Daily Archives: 29 януари 2009

Нови процедури за установяване на нарушение на общностното право срещу България

Днес Европейската комисия обяви четири процедури за нарушения на общностното право срещу България.

Първата е за таксите за терминиране между телекомуникационните оператори. ЕК препоръчва на Комисията за регулиране на съобщения да преразгледа правилата за ценообразуване на тези такси.

Комисията е решила да продължи процедурата за неизпълнение на Директива 2003/54/ЕО относно правилата на вътрешния пазар за електричество, като се посочват нарушения на принципа за достъп на трети лица до електропреносната мрежа, както и нередности в тръжните правила за разпределяне и предоставяне на преносна способност. Започва също така процедура за неизпълнение на общностното законодателство за насърчаване на енергийната ефективност.

Започва процедура срещу България за неиздаването в срок на комплексни разрешителни на промишлени инсталации.

Предложение за осъвременяване на интегрираните насоки за растеж и заетост

Европейската комисия предлага на Съвета на ЕС проект за осъвременяване на интегрираните насоки за растеж и заетост и специфични препоръки към отделните държави членки.

За България се препоръчва:

• Спешно подобряване на ефективността и ефикасността на публичната администрация;
• Затягане на бюджетната политика, подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи, обвързване на доходите с растежа на продуктивността, насърчаване на ефективната конкуренция;
• Бързо приемане и прилагане на мерки за намаляване на бюрокрацията на централно и местно ниво и намаляване на забавянията в административните процедури с цел подобряване на бизнес средата и подпомагане на борбата с корупцията;
• Като част от общия подход за „flexicurity“ – фокусиране върху качеството на трудовия ресурс и заетостта чрез подобряване на ефективността и ефикасността на активния пазар на труда и адаптиране и модернизиране на управлението на образованието до нива, които по-добре съвпадат с нуждите на пазара на труда, както и намаляване ранното напускане на училище.

Предложения за световно споразумение по проблемите на измененията на климата

Европейската комисия представя предложенията си за ново споразумение на глобално равнище по проблемите на измененията на климата. Очаква се новото споразумение да бъде сключено на конференцията на ООН по въпросите на климата в Копенхаген през декември 2009 г.

Целта на ЕС е да ограничи глобалното затопляне до по-малко от 2°C над температурата преди индустриализацията, тъй като се твърди, че измененията на климата ще бъдат опасни над това равнище.

Според ЕК развитите страни трябва да поемат инициативата и до 2020 г. да намалят общите си емисии с 30 % спрямо равнищата от 1990 г. ЕС дава пример с ангажимента си да ограничи собствените си емисии с 30 %, ако други развити страни се ангажират, че също ще извършат подобни съкращения, и вече взема мерки да съкрати собствените си емисии с 20 %.

Предложението предвижда развиващите се страни, с изключение на най-бедните, да ограничат нарастването на общите си емисии до 15 ─ 30 % под обичайните равнища до 2020 г.

Предложение за фактурирането по ДДС

Европейската комисия предлага изменение на правилата за фактуриране по Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Предлага се улесняване на електронното фактуриране чрез въвеждане на принципа за равно третиране на електроните фактури и фактурите на хартиен носител. Въвеждат се фактури за самотаксуване, опростяват се правилата за издаване на общи фактури. Предвижда се задължение за фактуриране на доставките, освободени от облагане с ДДС. Предлага се общ срок за съхраняване на ДДС фактури за срок от 6 години.

Доклад за противодействието на корупцията и организираната престъпност в България

Центърът за изследване на демокрацията представя своя годишен доклад „Престъпление без наказание. Противодействие на корупцията и организираната престъпност в България“.

Препоръчвам задълбочено четене на доклада в неговата цялост. Все пак могат да се обобщят някои изводи.

Положителните тенденции:

  • Административната корупция при бизнеса намалява с 50 % след приемането на страната в ЕС;
  • Значителен антикорупционен ефект има прекратяването на безмитната търговия на сухопътните гранични пунктове.

Негативните тенденции:

  • Регистрира се спад в антикорупционните усилия през първите две години от пълноправното членство на страната в ЕС;
  • Практическа безнаказаност на корупцията и организираната престъпност във високите етажи на властта;
  • Устойчива тенденция на нарастване на корупцията сред населението в България;
  • Толериране на олигархичната организирана престъпност и олигархизиране на икономиката;
  • Целенасочени опити да се завладеят неправителствените организации;
  • Оправдаването на действията на управляващите със съществуващото законодателство, съчетано с преднамерено използване на законовата уредба за целенасочено облагодетелстване на близки до властта представители на частния сектор.

От изводите на ЦИД може да се направи заключение, че в България е налице системна корупция в степен, която може да се определи като зараждаща се нормативна система – т.е. корупцията е правилото, а не изключението. Това създава нови предпоставки за разпространение на лоши административни практики, клиентелизъм и организирана престъпност. Това Donatella Della Porta и Alberto Vannucci в „Corrupt Exchanges“ наричат „корупционна еволюция“. Изследването им е интересно, защото използва много богат емпиричен материал за корупционните практики в Италия преди операция „Чисти ръце“.

Според Della Porta и Vannucci основната предпоставка за системната корупция са лошите административни практики, които създават търсене за корупция. Това кореспондира с установеното от ЦИД оправдаване на действията на управляващите със съществуващото законодателство, съчетано с преднамерено използване на законовата уредба за облагодетелстване. Те дават и предложения за конкретните стъпки за противодействие на корупцията:

  1. Разпределение на отговорностите между управляващо мнозинство и опозиция;
  2. По-категорично разпределение на политическите и административните функции в управлението;
  3. Намаляване на паразитните доходи от упражняването на държавна намеса в икономиката;
  4. Създаване на условия за истинска конкуренция между предприятията на пазара;
  5. Реформа с цел подобряване на отчетността на публичната администрация и осигуряване на ясни механизми за контрол върху дейността й;
  6. Стриктни срокове за изпълнение на задълженията на администрацията;
  7. Разследвания за корупция при всеки случай на неизпълнение на договори за обществени поръчки.

Без да е изчерпателен, този списък дава и добра основа за анализ за наличието или отсъствието на политическа воля за бора с корупцията.