Губи ли Европейският съюз лидерството си по отношение на човешките права?

От много време Европейският съюз се счита за водеща сила по отношение на защитата на човешките права, демокрацията и законността в света. Сега се наблюдават тревожни сигнали, че това лидерство отслабва.

Susi Dennison и Anthony Dworkin от Европейския съвет за външни отношения са написали доклад, предлагащ стратегия на ЕС за човешките права в един пост-западен свят. Проведох много информативна и интересна дискусия с един от авторите на доклада, Anthony Dworkin. По-долу е направено кратко изложение на основните констатации и политически препоръки на доклада.

Проблемът

Европейският съюз и САЩ губят влиянието си в света. Военните действия в Ирак и Афганистан в известна степен делегитимираха идеята за насърчаване на демокрацията и мнозина вече асоциират тази концепция само със смяна на режима. Успехът и активността на авторитарните капиталистически държави и по-конкретно Китай скъса връзката между либералната демокрация и икономическото и социалното развитие. Според г-н Dworkin в резултат от това Западът има по-малка способност да влияе на случващото се. Например Китай е много по-успешен от Европейския съюз в намирането на подкрепа за своята позиция по резолюциите за правата на човека на ООН.

Попитах г-н Dworkin дали вярва, че моделът на Китай е устойчив с оглед на повишаващите се икономически неравенства в страната. Според него Китай се променя бързо и твърде рано дасе каже дали моделът е наистина устойчив.

Европейските трудности

В Европейския съюз съществуват редица причини за относителната загуба на лидерство в насърчаването на човешките права, демокрацията и законността. Първо, наблюдава се загуба на увереност в способността на ЕС да повлияе на защитата на човешките права в света. Някои инструменти като санкциите просто не работят много добре. Държавите членки на ЕС понякога жертват своята дългосрочна ангажираност с човешките права и демокрацията, за да преследват своите геополитически интереси. Държавите членки от Средиземноморието например с готовност работят с режимите от Северна Африка, като забравят перспективата на защита на човешките права. Някои имиграциони политически мерки могат да имат сериозно въздействие върху легитимността на Европейския съюз спрямо развиващите се държави. Експулсирането на ромите от Франция най-вероятно е влошило тази тенденция.

Пътят напред

Авторите на доклада посочват редица практически препоръки, които със сигурност заслужават по-нататъшно обсъждане. Според тях Европейският съюз се нуждае от нов, стратегически подход за насърчаването на човешките права и демократичните ценности. Този подход на първо място трябва да е реалистичен и да отчита променящия се баланс на силите.Накратко ЕС трябва да раздроби абстрактния пакет „демокрация и човешки права“ и да обърне внимание на тези въпроси, които са най-относими към съответните общества. ЕС трябва да постави достатъчно ясни приоритети – основни въпроси, по които да се търси напредък със съответните държави. Авторите наричат тези приоритети „точки за натиск“, които се отнасят до основни ценности и по които ЕС може да очаква, че ще има въздействие. ЕС трябва да разчита на постепенно въздействие, използвайки концентриран натиск по основните въпроси и, където е възможно, предлагайки специални стимули за постигането на внимателно поставени цели.

Инструментите за този нов подход са налице. Има и нови възможности – като използването на търговските отношения за насърчаване на човешките права. Някои ограничения в използването на интернет, например, могат да се разглеждат като нарушения на правилата на СТО. Трябва да се развиват и някои важни партньорства с развиващи се държави като Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка. Турция може да бъде особено ценен партньор поради близостта си с ЕС и растящата си роля на влиятелна регионална сила в Близкия изток.

Институционалното измерение

За да работи новият подход е необходимо съгласуването на високо ниво на различните политики на ЕС с приоритетите на насърчаването на човешките права и демокрацията. Г-н Dworkin вижда роля както за Върховния представител за външни отношения и политиката за сигурност, така и за председателя на Европейския съвет. Необходимо е да се изразят ясно тези приоритети и в процеса да се включат всички участници на високо ниво в политическия процес. Специална структура на Европейската служба за външно въздействие също може да предоставя координация.

Този пост е написан специално за Деня на многоезичния блогинг. Английската версия на поста е тук. Този блог се издава едновременно на български и английски език от февруари 2009 г.

4 responses to “Губи ли Европейският съюз лидерството си по отношение на човешките права?

  1. Няколко неща се нуждаят от изясняване.
    ЕС губи лидерството си по права сравнено с кого? Може би се има предвид, че преди ЕС повече е държал на правата отколкото днес. Не мисля, че Китай представлява каквато и да е алтернатива в случая. Нека да си спомним Тибет? Ами африканската политика на Китай много ли е за правата? Китай се интересува единствено от ресурсите на континента, а колко корумпирани са лидерите му не е негова работа. Уви Европейските държави малко наистина отстъпват от политиката си за развитие, която обвързва помощите с реформи на институциите, за да се състезават с нечестната игра на Китай. Ето Саркози покани на деня на бастилията Африкански лидери, които са диктатори,за да им покаже, че могат да работят заедно. Много трудна дилема за решаване. Искаме ли права, но да загубим влияние или влияние и да загубим права?

  2. Вихър Георгиев

    Тезата е, че ЕС губи лидерството си като част от една по-обща тенденция за омаловажаване на значението на защитата на човешките права в международните отношения. По принцип лидерството може да бъде изгубено, без да има конкретен печеливш от това.

    В случая обаче е малко по-сложно. Държави като Китай и Русия използват човешките права избирателно в своята аргументация за постигане на външнополитически цели (повече по този въпрос може да се прочете тук: http://ecfr.3cdn.net/a14d301d13a2f3df5c_etm6byctj.pdf ).

    Оттук и проблема – използването от ЕС на по-неясни и обтекаеми критерии към степента на защита на човешките права в развиващите се държави само засилва легитимността на държави като Китай. Единственият шанс на Съюза е да продължава да настоява за спазването на човешките права и разпространяването на демократичните ценности, но да има проактивен, практически и индивидуализиран подход към всяка развиваща се държава поотделно.

  3. Някак си не мога да схвана логиката. Щом има лидер значи има състезание, значи има участници, които се състезават. Ако лидерът губи лидерството значи другите по формално логичен път го догонват. Заекът губи лека полека лидерството ако си стои на финалната линия, а костенурката го настига.
    Избирателното тълкуване на права не е ново. През 1975 г. на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа СССР излиза с тезата за икономическите и социални права, която да постави като оправдание към незачитането на личните права на гражданите. В крайна сметка обаче СССР се съгласява на всички права, което се използва като легитимиращ фактор от дисидентските движения предимно във Вишеградските държави в борбата им за права.

    Казвате, че ЕС трябва да разгледа отношенията си с всяка държава поотделно. Добре. Ето два казуса: Мугабе екорумпиран и иска заем. Европейците му казват: „Добре, ама си оправи администрацията, понеже е много подкупна.“ Китайците казват: „Ето ти заем, дай ни сега концесия да копаем“ Мугабе кого ще предпочете?
    Второ. Синът на Кадафи бие слугата си и го изгонват от швейцарски хотел. Кадафи заплашва Швейцария, но не само, ами цяла Европа със скандал. Ще даде концесиите за газ на Русия. Тутакси Френският и Италианският външни министри започват да се угодничат на Кадафи и се дистанцират от Швейцарските действия. Италианците искат те да контролират либийския газ. Близо е Джамахирията имат общо колониално минало. Много е хитър Кадафи.

  4. Вихър Георгиев

    Какво е лидерство и какво не е може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Leadership Изобилието от „лидери“ в България вероятно е замърсило понятието. То обаче идва от науката за управление и организационно поведение, позната още като мениджмънт и няма нищо общо със сътезания, а с постигане на трансформационни резултати.

    В обсъждането на посочените два казуса много ясно проличава смесването на понятията, което за съжаление е характерно за мисленето в ЕС към момента. Набавянето на концесии, виждано и мислено като важна самоцел, е свързано с обслужването на определени икономически и в много по-малка степен стратегически интереси. Има достатъчно изследвания, които показват, че в дългосрочен план подобни проекти често са неизгодни, особено когато за тяхното реализиране са използвани скрити държавни субсидии. В още по-голяма степен това важи за ЕС, където би следвало да се координират в някаква степен националните стратегически интереси на държавите членки за постигане на общи цели.

    ЕС или ще има, или няма да има обща външна политика. Към момента твърдим, че желаем (поне донякъде) да има . Щом желаем това, трябва да си дадем сметка, че един от малкото значими източници на легитимност на Съюза е отношението към защитата на човешките права и демократичните ценности.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s