Вижда се нова тенденция в институционалната динамика на Европейската комисия: нейната независимост, прогласена в учредителните договори (чл. 17, пара. 3 ДЕС; чл. 245 ДФЕС), намалява. EUobserver съобщава:
“Група комисари от по-малките държави членки са все по-ядосани на някои техни колеги от големите държави, чиито действия изглеждат движени от националните им интереси, а не от общото европейско благо”.
Това е наистина тревожен знак. Вярно, Комисията често е била подозирана, че се поддава на натиска на големите държави членки. Самата процедура за избор на комисари е предмет на консенсус между правителствата на държавите членки. Но независимостта на Комисията не е шега и последиците могат да се окажат много вредни.
Но на първо място – за какво ни е нужна независима Комисия? Независимостта на Комисията е в основата на интеграционния метод (наричан поне за сега „общностен метод”). Независимостта на Комисията гарантира по-обективен подход към интеграционния процес, който е отделен от политическите предпочитания на отделните държави членки. Ето защо Комисията има изключително правомощие за законодателна инициатива. Комисията също така изпълнява правото на ЕС на общностно ниво и наблюдава изпълнението на правото на ЕС от държавите членки на национално ниво. С други думи независимостта на Комисията гарантира, че държавите членки няма да могат да насочат процеса на интеграция в посока на собствените им интереси.
Сега, ако някои комисари започнат да защитават единичните интереси на държавите членки, от които идват, ние сме в беда. Веднъж щом се разпространи съмнението (както се разпространява в момента), всички държави членки ще се опитат да вкарат своите интереси в Комисията, оказвайки натиск на своите комисари. Това ще унищожи легитимността на Комисията и е незаконно.
Всъщност поне един автор- Жан-Пол Жаке, беше предупредил за опасността Комисията да се превърне в междуправителствена институция, която се съревновава със Съвета. Един от механизмите срещу тази опасност е увеличаването на правомощията на Европейския парламент, но не може да се очаква Парламентът да реши проблема. Председателят на Комисията трябва да направи всичко възможно, за да разсее съмненията и ако е необходимо – да поиска оставките на някои комисари. Държавите членки трябва да се въздържат от неправомерен натиск върху Комисията, както в случая с експулсирането на ромите от Франция.
Твърдяното нарушение на принципа на независимост на Комисията е най-опасното предизвикателство пред европейската интеграция в последно време. Имайки предвид, че Европейския съюз ще получи нови правомощия в областта на икономическата политика, подобно съмнение може да дерайлира целия процес на интеграция когато започнат наистина трудните дебати.
Право на Европейския съюз 