Планът е приет от Министерски съвет на Република България. В него „са адресирани препоръките и набелязаните критични области от Доклада на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно управлението на средствата от ЕС в България„.
Какво може да се определи като позитивно в плана:
- Актуализираният План за действие за засилване на системите за управление и контрол на ФРПИ предвижда създаването на Национална агенция пътна инфраструктура (НАПИ). Планът съдържа детайлни мерки, които би следвало да доведат до значително подобряване на управлението на средствата по ОП Транспорт и ОП регионално развитие за пътна инфраструктура;
- Предвидените промени в Закона за обществените поръчки;
- Приемането на Закон за конфликта на интереси;
- Мерките за укрепване на административния капацитет – чрез планово обучение на държавните служители, допълнително стимулиране и въвеждане на общо задължение за сигнализиране на нередности.
- Акцент върху независимостта на централния одитен орган.
Какво в плана буди въпроси и тревога:
- Предвидените срокове за провеждане на тръжни процедури по някои от най-големите инфраструктурни проекти (автомагистралите „Струма“ и „Марица“, ж.п. линия Свиленград – Турска граница и др.) на практика означават, че тръжните процедури ще бъдат проведени преди приемането на измененията в ЗОП и новия Закон за конфликта на интереси. Създава се риск от последващо отпадане на финансирането по ОП Транспорт за тези проекти. Те са на обща стойност над 800 млн. евро;
- Прекомерна централизация на дейностите по планирането, програмирането, управлението, наблюдението и контрола на средствата от ЕС – чрез правомощията на заместник министър-председател, определен еднолично от министър-председателя (виж Постановление № 104 на МС от 17.05.2008 г. за организация и координация при управлението на средствата от фондовете на Европейския съюз);
- Липса на мерки за гарантиране на независимост на изпълнителните агенции;
- Тотална липса на мерки за подобряване на координацията между министерствата, между различните заинтересовани лица, както и между централните, регионалните и местните органи (според мен е нереалистично да се очаква, че заместник министър-председателя по ПМС 104/2008 ще може ефективно да извършва такава координация между 24 административни структури на централно ниво, 28 области и 262 общини);
- Недостатъчни мерки за изпълнение на критериите за положителна оценка на съответствието (особено по ОП Околна среда и ОП Регионално развитие);
- Липса на срокове за приемане от Народното събрание на необходимите промени в законодателството (измененията на ЗОП и Закона за пътищата, нов закон за конфликта на интереси);
- Липса на конкретни мерки за взаимодействие с органите на дознанието и прокуратурата.
Разбира се, посочените мерки обхващат само доклада за управлението на европейските средства. По основния доклад по механизма за проверка и сътрудничество засега се координират усилията на различните компетентни органи.
Право на Европейския съюз 