Спомняйки си комунизма

Има само две сили на света: меч и дух. Дългосрочно духът винаги побеждава меча.

Наполеон Бонапарт

Преди двадесет години на този ден падна Берлинската стена. Това беше началото на края на комунизма в Източна Европа.

Днес искам да кажа няколко думи за тази разрушителна идеология. Тя донесе много страдания на Източна Европа. Милиони почтени, трудолюбиви хора в Съветския Съюз, Чехословакия, Унгария, ГДР, Полша, България, Румъния и Албания бяха убивани, затваряни, измъчвани, изнасилвани, унижени и бити. Още много милиони станаха жертва на комунизма в Азия.

Този режим беше тоталитарен, точно както нацизма. Тоталитарните режими имат една особеност, чудесно обяснена от Juan José Linz – властта е концентрирана в малка група, която не се отчита пред никого и не може да бъде свалена от власт с мирни средства.

За да запазят своята власт, комунистическите ръководители бяха готови да направят всичко необходимо. И те го правеха, смазвайки безпощадно всяка съпротива, унищожавайки човешки животи, разрушавайки културата и сривайки общите човешки ценности.

Този дехуманизиращ аспект на комунизма е може би най-важната му и зловеща особеност.

Днес отбелязваме двадесет години без комунизъм в Европа. Но не би трябвало да празнуваме.

Комунизмът е жив и рита, поне в моята страна. Дори днес служителите на комунистическия режим играят важна роля в българското общество. Синовете и внуците на комунистическите ръководители са активни политици, магистрати, бизнесмени. Сега знаем как много от участниците в прехода към демокрация са били агенти или сътрудници на комунистическата Държавна сигурност.

По-лошо, дори днес българите са носталгични спрямо комунизма. Само 13% смятат че сме „по-добре’, а 62% от българите казват, че сме „по-зле” икономически, отколкото при комунизма. Понякога идеята за „силна ръка” се представя на обществеността в приглушени, мамещи тонове от опитни политически инженери.

Нека бъда ясен. Интеграцията в Европейския съюз е единствената истинска външна гаранция за демократичния политически процес в България. Но това не е достатъчно. В случай, че забравим миналото и пожелаем разваления плод на авторитаризма, никой и нищо няма да ни спаси.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s