Daily Archives: 5 февруари 2009

Посланията на Крихбаум

Струва ми се полезно да цитирам някои от посланията на Гунтер Крихбаум – председател на комисията по въпросите на Европейския съюз в германския парламент (Бундестага). Те са част от интервюто му по време на официално посещение в България.

„Всички мерки, които Европейската комисия прилага сега срещу България, не означават дискриминация на страната. Европейските субсидии в крайна сметка са пари на данъкоплатците, Германия финансира над 20% от бюджета на ЕС.

Корупцията засяга най-бедните във вашата държава – които не могат да участват в конкурентната борба, тъй като не могат да си позволят да влияят на вземането на решения.“

„България днес вече не изпълнява предпоставките, които бяха решаващи на 1 януари 2007 г. Оттогава вие се върнахте назад.“

„Наистина понякога трябва да се говори с недвусмислено ясен език.“

„Случаите на корупция не само да се преследват и да се повдигат обвинения, но и да се произнасят присъди.“

„Не може малките риби да бъдат задържани, а големите да се измъкват. Искаме да видим присъди, които да отговарят на тежестта на престъплението. Бих пожелал, когато извършителите са известни, да не бъдат задържани едва след като напуснат страната и чак после да бъдат осъждани.“

„Вместо да се чакат докладите, много по-смислено е да се развива диалогът.“

Нараства заплахата от икономически протекционизъм

От няколко седмици върви дебат относно заплахата от икономически протекционизъм като възможен политически избор при глобална финансова и икономическа криза. Темата е обобщена от Richard Milne във Financial Times.

Инициативата Buy American на новия американски президент, включена в пакета мерки за съживяване на американската икономика, вече предизвика реакцията на Европейската комисия, която предупреди, че ще отнесе въпроса до Световната търговска организация (СТО).

Според Milne основната заплаха остава т.нар. финансов протекционизъм – предоставяне на финансова помощ за определени „национални“ банки, които се оттеглят от чуждестранните пазари. Именно това оттегляне на банките от други държави – особено от Източна Европа, представлява най-сериозния риск. Според Nicolas Véron от Bruegel този риск може да доведе до „икономическа мизерия“ в Източна Европа. Daniel Gros от CEPS обръща внимание на въпроса с трудовата миграция особено във Великобритания, Испания и Ирландия – страни, чиито строителни сектори са засегнати в голяма степен от кризата.

Доклад на ЕП за климата

Европейският парламент прие доклад „2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“.

Докладът съдържа редица конкретни мерки за противодействие на измененията в климата:

• поставяне на задължителна цел за 20% повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. и конкретни временни цели за намаляване на емисиите;
• създаването на партньорства в областта на слънчевата енергия с държавите от средиземноморския регион, които да генерират слънчева енергия и да я пренасят в ЕС чрез кабели с високо напрежение;
• неутралните енергийни резултати трябва да бъдат дългосрочната цел за строителния сектор в Европа (до 2015 г. в новите жилищни сгради и до 2020 г. в новите търговски и обществени сгради);
• създаване на Европейска общност за възобновяема енергия;
• държавите-членки и институциите на ЕС трябва да подкрепят изследванията в областта на най-новите транспортни технологии, които щадят околната среда, като водород, електричество, горивни клетки, хибридни или съвременни биогорива;
• Комисията трябва да разгледа възможността за формулиране на цели за намаляване на емисиите на парникови газове от земеделието;
• учредяване на европейски фонд за изменението на климата и/или на съответни фондове в държавите-членки;
• въвеждане на европейска „супермрежа“, достъпна за всички видове доставчици на електричество;
• насърчаване на гражданите да намалят емисиите по подходящ икономичен начин, например чрез информацията за съдържанието на въглерод в продукти и услуги;
• държавите-членки трябва да осигурят безплатни енергийни проверки, които да позволят на гражданите да намалят потреблението си на енергия и свързаните с него емисии.

Нови санкции за работодателите на незаконни имигранти

ЕП гласува серия от поправки към директивата за санкции за работодатели на незаконни имигранти, но отложи формалното си одобрение за следващата пленарна сесия в Брюксел. Директивата предвижда широк кръг от санкции, вариращи от глоби до затвор за най-тежките случаи, през лишаване от право на участие в търгове за обществени поръчки и получаване на помощи.

Според проекта на директивата държавите-членки трябва да осъществяват ефикасни и достатъчни на брой проверки за контрол върху наемането на лица от трети страни, които пребивават незаконно. Те трябва да изискват също така от работодателите да проверяват дали техните работници, които са граждани на трети страни, имат валиден документ за престой и да информират националните власти за наемането на нови такива работници.

Зелена книга за трансевропейските транспортни мрежи

Европейската комисия е съставила Зелена книга за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T). Чрез нея ЕК цели ревизия на транспортната политика по отношение на TEN-T, като се вземат предвид разширяването на ЕС, принципът на устойчиво развитие, интеграцията на транспортните мрежи.

Поставя се акцент върху интеграцията на транспортните мрежи, засилено общностно измерение в планирането на TEN-T, подкрепа с финансови и нефинансови инструменти на Общността за изграждане на TEN-T.

Разходите за изпълнение на законодателството в ЕС растат

Open Europe публикуват доклад за разходите, направени от държавите членки и Европейския съюз за прилагане и изпълнение на общностното законодателство.

Докладът посочва, че общият брой нормативни актове на Европейския съюз възлиза на 26 500. За периода 1998 – 2008 г. разходите за общностни регулации в Европейския съюз според Open Europe са 1,4 трилиона евро. От тях 66% се финансират от бюджета на общностите. За България посочената сума на разходите за изпълнение на общностното законодателство за същия период възлиза на 2,5 млрд. евро.

Докладът твърди, че системата за оценка на въздействието (impact assessment) на Европейската комисия води до спорадични и зле формулирани оценки, които са почти неизползваеми в процеса на взимане на решения. Само в три случая от общо 10 800 предложения оценката на въздействието е довела до оттегляне на предложението. Според авторите на доклада Европейският парламент по-скоро осъществява „свръх-намеса“ в приемането на законодателството, отколкото „независим надзор“ – аргумент, който буди известно недоумение.

Методологията на изследването на разходите се основава на оценките за въздействието на законодателството. Това означава, че действителните разходи може да се различават в значителна степен от посочените оценки. Нещо повече, в случай, че оценките за въздействие са наистина почти неизползваеми, е трудно да се обоснове именно тяхното използване за оценка на разходите.

Въпреки някои свои недостатъци докладът поставя важни въпроси за цената на правното регулиране в Европейския съюз.