Експулсирането на ромите – законно ли е?

Текущата полицейска операция във Франция, водеща до експулсирането на хиляди ромски граждани на България и Румъния е гореща новина в медиите. Сега Euractiv съобщава, че и Италия планира да експулсира роми – граждани на други държави членки.

Големият въпрос е – това законно ли е?

В случая трябва да се прецени приложението на две отделни правни системи. Едната е правото на ЕС, а другата е свързана с приложението на Европейската конвенция за защита на човешките права. Те не трябва да се смесват при анализа и имат различни последици.

Да започнем с правото на ЕС. Гражданите на Европейския съюз имат правото да се придвижват и установяват свободно на територията на държавите членки при ограниченията и условията, предвидени в учредителните договори и мерките, приети за тяхното изпълнение (чл. 3, пара. 2 ДЕС; чл. 20, пара. 2, “a” и чл. 21 ДФЕС). Повечето ограничения и условия са предвидени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки. Основният принцип на Директива 2004/38/ЕО е, че правото на пребиваване на европейски граждани и членове на техните семейства за период над три месеца е предмет на определени условия. Това е важно да се отбележи, защото много европейски граждани смятат, че правото им на пребиваване е безусловно.

Условията за придобиване на право за пребиваване над три месеца са определени в чл. 7 на Директива 2004/38/ЕО. Пребиваващият следва да е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава–членка или притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка през времето си на пребиваване. Чл. 14 определя условията за експулсиране при загубване на правото за пребиваване и изрично посочва, че мярката по експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка.

В допълнение държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред,обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви,които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (чл. 27, пара. 2 на Директива 2004/38/ЕО).

Тези разпоредби са много конкретни и задават сериозни въпроси за поведението на френските власти. Във всеки отделен случай френската държава трябва да оцени личното поведение на лицето без оглед на общите политически съображения. Информацията, предоставена от медиите в този случай е недостатъчна, за да се оцени законността на действията на френското министерство на вътрешните работи, но съм скептичен, че френските власти са извършили индивидуална оценка на личното поведение във всеки отделен случай. Нещо повече, референцията към етническата принадлежност на експулсираните лица е сериозно нарушение на принципа на недискриминация (чл. 19, пара. 1 ДЕС).

В крайна сметка Европейската комисия трябва да реши дали Франция е нарушила съответните разпоредби на Директива 2004/38/ЕО . Бих насърчил и Европейския омбудсман да наблюдава независимо случая.

Извън съображенията, свързани с правото на ЕС, Франция е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Mevlüt Çavuşoğlu, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изрази определени критики спрямо мерките, Чл. 4 на Протокол 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека изрично забранява колективното експулсиране на чужденци. Въпросът е дали действията на френските власти съставляват подобно колективно експулсиране.

В заключение действията на френските власти за масово експулсиране на ромски граждани на други държави членки могат да нарушат разпоредби и на правото на ЕС, и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Франция би следвало да се въздържа от действия, които съставляват масово експулсиране. Европейската комисия би трябвало да разследва задълбочено случая. Съветът на Европа също би трябвало внимателно да наблюдава случая.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s