Monthly Archives: април 2009

Докладът RAPEX за 2008 г. показва увеличение на броя на откритите опасни продукти

Годишният доклад на Европейската комисия за функционирането на системата за бързо предупреждение за нехранителни опасни продукти (RAPEX) посочва, че броят на изтеглените от пазара на ЕС опасни потребителски продукти се е повишил с 16 % през 2008 г. спрямо 2007 г.

Играчките (498 нотификации), електроуредите (169 нотификации) и моторните превозни средства (160 нотификации) съставляват 53 % от всички нотификации през 2008 г. за продукти, представляващи сериозен риск.

Ротация в Управителния съвет на ЕЦБ

Обнародвано е изменение на Решение ЕЦБ/2004/2 от 19 февруари 2004 г. за приемане на Процедурния правилник на Европейската централна банка, което въвежда т.нар. ротационна система за правото на глас в Управителния съвет на ЕЦБ.

Държавите членки на ИВС са разделени три групи с оглед дела им в общия БВП на еврозоната и относителния размерна техните финансови системи, измерен спрямо общия баланс на финансовите институции в еврозоната. За първата група броят на правата на глас, които се разпределят на ротационен принцип през всеки едномесечен период, е един; за втората и третата група броят на правата на глас, които се разпределят на ротационен принцип през всеки едномесечен период, е равен на разликата между броя на управителите, разпределени в групата, и броя на правата на глас, определени за групата, минус две. Управителите се ротират в началото всеки календарен месец.

Този ротационен модел се критикува като много сложен и непрозрачен.

Въпреки това тази концепция е интересна по две причини – първо, защото процеса на вземане на решения в ЕЦБ е достатъчно важен въпрос и второ, защото може да се наложи възприемането на ротационна система за състава на Европейската комисия преди Ноември 2009 г. Определено се надявам да нямаме Комисия, в която комисарите с право на глас ще се ротират по групи държави всеки месец.

Президентът наложи вето на прага за коалициите

Президентът Георги Първанов настоя Народното събрание да преразгледа прага за влизане в НС на коалиции, тъй като правилата в изборната надпревара не бива да се променят в последния момент. Според президента така се ограничава политическият плурализъм, създават се предпоставки за силно стесняване на кръга на формациите в парламента и се формират изкуствени мнозинства, които не отговарят на волята на народа. А това води до неустойчивост в работата на Народното събрание.

Временната комисия за парламентарните избори прегласува промените и предложи отхвърляне на ветото  два часа след като то беше наложено.

В същото време неправителствени организации, обединени в Гражданска коалиция за свободен и демократичен избор, ще настояват държавите от ЕС да изпратят независими наблюдатели за парламентарните избори. Те искат също да участват в работата на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Маастрихтските критерии: произволни инструменти?

Paul De Grauwe казва в статията си „The politics of the Maastricht convergence criteria“, че тези критерии се използват по произволен начин за постигане на определени политически цели. Целите според него се свеждат основно до една – забавяне на разширяването на еврозоната.

Проф. de Grauwe е уважаван експерт по международна икономика.

Румъния предлага гражданство на 1 млн. молдовци

Румънският президент Траян Бъсеску е изискал от румънското правителство да предложи промени в съответните нормативни актове така, че да „ускори и улесни процеса на възстановяване на румънско гражданство на тези, които са го загубили и на техните семейства до трета степен“. Според Бъсеску по този начин „румънците в Република Молдова бързо ще възстановят своето румънско гражданство и ще станат – не от морална, а пт правна гледна точка, членове на европейското семейство“. По предварителни оценки мярката ще засегне до 1 млн. молдовски граждани.

Така Молдова ще се превърне в държава, в която една част от населението има и руско гражданство (в Приднестровието), докато друга част ще има и румънско гражданство – което означава и европейско гражданство.

Полски медии с нови доказателства за тайни затвори на ЦРУ

Това наистина е интересна информация. EUobserver съобщава, че журналисти от полската телевизия TVP и ежедневника Rzeczpospolita твърдят, че са получили нови доказателства за това, че в Полша е действал таен затвор на ЦРУ, използван за извънсъдебна екстрадиция на лица, заподозрени в тероризъм.

Тук трябва да припомня резолюцията на Европейския парламент от февруари, в която се казва: „докладът на Парламента [от февруари 2007 г.] и последвалите го събития потвърждават, че няколко държави членки на ЕС са участвали или са сътрудничили активно или пасивно“ със властите на САЩ при незаконното транспортиране на затворници.

Бюлетините ще бъдат преброени отново в Молдова

Конституционният съд на Молдова възложи на Централната избирателна комисия да извърши повторно преброяване на гласовете след искане за това от комунистическия президент на страната Воронин.

Опозицията настоява за нови избори.

Междувременно специалният представител на Хавиер Солана за Молдова, Калман Мижей, е от една седмица в Кишинев с цел установяване на диалог между правителството и опозицията и установяване на фактите.

Това е положително развитие, но остава да се види дали напрежението ще утихне. Впечатлен съм от твърденията на граждански организации в Молдова, за които съобщава EurActiv, че се създават предпоставки за установяването на полицейски и диктаторски режим в Република Молдова.

Днес демокрацията явно е с ограничено предлагане.

Българският демократичен дефицит – 3

Пиша този пост с голяма тревога.

Изглежда,че днес в България демокрацията се разпада. Има три групи доказателства за това:
1. Медийните закони се пренаписват по порочен начин, с конкретни намерения, които със сигурност не са в общ интерес. Източник: Нели Огнянова.
2. Изборното законодателство се подготвя, за да задържи една определена коалиция извън парламента. Това се прави чрез удвояване на прага за влизане в парламента от 4% на 8% (досега прагът беше един и същ за партии И коалиции – 4%). Източник: Румяна Коларова.
3. Софийски градски съд отказва да регистрира ръководството на политическа партия, част от гореупоменатата коалиция, защото това ръководство е избрано чрез преки партийни избори, а според СГС „преки партийни избори не са правени [досега] в България“.

Има поне два начина да се гледа на това. Единият е научният подход – можем да говорим за дискурсната демокрация така, както я дефинира Хабермас или пък за ключовото изследване на Пътнам за демокрацията и институциите в Италия, от която могат да се правят редица аналогии.

Предпочитам да припомня, че България е държава – член на Европейския съюз и като такава следва във всички случаи да отговаря на Копенхагенските критерии за членство и да съблюдава принципите, установени в чл. 6, пара. 1 от Договора за Европейски съюз. Политическите критерии от Копенхаген включват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата.

Ако не отговаряме на посочените критерии, къде ни е мястото???

Молдова изгони румънския посланик и заплаши Румъния с визов режим

Президентът на Молдова Александър Воронин обяви, че румънският посланик е обявен за персона нон грата, както и че Молдова ще наложи визови ограничения на Румъния.Това е следствие на обвиненията на Воронин, че влиянието на Румъния в бунтовете в Молдова е „много сериозно“.

Румънското външно министерство отрече обвиненията.

Ситуацията е странна. Молдова не може едностранно без предупреждение да въведе визи за румънски граждани и по този начин верроятно ще наруши условията на споразумението си с ЕС за улесняване на издаването на визи.

Засега председателството на ЕС и Европейската комисия не коментират.

ПАСЕ: България извърши „козметични промени” на съдебната власт

Serhiy Holovaty, председател на Мониторинговия комитет на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа представя доклад с констатации от посещението му в България през ноември 2008 г.
Той казва:

„Общото ми впечатление е, че в бързината да се спазят крайните срокове за присъединяването, някои реформи, и по-конкретно реформата на съдебната власт, претърпяха многбройни „козметични промени“, които тласнаха реформите в нежелана посока. Това е именно случаят с промените на конституцията и на Закона за съдебната власт през 2007 г.

Holovaty посочва три конкретни проблема на съдебната власт:

  • Дълги предварителни производства на наказателния процес;
  • Малък брой производства срещу високопоставени политици и държавни служители, участвали в корупционни деяния;
  • Неизпълнение на решенията на Съда в Страсбург [Европейския съд за правата на човека], поради малкия брой възобновени съдебни наказателни дела след постановяване на решение на ЕСПЧ и поради липсата на съответните разпоредби, позволяващи това в гражданския процес.

В края на доклада си той казва:

България остава страна с ендемична корупция, която е завоювала позиции сред администрацията и съдебната власт. (…) Слабостите на съдебната власт имат последици за повечето обществени сфери, което нарушава правилното функциониране на всички демократични институции.“

Сега остава да се види с КАКЪВ политически контекст ще обясни българското правителство предубежденията или дори зла умисъл на г-н Holovaty.