Независимостта на ЕЦБ в практиката

Паричната политика на еврозоната е от изключителната компетентност на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) – виж чл. 105, пар. 2 и следващите ДЕО. Вече е ставало дума, че при осъществяване на своите задължения членовете на управителните органи на ЕЦБ и ЕСЦБ нямат право да искат или приемат указания от институции или органи на общността, от правителствата на държави членки или други органи (чл. 108 ДЕО и чл. 7 от Протокола за Статута на ЕСЦБ и ЕЦБ).

Никола Саркози, президент на Франция, си задава въпроса дали е разумно основният лихвен процент на еврозоната да е 4,25%, при положение, че в САЩ е 2%.

Жозе Мануел Барозо, председател на Европейската комисия отвръща, че има повече доверие в позицията на централните банкери (по въпроса), отколкото в тази на политиците, които са изложени на краткосрочен политически натиск.

Не мисля, че тук е най-важен въпросът за доверието. Подобни изказвания (като на Саркози) нарушават принципа за абсолютна и безусловна независимост на ЕСЦБ и ЕЦБ, неразривна част от институционалната уредба на еврозоната. Създава се съмнение за компетентността и независимостта на взетите решения. Това е недопустимо.

От теоретична гледна точка обосновка на този принцип и неговото значение в практиката може да се открие в книгата на Alex Cukierman – Central Bank Strategy, Credibility, and Independence: Theory.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s