефективно. Основната препоръка към Европейската комисия е да предоставя на държавите членки подробни указания относно изискванията за подаване на заявление възможно най-бързо, за предпочитане в рамките на една седмица след като дадена държава или регион предупредят ЕК, че възнамеряват да потърсят помощ от фонда.

Договорът от Лисабон – de lege ferenda

Блогът Grahnlaw ми припомни нещо, което бях забравил. Става дума за влизането в сила на федералната Конституция на САЩ, подписана през 1787 г.

Там, в чл. 7 се предвижда:

„Ратификацията от конвентите на девет щата е достатъчна за влизането в сила на настоящата Конституция в ратифициралите я щати.“

За сравнение, чл. 6 от Договора от Лисабон:

„1. Настоящият договор подлежи на ратифициране от високодоговарящите се страни в съответствие с техните конституционни изисквания. Ратификационните инструменти се депозират при правителството на Италианската република.
2. Настоящият договор влиза в сила на 1 януари 2009 г., при условие че са депозирани всички ратификационни инструменти, или ако този срок не се спази, на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран ратификационният инструмент от последната измежду подписалите държави, която е предприела тази стъпка.“

Основните разлики:

1. В САЩ е било достатъчно 9 от 13 щата да ратифицират Конституцията, за да влезе тя в сила. Ако това правило беше предвидено за Договора от Лисабон, той се нуждае от само още една ратификация, за да влезе в сила (ратифицирали са 18 държави).
2. В САЩ Конституцията се ратифицира от нарочни конвенти във всеки щат, които са различни от щатските парламенти. Именно дискусиите по ратификация на Конституцията в един от щатите – Ню Йорк, ражда един от най-значимите трудове по конституционно право – The Federalist Papers, написани от Хамилтън, Мадисън и Джей. Напротив, Договорът от Лисабон се ратифицира по правило от националните парламенти и само в един случай се подлага на обвързващ референдум – в Ирландия.

Връщайки се на Ирландия, един анализ от Laurent Pech – National Report for Ireland: Preparing the EU for the Future? Necessary Revisions of Primary Law after the Non-Ratification of the Treaty Establishing a Constitution for Europe. Авторът анализира дебата относно Договора за Конституция за Европа и гледните точки в Ирландия относно Договора от Лисабон. За мен основният извод е – референдум във всеки случай, освен ако Ирландия не получи правото на дерогация във всички нови сфери на трансфер на суверенитет.

И за да е пълна картината – според президента на Чехия – Клаус, ратификацията на Договора от Лисабон не може да продължи; Никола Саркози се среща спешно с премиера Тополанек.

Обнародвана е Директивата относно качеството на атмосферния въздух

В Официален вестник е обнародвана Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.

Държавите-членки са длъжни да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби за транспониране на директива, най-късно до 11 юни 2010 г.

Референдумът в Ирландия блокира влизането в сила на Договора от Лисабон

Все още не са излезли официалните резултати от референдума в Ирландия за Договора от Лисабон. От предварителните резултати обаче може да се заключи, че референдумът ще отхвърли Договора от Лисабон.

От правна гледна точка ратификацията на договора от всички държави членки е conditio sine qua non. В Ирландия според конституцията на страната референдумът е задължителен. В този смисъл моята работа като юрист свършва дотам – да отбележа, че най-вероятно Договорът от Лисабон няма да влезе в сила както е планирано. Мога още да припомня, че Договора от Ница беше отхвърлен на референдум пак в Ирландия и беше одобрен на повторен референдум 16 месеца по-късно. Иначе казано, има надежда.

По-важното е друго. Ако се върнем малко назад ще си спомним, че Договорът за Конституция за Европа не влезе в сила поради решителното „не“, което получи на два референдума – във Франция и Нидерландия. Последва дълъг период на подготовка и преговори. Това доведе до подписването на Договора от Лисабон, който в голяма степен интегрира постиженията на Конституцията.

Сега, изглежда, се връщаме в изходна позиция. В най-добрия случай Договорът от Лисабон ще влее в сила с поне едногодишно забавяне. Може и да не успее да влезе в сила, ако ирландците гласуват повторно с „не“.

Обяснението на вота на ирландските гласоподаватели е работа на политолозите (споделям гледната точка на Tøger Seidenfaden в Saving Europe from the tyranny of referendums). За мен са интересни някои последици относно правната уредба на общностите:

1. Така или иначе трябва да се направят някои реформи на Европейската комисия относно състава и процедурата за избора й. Това може да бъде малка ревизия, която обаче пак ще трябва да бъде предмет на ратификация от държавите-членки.
2. Не виждам как може правно да бъде осигурено по-нататък провеждането на обща външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз без реформа на втория стълб на ЕС относно координацията между институциите и държавите членки и представителството на интересите на ЕС.
3. В областта на правосъдието и вътрешния ред към момента общностите са на предела на правомощията, които са им предоставени от договорите. Напълно закономерно е и е крайно време при провал на Договора от Лисабон ефективно да се приложат възможностите за засилено сътрудничество в тази област.
4. Трябва да се предвиди ясна правна възможност за напускане на Европейския съюз. Напълно несправедливо е някои държави да ползват само предимствата на европейската интеграция и в същото време да я препятстват. Все пак при присъединяването си през 1973 г. Ирландия е една от най-бедните страни в Европа; и в продължение на десетилетия значим получател на средства от Структурните фондове на ЕС. И останалите две държави от разширението през 1973 г. – Дания и Великобритания, имат за какво да размишляват.
5. Друга възможност е част от тези държави да бъдат „извадени от семейната снимка“, като се преуреди правното действие на Договора от Лисабон; това е трудно постижим вариант, но е по-реалистичен от „пренаписване“ на договора.

При всяко положение сегашната ситуация е огромно предизвикателство пред експертите и няма само един правилен отговор.

Кой е най-добрият координиран отговор на растящите цени на петрола?

Според ЕК отговорът на ЕС на неотдавнашното увеличение на цените на петрола трябва да се основава на предположението, че цените най-вероятно ще останат високи в средносрочен и дългосрочен план. Това означава, че е необходимо структурно адаптиране, което трябва да даде положителни резултати възможно най-скоро.

Комисията препоръчва на Европейския съвет:

• да потвърди своята решимост за приемане до края на 2008 г. на правнообвързващи мерки в изпълнение на целите си за 2020 г. за възобновяеми енергийни източници, биогорива и намаляване на газовете с парников ефект, които са от първостепенно значение за значителното подобряване на енергийната ефективност и диверсификацията на енергийното предлагане в ЕС;
• да активизира усилията за постигане на енергийна ефективност на предприятията и на домакинствата, така че да се реализират по-бързи и по-съществени икономии в съответствие с договорените цели;
• да отчете факта, че Комисията ще докладва относно функционирането на пазарите за нефт и петрол в рамките на предстоящия стратегически преглед на енергетиката и до края на годината ще направи предложения относно прозрачността на търговските петролни запаси;
• да отчете факта, че Комисията ще предложи тази година преразглеждане на директивата за данъчното облагане в енергетиката и директивата за евровинетката, като измененията ще са в името на по-голяма енергийна ефективност;
• да отчете факта, че Комисията възнамерява да докладва през есента относно възможно използване на данъчни облекчения, включително намаляване на ДДС, за насърчаване на икономията на енергия;
• да подпомогне при организирането на световна среща на върха относно пазарите на петрол между основите страни производителки и потребителки на петрол и да задълбочи съществуващите регионални и двустранни диалози с цел за постигане на по-добър достъп до пазара и на прозрачност;
• да даде съгласието си държавите-членки да предоставят целева подкрепа, когато това е оправдано, за най-засегнатите домакинства, като в същото време гарантират, че мерките за смекчаване на непосредственото въздействие на високите цени на петрола са временни, не нарушават вътрешния пазар и не възпрепятстват по-дългосрочните мерки за адаптиране към високите цени;
• да даде съгласието си за помощ на развиващите се страни, внасящи петрол, за смекчаване на последствията в краткосрочен план и за подобряване на енергийната им ефективност и за разработване на алтернативи на изкопаемите горива посредством програми за развитие на ЕС.

Предприятие на Общността за горивни клетки и водород

Създава се предприятие „Горивни клетки и водород“ (ГКВ). То е съвместно предприятие съгласно член 171 от Договора за ЕО. То е орган на Общността и юридическо лице. Основната цел на предприятието е да осигури координирано използване и ефективно управление на средствата, предвидени за съвместни технологични инициативи за „Горивни клетки и водород“.

Учредители на съвместното предприятие ГКВ са Европейската общност, представлявана от ЕК, и промишлената група на европейската съвместна технологична инициатива за „Горивни клетки и водород“ (наричана по-долу „промишлена група“), която представлява интересите на промишлеността и е отворена за частни дружества. Член на съвместното предприятие ГКВ може да стане научноизследователска група.

Споразумение между ЕП и ЕК за процедурите по комитология

В Официален вестник – Споразумение между Европейския парламент и Комисията относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/ЕО на Съвета за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията.

Решение 1999/468/ЕО регулира т.нар. процедури по комитология – това са процедури за контрол върху мерките, които приема Европейската комисия за изпълнение на общностното законодателство. Мерките (изпълнителни регламенти и директиви на ЕК, планове, програми, квоти и т.н.) се разглеждат от комитети, в които са включени представители на държавите-членки.

Европейският парламент до 2006 г. имаше твърде ограничени правомощия по тези процедури. След промените от 2006 г. парламентът участва в т.нар. процедура по регулиране с контрол (приложима при приемането на нормативни актове от ЕК в изпълнение на законодателство, прието по процедурата за съвместно вземане на решения от Съвета на ЕС и ЕП).

Споразумението обхваща обмена на документи, срокове за отговор, спешните мерки и т.н.

Европейското икономическо пространство – демократичен дефицит?

Erik O. Eriksen, директор на ARENA – центърът за европейски изследвания на University of Oslo, разсъждава върху положението на Норвегия като член на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Според него „споразумението [за ЕИП] не е конвенционален търговски договор, а небалансирано споразумение между две твърде неравнопоставени страни“. И още: норвежците според Eriksen имат по-малко думата при определянето на правилата, които ги засягат.

Това, което Eriksen не посочва изрично, е по-малкото участие на норвежкия парламент в процедурите за вземане на решения по ЕИП. По темата са писали Jan Kåre Melsæther и Ulf Sverdrup – The parliamentary challenge in the EU and the EEA: an increasing gap.

По-пламенна критика на ЕИП може да се открие на страницата на норвежката организация, наречена красноречиво „No to the EU“. Там Morten Harper анализира споразумението в The European Economic Area – a real heartbreaker, и посочва алтернативи.

Същност на извършена финансова корекция от ЕК

В решението по дело C-418/06 P Кралство Белгия срещу Комисия на Европейските общности, Съдът на ЕО като втора инстанция по жалба на основание член 56 от Статута на СЕО се е произнесъл по няколко въпроса, свързани с приложението на правилата по Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА).

Относно твърденията за принудителния характер на финансовите корекции, определени от ЕК в съответствие с приетите от нея указания в областта на ФЕОГА, СЕО посочва, че: „подобна финансова корекция цели да се избегне плащането от ФЕОГА на суми, които не са послужили за финансирането на цел, преследвана от разглежданата общностна правна уредба, и следователно не представлява санкция“.