Гост-блогър Ана Янкова: Съдът потвърди приложното поле на защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти в областта на правото на конкуренцията на ЕС

С удоволствие представям първия пост на гост-блогър в този блог. Ана Янкова е завършила специалност „Европеистика” в катедра „Европеистика” на СУ „Св. Климент Охридски” и има целенасочен интерес към съдебната практика на Съда на ЕС.

С решение от 14.09.2010 г. Съдът отхвърли жалбата на Аkzo Nobel и Akcros срещу решението на Първоинстанционния съд (понастоящем Общ съд) от 2007 г. и потвърди трайната съдебна практика, изключваща документи, разменени в рамките на дадено предприятие с назначения в него юрисконсулт от приложното поле на защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти.

Жалбоподателите навеждат два основни довода в подкрепа на правните основания, върху които се основава жалбата им.

На първо място, според Akzo Nobel и Akcros Първоинстанционният съд е извършил неправилно тълкуване на принципа на поверителност, прогласен от Съда на Европейските общности с решението по делото AM & S/Commission. В това свое решение Съдът приема, че поверителността на съобщенията между адвокатите и техните клиенти следва да бъде гарантирана от общностното право и установява две кумулативни условия, на които се подчинява възможността за ползване на тази защита: (1) съобщенията следва да са били разменени за целите и в интерес на правото на защита на клиента и (2) документите следва да изхождат от независим адвокат, който не се намира в трудово правоотношение с клиента.

Обсъждайки аргументите на жалбоподателите, във вчерашното си решение Съдът достига до извода, че „независимо че е вписан като адвокат в адвокатска колегия и е обвързан от спазването на професионални правила, адвокатът, назначен в предприятие, не се ползва от същата степен на независимост по отношение на своя работодател, както действащият във външна адвокатска кантора адвокат спрямо своите клиенти”. Като основни причини се изтъкват икономическата зависимост на адвоката, нает в предприятие, и тесните връзки му връзки с работодателя, които правят невъзможна професионална независимост, аналогична с тази на един външен адвокат.

Вторият съществен довод на Akzo Nobel и Akcros е свързан с твърдяна еволюция на националните правни системи. Според жалбоподателите „въпреки липсата на еднакви тенденции на национално равнище, правото на Съюза можело да установи правни критерии за защита на правото на защита, които са по-строги от установените в националния правен ред на някои държави членки”. Akzo Nobel и Akcros твърдят, че настъпилото значително развитие в сферата на правото налагало разширяване на приложното поле на принципа на защита на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти.

С този си довод жалбоподателите обобщават дългогодишните критики срещу решението по делото AM & S/Commission. В своите съображения обаче Съдът се позовава на извършеното от Първоинстанционния съд сравнителноправно изследване, което показва, че значителна част от държавите-членки изключват юрисконсултите от защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти и не им дават възможност да се вписват в адвокатска колегия. Именно въз основа състоянието на правните системи на държавите-членки той приема, че „не може да се направи извод за наличието на преобладаваща тенденция в полза на защитата на поверителността на съобщенията с адвокатите, наети в предприятие, в рамките на дадено предприятие или група от предприятия”. Според Съда еволюцията, осъществила се през годините, последвали постановяването на решението по делото AM & S/Commission, не е в състояние да обоснове промяна на съдебната практика в посока към признаване на възможността за защита на поверителността по отношение на адвокатите, наети в предприятие.

За съжаление в рамките на това дело пред Съда не е поставен друг много важен въпрос, свързан с приложното поле на принципа на поверителност на съобщенията между адвокати и клиенти, а именно невъзможността да бъде предоставена защита на документи, изходящи от адвокати, които имат право да упражняват своята професия на територията на трета страна. Някои анализатори обръщат внимание на обстоятелството, че това се отнася и за адвокати от държави, които предоставят аналогична защита на адвокатите от ЕС.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s