Предложение за консорциум за транзита на газ през Украйна

Elena Gnedina и Michael Emerson от CEPS предлагат създаването на консорциум между Европейския съюз, Русия и Украйна за управление на транзита на природен газ през територията на Украйна.

Посочват се три варианта за организация на консорциума – продажба на дял от газопреносната мрежа, предоставяне на концесия или договор за управление. Според авторите концесията е най-подходящия способ.

Един от важните аргументи на авторите е съмнението доколко Русия ще бъде в състояние да финансира изграждането и осигуряването на капацитет за двата големи проекта – Северен поток и Южен поток.

Междувременно Андрис Пиебалгс отхвърли възможността за финансиране от ЕС на проекта „Набуко“. Според него ще бъде трудно да се получат компенсации за спирането на доставките в началото на януари: „Русия ще каже, че Украйна е виновна, а Украйна ще каже, че Русия е виновна“.

Годишния доклад за европейските фондове в Република България

Готов е текстът на Годишния доклад за състоянието и степента на усвояване на европейските фондове в Република България, очаква се той да бъде приет окончателно на 29 януари 2009 г. от Подкомисията по усвояване на средствата от ЕС към Комисията по европейските въпроси към Народното събрание.

Посочват се следните общи слабости при управлението на финансови средтсва от ЕС:
1. Забавяне при подготовката и приемането на съпътстващите всяка оперативна програма наредби, указания, насоки за бенефициентите и формуляри за кандидатстване;
2. Липса на достатъчно административен капацитет, както на централно ниво, така и в по-значителна степен на местно ниво;
3. Текучество на квалифицираните кадри;
4. Проблеми при въвеждането и използването на Информационните системи за управление и наблюдение на оперативните програми;
5. Комуникационните стратегии на оперативните програми не изпълняват достатъчно ефективно своята функция. Следва да се обърне повече внимание на начините за по-добро информиране на обществото като цяло и конкретно на потенциалните бенефициенти по всяка оперативна програма;
6. Като част от Комуникационната стратегия, следва да се обърне и повече внимание на обучението на управляващите органи, на централно и местно ниво
7. Закъснение при въвеждането на адекватни контролни процедури за изпълнението на програмните приоритети по оперативните програми.

Прави впечатление отбелязването на дуализъм в правомощията на зам. министър-председателя Меглена Плугчиева, с тези на министъра на финансите, както и дублирането на функции по отношение на отговорността за осъществяване на координацията и даването на указания от заместник министър-председателя и Централно координационно звено. Това кореспондира с някои от критичните ми бележки по плана на МС за еврофондовете и ПМС 104/2008 г.

Докладът препоръчва:
„1. Засилване на оперативните правомощия на Зам. министър-председателя чрез преминаването на пряко подчинение и отговорност на звеното от МФ-дирекция УСЕС (…)
2. Създаване на държавна структура-общ координационен, комуникационен и контролен център, обединяваща в едно разнородните по състав 9 управляващи органи под юрисдикцията и в рамките на Министерски съвет.“

С други думи, препоръчва се цялостна централизация на дейностите по управление на средствата от ЕС в Министерски съвет под ръководството на заместник министър-председателя по по ПМС 104/2008 г., текущо – г-жа Меглена Плугчиева.

Общественото мнение в ЕС за пространството на свобода, сигурност и правосъдие

Евробарометър публикува резултатите от проучване на общественото мнение за дейностите и политиките на Европейския съюз в областта на изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Три категории въпроси предизвикват най-голяма загриженост в европейските граждани – организираната престъпност, наркотиците и защитата на основните права, включително правата на децата. Същите три теми се посочват най-често като области, в които действията на ниво Европейски съюз ще имат най-голяма добавена стойност.

Подкрепа за действия на ниво ЕС получават и обмена на информация между съдебните и полицейските органи на държавите членки, както и контрола на границите на Европейския съюз.

Българските граждани са загрижени над средното за борбата с организираната престъпност и тероризма, злоупотребата с наркотици, защитата на основните човешки права, подобряване на достъпа до правосъдие.

Българите виждат най-малко добавена стойност от действия на ниво ЕС в сравнение с гражданите на всички други държави членки в почти всички области на действие. Показателен е и големият процент неотговорили – между 19% и 36%. Може да се каже, че по отношение на дейността на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешния ред българите са най-големите евроскептици.

От друга страна, макар и под средното за ЕС, мнозинството български граждани считат, че трябва да се подобри комуникацията си най-вече по отношение на борбата с организираната престъпност, злоупотребата с наркотици, защитата на основните човешки права, достъпа до правосъдие. На практика липсата на подкрепа може би се дължи и на липсата на конкретна информация за дейността на институциите на Европейския съюз.