Конституционният съд на Германия реши, че „няма решителни конституционни възражения към закона за одобряване на Договора от Лисабон” (hat tip: Ana Yankova). Според съда Договорът от Лисабон е в съответствие с конституцията на Германия. Съдът също така изрично посочва, че договорът няма да създаде общоевропейска държава.
Това развитие се очакваше, но се радвам, че отпадна още една пречка пред влизането в сила на Договора от Лисабон.
Публикувано в Институционални въпроси, Реформа на ЕС
С етикети Германия, Договор от Лисабон, ратификация
Съветът на ЕС е постигнал политическо споразумение относно приемането на обща позиция за преработването на директивата за интегрирано предотвратяване и контрол на замърсяването.
Големите горивни инсталации ще трябва да съобразят пределните стойности на емисиите си в съответствие с т.нар. най-добри налични техники (НДНТ) до 2016 г.
Публикувано в Околна среда, Предприятия
С етикети големи горивни инсталации, емисии, най-добри налични техники, пределни стойности
Европейската комисия започна наказателни процедури срещу 24 държави членки за нарушения на различни разпоредби на общностното право относно вътрешния пазар на електроенергия и природен газ. Комисията се е фокусирала върху разпоредбите, които гарантират свободна конкуренция в интерес на потребителите.
Основанията за наказателната процедура срещу България приличат на тези за останалите държави членки – че системните оператори по преноса не публику2ват достатъчно информация за наличния капацитет и че управлението на т.нар. „структурни теснини” в мрежите.
Публикувано в Енергетика, Защита на потребителите, Конкуренция
С етикети България, Вътрешен пазар, газ, електроенергия, наказателна процедура, нарушение, системен оператор по преноса
Чешкото председателство реши да отмени насрочената за 26 юни междуправителствена конференция за присъединяване на Хърватска. Причината е продължаващият териториален спор със Словения.
Преговорите за присъединяване с Хърватска ще останат блокирани за неопределено време. „Това е двустранен спор, казва бъдещото шведско председателство на ЕС. Отговорността за решаване на двустранни спорове остава за самите страни [по спора]”.
Това е вярно. Но важният въпрос е дали подобни двустранни спорове няма на практика да предотвратят бъдещото разширяване на ЕС. И още: „поддържането на достоверността на възможността за интеграция е много важно, в противен случай сигурността на Балканите може да бъде сериозно подкопана”, казва Roland Berzani.
Публикувано в Външни отношения и ОВППС, Разширяване
С етикети Словения, Хърватска, преговори, присъединяване, териториален спор
Европейската комисия предлага на Съвета да определи крайни срокове за корекция на прекомерния бюджетен дефицит в Литва, Малта, Полша и Румъния. Комисията препоръчва и определяне на нов краен срок за дефицита на Унгария.
Публикувано в Бюджет и финанси, Институционални въпроси
С етикети Литва, Малта, Полша, Румъния, Унгария, процедура за прекомерен дефицит
Арестът на бившия министър-председател на Косово, Агим Чеку, се превърна в международен дипломатически спор. Според сръбския вестник „Данас” България е под сериозен натиск от страна на САЩ, Великобритания и Франция, които искат незабавното освобождаване на Чеку.
Агим Чеку беше задържан по международна заповед за арест на Интерпол по обвинения в Сърбия за престъпления, извършени по време на войната в Косово.
Сега главният прокурор следва да реши дали ще продължи с процедура за екстрадиция.
Публикувано в Външни отношения и ОВППС, Правосъдие и вътрешен ред
Публикувано е новото, десето издание на доклада „Публични финанси в ИПС -2009”.
Докладът посочва, че публичните финанси в ЕС са подложени на безпрецедентен стрес, тъй като играят основна роля за преодоляване на финансовата и икономическа криза.
Обобщени са мерките по Европейската програма за икономическо възстановяване. Според доклада автоматичните стабилизатори поради по-големите публични разходи и по-всеобхватните социални системи в ЕС, отколкото в САЩ, също са допринесли подкрепа за европейската икономика.
Съотношението на публичния дълг към БВП в ЕС се очаква да скочи с 21-22% до 79,4% от БВП през 2010 г. Влошаването на бюджетните показатели и увеличаването на съотношението публични разходи към БВП, наред с натиска върху публичните финанси на много държави членки поради разходи, свързани с възрастните хора, ще доведе до труден избор по пътя към дългосрочна финансова устойчивост.
Авторите на доклада вярват, че Пактът за стабилност и растеж съдържа достатъчна гъвкавост, за да се справи с безпрецедентните предизвикателства на кризата, като в същото време предостави рамка за бъдещи стратегии за бюджетна консолидация.
Едновременно Европейският съюз и САЩ са поискали консултации с Китай в Световната търговска организация (СТО) по повод на ограниченията за износ на някои суровини.
Според Катрин Аштън, комисар по търговията: „китайските ограничения за някои суровини нарушават конкуренцията и увеличават световните цени, усложнявайки нещата за нашите компании в период на криза. надявам се, че можем да постигнем приятелско решение чрез процеса на консултации.”
Въпросните суровини включват жълт фосфор, боксит, кокс, магнезий, манган, цинк.
Според Китай ограниченията имат за цел да опазят околната среда и да се изпълняват външнотърговските задължения на страната.
За да се оцени въпроса в перспектива си заслужава да се прочете отличната статия на Martin Stürmer: „The International Raw Materials Boom. A Challenge for Multilateral Trade Policy“. Авторът обръща специално внимание на конкуренцията на суровини, която е причинила множество войни през последните два века и даде началото и на европейската интеграция. Stürmer смята, че многостранната световна търговска система не е напълно адекватна на новите предизвикателства, произтичащи от увеличаващата се консумация на суровини. Авторът препоръчва отчитане на политиките за развитие и интересите на държавите-производителки на суровини.
Публикувано в Външни отношения и ОВППС, Вътрешен пазар, Данъци и мита, Институционални въпроси
С етикети Европейски съюз, Китай, САЩ, СТО, износ, мита, суровини
Съветът одобри нова Директива относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК – UCITS).
Най-важните цели на директивата са:
EUobserver съобщава, че Италия е инструктирала посолството си в Техеран да оказва хуманитарна помощ на ранени протестиращи до приемането на общ подход от страна на Европейския съюз. Австрия също е инструктирала посолството си да оказва първа помощ на протестиращи. Въпреки това Швеция – която ще поеме председателството на ЕС през юли, твърди, че не може да приема бежанци ; подобна е позицията и на Белгия.
Франция и Финландия също призовават за общ подход на ЕС по отношение на бежанците и търсещите убежище в посолствата в Техеран.
В същото време иранското правителство обвинява Великобритания и Франция във вмешателство в кризата след изборите в страната.
Какво следва да направят държавите от ЕС по този въпрос? От гледна точка на дипломатическото и консулското право – нищо. Те не би трябвало да използват посолствата си по начин, който би нарушил чл. 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съдържащ задължение да не се месят във вътрешните работи на приемащата държава.
Въпреки това ЕС може да направи много за сдържането на Иран, работейки съвместно със САЩ, Китай, Русия и другите заинтересувани страни, както посочва François Godement от European Council on Foreign Relations. Скорошният доклад на група експерти от RAND Corporation също подчертава, че е необходим концентриран, многостранен подход за справяне с иранската заплаха. Това предполага, за разнообразие, и единна европейска позиция спрямо Иран.
Публикувано в Uncategorized
С етикети Европейски съюз, Иран, Китай, Русия, САЩ, избори, посолства, протести, протестиращи, убежище
Право на Европейския съюз 