Цитат на министъра на вътрешните работи на Република България: „този, който обвинява, трябва да скрепи обвинението си с някакви доказателства„. Поводът – протестите на 14 януари 2009 г. Министърът продължава:
„при нас към момента в районните полицейски управления, специално помолих за такава справка, няма постъпили жалби. Хубаво, ще каже някой, не вярват на полицията, не подават в полицията. Нека тогава да отидат в прокуратурата.“
С това Михаил Миков обяснява липсата на образувани проверки или досъдебни производства срещу служители на МВР за действията им по времето на протеста на 14 януари.
Уважаеми господин Миков, в Република България повдига обвинение само прокурора, когато състави обвинителен акт (аргумент от чл. 246 НПК), и вие това много добре го знаете. Също така много добре знаете, че законен повод за образуване на досъдебно производство е и „информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване“ (чл. 208, т. 2 НПК).
НЕ Е РАБОТА НА ПОСТРАДАЛИЯ в наказателния процес да събира доказателства, още по-малко пък да повдига обвинения. И това вие МНОГО ДОБРЕ го знаете (правата на пострадалия са уредени в чл. 75 НПК; изключение правят само престъпления, което се преследват по тъжба на пострадалия).
Оттук извода – когато разследващият орган не си върши работата, това не е по вина на пострадалия. И когато разследващият орган е разследващ полицай, вие лично носите отговорност за несвършената работа (аргумент от чл. 20 ЗМВР).
Право на Европейския съюз 
Най-голямото ми опасение е, че всъщност може и да не ги знае. Не съм сигурен докъде се простира (не)компетентността, но все пак да вярваме, че не е чак толкова зле.
Затова съм приложил линк към биографията на господин Миков, той е старши асистент по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“. Знае.