Daily Archives: 14 декември 2009

Постижения на ЕС през 2009 г.

Европейската комисия представи своя мултимедиен годишник, в който са намерили място някои от най-значителните постижения на ЕС през изминалата година.

Основните постижения според Комисията са:

Очертаване на пътя към възстановяване на икономиката — ЕС и държавите-членки мобилизираха множество ресурси за оздравяване на икономиката и за защита на гражданите.

Телефонни разговори на по-ниски цени — европейците могат да поддържат връзка помежду си по мобилния си телефон по-лесно и по-евтино благодарение на усилията на ЕС да осигури по-ниски цени на разговорите.

Взаимодействие между експертите в борбата с деменцията — инициативата на стойност 2 милиарда евро на ЕС за прилагане на нововъведенията в областта на лекарства обединява усилията на отрасъла и на академичния свят за осигуряване на бърз преход от научните открития към производството на нови лекарства.

Справяне с проблемите на изменението в климата — Благодарение на ЕС 32 милиона тона емисии на въглероден диоксид не бяха отделени, тъй като беше направена оптимизация на осветителните тела.

Борба с глада в най-бедните страни по света — както недвусмислено показа т.нар. „инструмент за прехрана“ на стойност 1 милиард евро през 2009 г., ЕС участва в усилията за справяне с бедността и глада в световен мащаб.

Грижа за околната среда — за да запази околната среда възможно най-чиста, ЕС създаде нови правила за намаляване на вредните замърсители, идващи от петрола и пестицидите.

Възстановителни дейности в Европа след опустошителни бедствия — страните в ЕС реагират бързо, помагайки си взаимно, като изпращат хуманитарна помощ в области, засегнати от природни бедствия, какъвто бе случаят в Абруцо след земетресението през 2009 г.

Клиентите на банките получават максимално качество за парите си — ЕС създаде единния пазар заради гражданите и дружествата си; сега той следи за това, банките да бъдат лоялни с клиентите си.

Закрила за сухоземните и морските животни — ЕС криминализира предлагането на тюленови продукти на пазара и предложи нов план за действие за спасяване на акулите.

Безпроблемно пазаруване по интернет — ЕС предприе мерки спрямо уебсайтове, които не предоставяха на потребителите правата, които те имат според законодателството на ЕС.

Българският интерфейс за нарушаване на човешки права

Българският Закон за електронните съобщения скоро ще бъде изменен. Изменението ще предостави на Министерството на вътрешните работи неограничен, пряк достъп до личните данни на потребителите на Интернет и телекомуникационни услуги. Данните трябва да се използват за разследване на престъпления и организирани престъпни групи (ОПГ).

На пръв поглед изглежда, че това е нормална стъпка в усилията за борба с престъпността, която може иначе да се възползва от възможностите, предоставяни от модерните технологии. Ако някой прочете мотивите към законопроекта може да каже, че съществуват достатъчно процесуални гаранции за гарантиране на неприкосновеността на личните съобщения на българските граждани.

Защо смятам тогава, че поправката е опасна?

Само една причина – институционален капацитет. Както видяхме през последните години, и МВР, и Държавната агенция „Национална сигурност” злоупотребяваха с достъпа си до специални разузнавателни средства (СРС). Във Франция, която има население от 60 милиона, се дават 5000 разрешения за СРС годишно, а в България – с население 7,6 милиона – 10 000 разрешения годишно. Събраните данни неведнъж „изтичаха” в медиите. Много пъти СРС бяха използвани срещу политически опоненти или журналисти.

Безконтролното използване на СРС застрашава не само индивидуални човешки права, но и политическия процес като цяло. Тук трябва да припомня, че България все още е наблюдавана в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка именно поради липсата на достатъчен институционален капацитет на правораздавателните органи.

Даването на повече правомощия на МВР без цялостна реформа само ще задълбочи съществуващите проблеми. Вероятно трябва да припомня на правителството, че корупцията на ниско ниво в КАТ все още е голям проблем от съществен мащаб. Как се очаква от нас да повярваме, че нашите данни са в безопасност в МВР, когато ставаме свидетели на корупционни деяния всекидневно по улиците?

Ограниченията на човешките права понякога са оправдани за опазване на обществения ред. Сегашният подход обаче (широко използване на СРС, увеличаване на размера на предвидените наказания) не е функционално оправдан. Този подход няма да доведе до измерими резултати и няма да подобри представянето на правораздавателните органи.

Добрата новина е, че един независим орган – Европейската комисия, ще продължи да оценява българските усилия в борбата срещу престъпността и може да предложи корекции в политиката, ако те са необходими.