Monthly Archives: октомври 2010

Каква ограничена ревизия на учредителните договори?

Европейският съвет очевидно е решил, че са необходими ограничени изменения на учредителните договори на ЕС, за да се създаде постоянен механизъм за управление на финансови кризи в еврозоната. Херман Ван Ромпуй и Европейската комисия са натоварени с подготовката на предложение за подобен механизъм, който ще предоставя по спешност заеми на държавите членки в случай на криза с изплащането на държавния дълг. Предложението за ограничаване на правото на глас на държавите членки, които нарушават изискванията за бюджетна стабилност, изглежда е изоставено за момента.

Важна особеност на този мандат е въпроса дали може да се използва опростена  процедура  за  преразглеждане на договорите (чл. 48, пара. 6 ДЕС). Опростената процедура може да се използва за изменение на част трета на ДФЕС (вътрешни  политики  и  дейности  на  Съюза). Европейският  съвет  действа  с единодушие  след  консултация  с  Европейския  парламент  и  Комисията,  както  и  с  Европейската централна  банка  в  случай  на  институционални  изменения  в  паричната  област.

Основното изискване за прилагане на опростената  процедура  за  преразглеждане на договорите обаче е, че с нея не може  да  разширяват  областите на  компетентност,  предоставени на  Европейския съюз  с  учредителните договори. Този тест е много важен и остава да се види как един смислен механизъм за управление на кризи може да го премине.

Да се измени или не? Това е въпросът

Днес лидерите на ЕС ще обсъдят много важно предложение на Франция и Германия. Въпросът е дали е необходимо изменение на учредителните договори относно контрола върху бюджетните политики и реакция при финансови кризи. Германия настоява, че една надеждна система за наблюдение и контрол на бюджетните политики се нуждае от надежден механизъм за санкциониране, за да предпази държавите членки от прекомерни бюджетни разходи. За да постигне това, Германия предлага включването на нови разпоредби в учредителните договори, а в замяна предлага изграждането на постоянен механизъм за реакция при финансови кризи. Оказва се обаче, че мнозина се противопоставят на това предложение.

Няколко медии (EUobserver, Euractiv, FTs brusselsblog) съобщават, че редица държави членки се противопоставят на предложението. Вивиан Рединг е нарекла плана „безотговорен” и веднага беше смъмрена от френския държавен секретар по европейските въпроси, Пиер Лелуш. Но това е друга история.

Важният дебат тук не е доколко е постижимо изменение на учредителните договори в средносрочен план (вероятно ще се наложи референдум в Ирландия, а е възможно това да е необходимо още във Великобритания и Дания). Позициите на държавите членки се разминават относно нещо друго – концептуалния дебат относно координацията на управлението на икономическите политики.

Германия иска да наложи строга финансова дисциплина на останалите държави членки, включително възможността за суспендиране на правото на глас. Но мнозина твърдят, че подобни ограничения няма да решат проблемите. Джордж Сорос сравнява предложенията със 1930те, когато някои държави са отдавали прекомерно значение на балансирането на бюджетите по време на депресия. Други отиват по-далеч и отбелязват, че всъщност Гърция спасява Германия – под формата на годишен търговски дефицит от 5 млрд. евро, който стимулира работни места в Германия и ги унищожава в Гърция. Ето защо тези икономисти призовават за мерки за насърчаване на търсенето в държавите с търговски излишък – Германия, Нидерландия, Дания и др.

Axel Weber, председател на германската национална банка, не е съгласен. Според него предложението за увеличаване на заплатите, за да се стимулира вътрешното търсене и да се намали конкурентоспособността пренебрегва факта, че заплатите не са политически зависима променлива. Нещо повече, според него изследвания-симулации показват, че ефектите биха се реализирали основно в националната икономика чрез промени в заетостта.

Така че кой има право? Не съм сигурен и (за щастие) не съм икономист. Но няма да е лесно да се защити германската позиция ако не се обърне внимание на притесненията относно германските политики, които стимулират натрупването на търговски излишък.

Междуинституционално (Недо)Споразумение

Юристите и политолозите обръщат специално внимание на междуинституционалните споразумения на институциите на ЕС, и то поради важна причина: именно там за пръв път се появяват много институционални иновации. Сега едно междуинституционално споразумение (МИС) между Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия се превръща в предмет на спор. Съветът е изразил сериозни критики към документа и твърди, че някои разпоредби на споразумението нарушават институционалния баланс, предвиждайки определени правомощия за Европейския парламент, които не са предвидени в учредителните договори и които ограничават автономията на Комисията и на нейния председател (hat tip: EUobserver).

Съветът се тревожи относно участието на ЕП в международни преговори и разширения достъп на ЕП до поверителни документи и до информация относно процедурите за нарушение, водени от Комисията срещу държави-членки. Съветът заплашва да оспори всяко действие на Комисията и ЕП, което би имало резултат, противоречащ на интересите и правомощията на Съвета, предвидени в учредителните договори.

Въпросът е дали тези разпоредби съставляват промяна в институционалния баланс, която представлява нарушение на учредителните договори. Това е всъщност двояк въпрос. Знаем много добре, че МИС винаги променят в някаква степен институционалния баланс и това конкретно споразумение е добър пример в тази посока. Но нарушава ли учредителните договори?

Martinned мисли, че споразумението променя политическия баланс, но не и юридическия институционален баланс. Piotr Kaczynski от CEPS е цитиран от EUobserver да казва, че това МИС не нарушава непременно Договора от Лисабон.

Съгласен съм, че МИС не нарушава учредителните договори просто защото няма потенциала да го направи. Разбира се, Съветът може да оспори конкретни действия на Комисията и Съвета основани на това МИС, но ще срещне малко разбиране от страна на Съда на ЕС, освен ако Комисията и ЕП не са извършили флагрантно нарушение.

 

Нова директива за уреждането на забавени плащания

Европейският парламент е одобрил окончателния текст на нова директива за уреждането на забавени плащания. Крайният срок за разплащане при договорни отношения между частни фирми е 30 дни, освен ако в договора изрично не са посочени други срокове. Ако и двете страни са съгласни, е възможно този срок да бъде удължен до 60 дни или дори за по-дълъг период, ако не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.

За плащанията на публичните власти към бизнеса стандартният срок също е 30 календарни дни. Ако двете страни искат да удължат срока, това може да стане при изричното съгласие на двете страни и ако е „обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора, като при всички случаи срокът не надвишава 60 календарни дни“. Държавите членки могат да осигурят известна гъвкавост на обществените структури, предоставящи здравни услуги, които могат да удължават законния срок за плащане до 60 календарни дни.

Регламент относно европейската железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз

Регламент (ЕC) № 913/2010 относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз е обнародван в Официален вестник. Регламентът цели създаването на международни железопътни коридори за европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз с благоприятни условия за движение на товарните влакове и за лесно преминаване от една национална мрежа към друга.

Регламентът предвижда съществено сътрудничество и координация между държавите-членки и съответните управители на инфраструктура, а ако е целесъобразно — и между държавите-членки и европейски трети държави.

Стратегия за гарантиране на ефективното прилагане на Хартата за основните права на ЕС

Европейската комисия е приела своята Стратегия за гарантиране на ефективното прилагане на Хартата за основните права на Европейския съюз. Основните точки:

1. Гарантиране на безупречното спазване от страна на ЕС на основните права

Всички законодателни предложения на ЕС трябва да са съобразени с Хартата. Въз основа на списък с изисквания по отношение на основните права службите на Комисията ще определят кои права могат да бъдат засегнати от дадено предложение и систематично ще оценяват въздействието на всеки предвиден вариант на политиката върху тези права.

Комисията ще започне междуинституционален диалог, за да определи методите, които да бъдат използвани при изменения, повдигащи въпроси по отношение на съответствието с основните права.

Комисията ще използва всички налични средства, включително при необходимост процедурите за нарушение, за да се осигури спазване на Хартата при прилагането на правото на ЕС.

2. Подобряване на информацията за гражданите

През 2011 г. гражданите на ЕС ще имат достъп до информация за правните средства за защита във всички държави-членки чрез новия портал за електронно правосъдие на Комисията.

Комисията ще обясни в кои случаи може и в кои не може да се намесва по жалби, чийто предмет са основните права, и кога това е извън обхвата на правомощията на ЕС.

3. Мониторинг на напредъка

Комисията ще публикува годишен доклад за прилагането на Хартата. В доклада ще се проследява напредъкът в областите, в които ЕС има правомощия за действие: ще се показва как Хартата е била взета предвид в различни конкретни случаи (например при предлагането на ново законодателство).

Дебатът за управлението на икономическата политика на ЕС се засилва

Специалната група на Ван Ромпуй за управлението на икономическата политика е приела своя доклад, който ще се разглежда на заседанието на Европейския съвет на 28 октомври. Според г-н Ван Ромпуй това ще бъде най-голямата реформа на Икономическия и паричен съюз след създаването на общата валута.

Най-важното предложение е относно създаването на механизъм за макроикономическо наблюдение. Механизмът ще служи като система за ранно предупреждаване за откриване на съществени макроикономически дисбаланси, включително съществени отклонения в конкурентоспособността. Механизмът ще се прилага спрямо държавите, участващи в еврозоната.

Втората реформа се отнася до корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Критерият за публичен дълг ще има по-голяма тежест при вземането на решения относно процедурата за прекомерен дефицит. Според Euractiv групата е възприела предложението за въвеждане на глоба, съпроводена с лихви, за държавите с прекомерен дълг. Групата също така е приела предложението за Европейски семестър за координация на планирането на бюджетите.

Новите предложения могат да се нуждаят от изменение на учредителните договори. Le Figaro съобщава, че Франция и Германия са се съгласили на подобно изменение през 2013 г. (hat tip: OpenEurope).

В обобщение, докладът на специалната група като цяло ще преповтори предложенията на Комисията относно управлението на икономическата политика. Големият въпрос обаче остава – дали тези предложения ще са достатъчни, за да противодействат на сегашните макроикономически дисбаланси в еврозоната и ЕС като цяло. Икономистите остават скептични. Ако не се справим с тези дисбаланси, всички останали политически мерки ще имат малка добавена стойност.