Вече имаме становището на г-н Барозо и на правната служба на Европейския парламент относно липсата на конфликт на интереси на българския кандидат за комисар, Румяна Желева. Както обещах, сега трябва да дам мнението си по нейната кандидатура.
Това е трудна задача, защото г-жа Желева е колега – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Но целта на този блог е честно да наблюдава участието на България в европейските дела и този случай просто не може да се пренебрегне.
Така че стои въпросът – защо Желева? Защо точно тя? Нямам идея. Всъщност досега не съм чул обосновка по същество на нейната кандидатура. След като избухна скандалът имаше доста неясни изявления от министър-председателя, г-н Бойко Борисов, който каза, че тя е интелигентна, компетентна и т.н. Но никой не е оценил публично нейните лични качества, които са важни за тази позиция. Ето защо ми беше толкова трудно да преценя нейните шансове да получи сериозен ресор – като енергетика или разширяването.
По-късно имаше слухове. Г-н Борисов и други представители на ГЕРБ казват, че са знаели отрано за подготовката на кампания в Европейския парламент срещу Желева. Това е много, много странно. Ако българските официални лица са знаели за предстоящото бедствие, защо не са го предотвратили??? Защо са избрали Желева в крайна сметка?
Има и още нещо. Нека не забравяме къде стои България в Европейския съюз. Ние сме свързвани само с една дума в Брюксел – и това е „корупция”. Все още се стремим към влизане в шенгенското пространство и в еврозоната. Опитваме се да убедим Европейската комисия, че можем да управляваме средствата от ЕС ефективно и прозрачно. Дори само едно ново петно върху вече опетнения имидж на България може да се окаже решаващо. Това, което получихме сега, е много, много лошо отразяване в медиите (виж например Charlemagne в Economist, Tony Barber във FT и Jean Quatremer в Liberation).
Случаят „Желева” може да се разглежда и като символ на времето, в което живеем, като се имат предвид разширените правомощия на Европейския парламент след Договора от Лисабон. Но не трябваше ли да сме още по-внимателни с оглед на по-силната позиция на Парламента? Как ще работи г-жа Желева с евродепутати, които смятат, че тя е неприемлива?
Днес може да е решаващият момент за г-жа Желева. Тя може да стане или да не стане комисар. Но искам ясен отговор на този въпрос – защо беше предложена Румяна Желева като българския кандидат за комисар?