Решение на ВАС срещу забрана за напускане на страната

UPDATE: Написах пост с практически съвети, който можете да прочетете тук.

Веселин Дрангажов ме насочи към едно интересно решение на тричленен състав на ВАС срещу принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз.

ВАС потвърждава решението на Административен съд – София, с което е отменена заповед № 7859/05.06.2008 г. на директора на Столична дирекция „Полиция” за наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната”.

В решението се посочва, че неплащането на парични задължения дори в големи размери към физически лица не е въздигната в административно нарушение. Цитира се Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки.

Изводът и на АС-София, и на ВАС е, че към постановяването на съдебното решение директивата не е транспонирана в националното законодателство в нарушение на задължението на Република България за въвеждането й към 01.01.2007 г. Поради това съдът е приел въз основа на практиката на СЕО, че чл. 27 от директивата има директен ефект по отношение на гражданите на Република България относно предвидените в нея условия и основания за ограничаване свободното движение на граждани на съюза на територията на държавите-членки.

Според двете инстанции чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено.

Задавам си един такъв въпрос: как в светлината на това съдебно решение да тълкуваме чл. 75, т. 6 на сега действащия Закон за българските лични документи (ЗБЛД), където се въвежда принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната на „лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение”?

Мисля, че изводът е очевиден.

Оценка на външната политика в общественото мнение

Проучване на BBC сред 29 000 респондента от цял свят, ги пита как те оценяват влиянието на отделните държави в света – като по-скоро позитивно или негативно.

Проучването фокусира своето внимание върху САЩ. Аз се интересувам много повече от относителното представяне на Европейския съюз и отделните държави членки.

Най-позитивните оценки в цялото изследване от всички държави са за Германия (средно 59% позитивно влияние). Великобритания (52% позитивно влияние) и Франция (49% позитивно влияние) също са високо в списъка. Влиянието на Европейския съюз като цяло се разглежда като позитивно от 53% от интервюираните по целия свят.

Има обаче нещо друго. Само в една държава респондентите оценяват доста негативно ЕС (45% негативно влияние, 29% позитивно). Тази държава е Турция. Хм.

ЕС към Гърция: покажете ни реформите

Европейският съюз е поискал от Гърция да представи подробни планове за целите си за намаляване на бюджетния дефицит за периода 2010-2012 г. Това трябва да бъде направено тази седмица, за да могат Европейската Комисия и ЕЦБ да предоставят оценка на плановете на държавите членки на еврозоната, които трябва да одобрят единодушно освобождаването на кредитните фондове, предвидени за Гърция.

На 19 май са дължими плащания по гръцкия дълг на стойност 8,5 милиарда евро. Сега въпросът е дали гръцкото правителство може да изработи навреме план, който да е приемлив за германския Бундестаг. Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е намекнал за възможността за мостово финансиране ако процедурата за освобождаване на финансирането е твърде бавна. Но много анализатори смятат, че може би ще бъде необходимо преструктурирането на дълга на Гърция (любезна форма на неплатежоспособност).

Междувременно известният американски икономист и професор от Харвард, Кенет Рогоф, казва, че поне още една държава от еврозоната може да поиска помощ от МВФ през следващите две до три години. Проблемните държави включват Ирландия, Испания и Португалия. Г-н Рогоф казва:

„Много държави трябва да консолидират бюджетите си и някои от тях ще трябва да се обърнат към МВФ, за да има кого да обвиняват”.

Волфганг Мюншау казва, че това ще бъде „най-важната седмица” в 11-годишната история на европейския паричен съюз.

Гърция формално поиска помощ

Гърция формално поиска финансова помощ в рамките на общия пакет на ЕС и МВФ.

Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е изпратил писмо до председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, комисаря по икономическите въпроси Оли Рен и председателя на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише, с молба за активиране на механизма за подкрепа.

Искането за финансова помощ първо трябва да бъде одобрено от Европейската комисия и ЕЦБ. След това то трябва да се одобри единодушно и от държавите членки на еврозоната.

Нов регламент за вертикалните споразумения

Новият Регламент (ЕС) № 330/2010 за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики е обнародван в Официален вестник. Той отменя стария Регламент (ЕО) № 2790/1999.

Регламентът определя категория вертикални споразумения, за които Комисията смята, че по принцип отговарят на условията, посочени в член 101, параграф 3 ДФЕС (стар чл. 81 ДЕО). Тези споразумения включват вертикални споразумения за покупко-продажба на стоки или услуги, когато тези споразумения са сключени между неконкурентни предприятия, между определени конкуренти или от определени асоциации на търговци на дребно. Тя включва също така и вертикални споразумения, съдържащи спомагателни разпоредби за определянето или използването на правата на интелектуална собственост.

Съединени Европейски Щати, моля?

Винаги е полезно да се погледнеш през чужди очи. Сега Citigroup Inc. ни предоставя такава възможност за оценка, както съобщава Bloomberg. Ето какво казва Tom Fitzpatrick, главен технически анализатор на Citigroup в Ню Йорк в писмо до своите клиенти:

“Европа трябва да се изправи на крака и да реши дали ще бъде „Съединени европейски щати” или „юрган от кръпки” от независими държави”.

Трудна дилема. Бидейки технически анализатор, г-н Fitzpatrick може и да не знае какво означава и колко време отнема създаването на това „одеяло от кръпки”. Но той знае нещо друго: че паричната интеграция е невъзможна без бюджетна интеграция.

Тази загадка няма да бъде решена, поне не решително. Оли Рен има добри идеи, но те вероятно няма да бъдат приети.

Икономическият етатизъм е жив и здрав в Европа. Ще трябва да се случи много повече от едно спасяване на Гърция преди държавите членки да променят настоящата си политическа догма.

ЕК и германският финансов регулатор наблюдават отблизо разследването на Goldman Sachs

EUobserver съобщава, че и Европейската комисия, и германският финансов регулатор BaFin следят отблизо разследването за измама срещу американската инвестиционна банка Goldman Sachs (виж детайлния правен анализ на Bill Singer).

Премиерът на Великобритания, Гордън Браун, също иска разследване на възможната измама на Goldman Sachs.

Заслужава си да припомня, че Goldman Sachs беше също така замесена в предоставянето на помощ на гръцкото правителство да скрие допълнителен публичен дълг в размер на 1 млрд. долара чрез валутни спекулации..

ЕС реагира на ситуацията с вулкана

Последиците от изригването на вулкана Еяфялайокул се усещат силно в цяла Европа, тъй като голяма част от въздушното пространство на д Европа остава затворено заради вулканичната пепел, която може да увреди двигателите на самолетите.

Какво прави ЕС по въпроса?

Испанският държавен секретар Диего Лопез Гаридо и заместник-председателят на Комисията и комисар по транспорта, Сим Калас, се срещнаха в неделя с Евроконтрол, за да научат от първа ръка за движението на облака вулканична пепел, който причини затварянето на повечето летища в Северна и Централна Европа.

Днес министрите на транспорта на ЕС ще се срещнат извънредно по видеоконферентна връзка, за да обсъдят ситуацията и общи мерки за преодоляването и. В същото време авиокомпаниите настояват за отмяна на забраната за полети след като през уикенда бяха извършени над десет тестови полета от Луфтханза, KLM и други авиокомпании без никакви проблеми. Един мениджър, цитиран от FT казва, че „ефектът вече е по-лош от 11 септември [2001 г.]”.

Междувременно забраната на полетите отложи редица срещи на ЕС, включително преговорите за присъединяване с Хърватска и срещата на Съвета по рибарство. Пленарното заседание на Европейския парламент също е застрашено, защото не се знае колко от евродепутатите ще успеят да стигнат до Страсбург.

UPDATE: BBC съобщава, че организацията, представляваща авиокомпаниите – IATA, е разкритикувала европейските правителства за начина, по който са затворили въздушното пространство над Европа. British Airways иска компенсации от ЕС поради натрупаните загуби.

Сим Калас е дал прес-съобщение, в което казва, че се провежда среща на всички членове на Евроконтрол, националните органи за ръководство на въздушното движение, представители на авиокомпаниите и летищата, както и на испанското председателство на ЕС. Целта е да се договорят технически решения за по-тясно европейско сътрудничество и за максимизиране на отвореното въздушно пространство. Той казва, че се работи за постигане на техническо решение още днес.

UPDATE2: Министрите на транспорта на ЕС са решили постепенно да се вдигнат ограниченията върху въздушния трафик където е възможно.

Прекомерният дефицит може да доведе до спиране на регионалната помощ?

Европейската комисия обсъжда суспендиране на структурните фондове за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Допълнителен критерий, който също се обсъжда, е съотношение на публичния дълг над 60% от БВП. Комисията също така планира да задълбочи и разшири наблюдението на бюджетите на държавите членки.

Мога да разбера логиката на Комисията, желаеща да наложи бюджетна дисциплина в ЕС, но съм особено притеснен за България. Както знаем, вероятно ще има процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България за 2009 г., а може би и за 2010 г. Вярно, брутният публичен дълг е относително малък. Но дори сега срещаме сериозни трудности с използването на структурните фондове. Всяко следващо ограничение или спиране на структурните фондове от Комисията може да се окаже опустошително за държава, която просто не е достатъчно конкурентна на пазарите на ЕС.

Обществена дискусия за бъдещето на европейското земеделие

Дачиян Чолош, европейският комисар по селско стопанство и развитие на селските райони, постави началото на обществена дискусия относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Дебатът ще се фокусира върху бъдещето на Общата селскостопанска политика, нейните цели, принципи и принос за стратегията „Европа 2020“.

Независим орган ще направи обобщение на получените на уебсайта мнения. Това обобщение ще бъде предмет на конференция, организирана от Европейската комисия през юли 2010 г. ЕК ще представи съобщение за бъдещето на ОСП до края на 2010 г.